„From Tombs of Forgotten Times“ – DARK FUNERAL отново в България

Приключи и последният голям концерт в България за 2016 г. – този на DARK FUNERAL и CARACH ANGREN! Още от обявяването на събитието преди месец-два, метъл феновете тържествуваха, защото първите не бяха идвали от 9 години, а на вторите им предстоеше да стъпят на родна земя за първи път. Групите бяха улучили много подходяща дата да дойдат. Въпреки, че вече беше 9-ти декември, времето беше сравнително топло, а красивата София беше пълна със студенти и туристи. Вярвам, че немалко чужденци са се е възползвали от възможността да посетят това екстремно събитие. Нека направо да Ви разкажем всичко от начало до край.

Шепа нетърпеливи фенове чакахме пред Mixtape 5 и слушахме доволно саундчека, който се чуваше от клуба. Вратите отвориха с малко закъснение и най-върлите фенове започнаха да се редят на решетките в залата. Преди CARACH ANGREN на сцената трябваше да излязат две български групи, които макар и да не бяха подходящи стилово за концерта, имаха стабилна репутация. Това бяха прогресив дет метълите CUPOLA и варненската сила LIEVEIL.

Без много да се бавят, първата банда стартира ударно и прикова вниманието на присъстващите. Преди концерта се наслушах на доста критични мнения за избраните подгряващи групи, но след като чух две-три песни на CUPOLA, предварителният хейт определено се оказа незаслужен. Момчетата изсвириха много стегнат сет, включващ песни и от двата им албума „Mistaken By Design“ и „Pandaemonium“, издадени съответно през 2007 и 2015 г. За първи път слушах групата на живо и не мога да отрека, че бяха много добри. Все пак съществуват от почти 12 години – опитът си каза думата. Бурните ръкопляскания са показателни – публиката бе успешно подгряна.

Следващи бяха LIEVEIL, към които хората имаха големи очаквания. Все пак спечелиха първо място на тазгодишния Wacken Battle в България и съответно бяха родните представители на самия фестивал в Германия. Музикантите самоуверено се качиха на сцената и още с първата песен „Exordium“, от новия им албум „Automaton“, разпалиха феновете. Фронтменът Георги Димов сипеше остри думи към политиците по време на парчето „Damagogue“, а по време на „The One“, доста от присъстващите куфяха и се радваха, че бяха дошли да слушат LIEVEIL на живо. Всичко минаваше идеално, само дето не се стигна до пого. Накрая бандата докара феновете си до екстаз с последната песен от сетлиста, „Photon“. Имаше викове за бис, но музикантите само се усмихнаха и ни пожелаха приятна вечер.

Viper

Точно по разписание идва ред на една от групите, които силно желая да видя – холандските симфонични блек метъли CARACH ANGREN. Всичко е подготвено за хорър представлението, което ни предстои да видим и най-накрая на сцената се появяват архитектите на ужаса – Seregor, зловещо усмихнатия Ardek, който заема мястото си зад клавира, Namtar зад барабаните и техния гост-китарист.

Спектакълът започва с „There’s no place like home” – гибелна и демонична семейна „идилия“ от последния им албум “This is no fairytale”,с която те затръшват вратата на надеждата зад нас и ни повеждат на страшно пътуване. Следва пренасяне в един мрачен свят на окопи, затънали в кал, където телата на убитите се разлагат и където небето е по-черно от вечната бездна на преизподнята. Застинала картина на студ, война и обреченост на безкрайни мъки в тази адска реалност, място където труповете вечно потъват. Усещаме вонята на смърт и разруха, това е историята за отпечатъка на обсебване и “Sir John”.

Вървим напред с друга композиция от последния им албум – “When crows tick on windows”, след което се озоваваме на призрачен кораб в неспокойно море, обвито в злокобна мъгла, а видяното от нас е знак за неминуемата ни предстояща гибел.

Чуваме и преданието за духа на „бялата дама“, обладал останките на замъка Ламендал и отново до умовете ни достигат звуци на разруха и война, около нас спектрални батальони маршируват през обгорени и унищожени от тях поля. Изстрел на пистолет маркира трагичния опит за самоубийство на един войник – “Bitte tötet mich”. Чакат ни още кошмарни видения и дяволски истории – “The Ghost of Raynham Hall”, „Two Flies Flew into a Black Sugar Cobweb“, „Departure Towards a Nautical Curse“.

Сценичното присъствие е като никое друго – невероятен синхрон между музикантите, обладаният поглед и движения на Seregor, сложно построените, нетипични композиции, една симфонична блек метъл история на ужасите. За съжаление краят наближава, с призрачно ехо от седемнадесети век и с един изцапан с кръв капитански дневник. Надяваме се холандската формация отново да реши да ни посети, защото са група, която определено трябва да се гледа.

Draug

Този текст посвещавам на DARK FUNERAL. Не на промоутърски екипи, организатори и „замесени“ – на тях нямам за какво да благодаря! Целият ми респект и всичката ми благодарност са само и единствено за групата, която се превърна в част от живота ми, и чиято музика е моя лична карма.
Hail DARK FUNERAL! Hail, Satan!

Забравени… може би. Не и от тези, които наистина обичат DARK FUNERAL. Не и от онази, макар и вече малобройна у нас прослойка корави фенове на стила, за които това име е много повече от група, която просто свири блек метъл.

Шест години, шести албум, година завършваща на шест. Случайно или обмисляно съвпадение, но Кралете на Шведския Блек Метъл се завърнаха стихийно, по-силни и пълнокръвни от всякога. На нас обаче ни се наложи да почакаме цели девет години. Да, толкова минаха от онази паметна нощ в Каварна, след която на сутринта местните жители ни питаха Апокалипсиса ли е настъпил.

„I roamed the night and winding shadows led me home“... Спусналият се мрак над София ме обгръща и повежда. Душата ми си отива у дома. Всичко е нереално, не съм сигурна дали сънувам или наистина отивам там, където отивам. Разговори с приятели, „научен“ интерес към сета на Carach Angren. Започва подготовката на сцената.

Рядко си поглеждам часовника на такива събития, но този път нетърпението ме кара да потърся малко утеха в бездушния дисплей – минава 22:50. Време е. Светлините угасват, сцената се покрива с дим и в полумрака изплуват до болка познатите маски. Dominator се плъзва като сянка и заема място зад кита. Сесийният басист Gustaf Hielm. Chaq Mol и Lord Ahriman го следват, изгрявайки от двете страни на сцената. Миг след това от облаците дим изплува и Heljarmadr.

Отварят една по една тежките порти на техния суров, мрачен свят. Първата порта тежко проскърцва, а тътенът ѝ смразява и мозъка в костите! „I raise the dead/To unfold the gates to Hell“… Пред нас се открива Бездната. Прашната влага на сгъстен Мрак бавно ни обгръща и полепва върху мислите и тленните обвивки.

Безумно притегателен свят, който крие архаични тайни и душепогубващи заклинания. Свят на първична сила и омайваща нежност. Свят на злокобни същества излетели от недрата на огнената Геена. Там, където Негово Адско Величество ни посреща с ласкава усмивка, увенчал своя трон, а хипнотичният поглед на Древната змия ни следва навсякъде.

Добре дошли в света на DARK FUNERAL! „My word will set this world aflame/Hail me!“ Приветствайте Кралете на Шведския Блек Метъл!

Безшумните криле на демони ще ви преведат през места в сравнение, с които Дантеевият АД ще изглежда като увеселителен парк. „Demon legions, fly through the gates./Into the darkened sky.“ Под краката ни зейва Преизподнята – „Oh, mighty lord of the evil realm/Open the gates to your dominion“. Текстове гравирали се в сърцето, ритъм и мелодии, които ще различиш сред хиляди други. През всичките тези години DARK FUNERAL успяха да запазят идеалния баланс между позьорщината в стила и изкушението да поемат по пътя на комерсиализма. Нещо, което в този стил е като да вървиш по въже, опънато над пропаст. Половин крачка в страни и се превръщаш в пародия на самия себе си. И в нощта на 9 декември ги видяхме по-силни от всякога. Една завършена, съвършена диаболична орда в поход да превземе света с нечестивото си изкуство.

Колкото и да не ми се иска да развалям красивата поетичност на текста си, бих искала да отбележа някои неща… за статистиката. Изнесената цифра за 400 зрители ми се струва завишена, освен ако не съм била в някое съседно измерение точно по това време. Звукът на DARK FUNERAL, за разлика от този на колегите им от Холандия, на моменти беше ужасен. Но, в условията на подобно пространство – толкова. Жалко е, защото групата може много повече, но тук нямаше как да разгърне пълния си потенциал и мощ. Остават още два шедьовъра от последния им албум и вечната „Atrum Regina“… мрак и забрава обвиват сцената.

Не обичам периодите на еуфорично очакване, защото моментите на случването са безумно кратки. Придобих едно отвращение към движението на часовникови стрелки, дори когато то обещава нещо хубаво. Стоя мълчаливо навела глава в мрака до сцената. Приятел минава и пита: „Тъжно е, нали?“… кимвам в отговор. Клубът е празен и студен. На сцената, сред тъмнината тегне сценичният прах, а димът бавно се разсейва, оголвайки все още тръпнещи монитори и декори. „Eternally doomed/Forever to burn“ – поглеждам към изхода и с тежки крачки тръгвам към светлината му. Сякаш бягам от вълшебния миг, който съм копняла, в който съм мечтала и съм разтворила душата си, политайки към красотата на Бездната.

Опустяла вървя из зимните улици и нищо друго вече не искам, освен да възкръсна отново в моя си спектакъл. А студа сковава, и става все по-студено и тъмно… като край на обичана приказка… And through the night I must walk/As the opposer of the light.“… С пожелание следващата ни среща да не е след девет години!

Satania

Set list DARK FUNERAL:

Unchain My SOUL
666 Voices Inside
Thy Legions Come
The Arrival Of Satan’s Empire
Stigmata
As I Ascend
Open The Gates
Ravenna Srigoi Mortii
Temple of Ahriman
As One We Shall Conquer
Goddess of Sodomy
Shadows over Transylvania
My Funeral
–––––
Nail Them To The Cross
Atrum Regina
Where Shadows Forever Reign

Галерия
Dark Funeral 17 снимки	Carach Angren 27 снимки
Lieveil 13 снимки	Cupola 9 снимки