Едва седем дни ни делят от излизането на дебютния за Exorcism албум I Am God. Представихме ви два техни видеоклипа – Voodoo Jesus и Zero G. От тях си личи удоволствието на поотрасналите момчета – те правят това, в което ги бива: музика. Хубава музика.

Heavy Doom. Това е официалният етикет, който Exorcism услужливо са си залепили в услуга на феновете – настоящи и бъдещи. Че е хеви, хеви си е. Впечатлих се обаче от начина, по който в песните от I Am God се преплитат на места типичните power вокали (за сравнение – Tobias Sammet от Edguy във…а, всеки един техен албум) с типични doom мелодийки (примерно). Изобщо, типичността в този албум е широко застъпена и въпреки това той е някак особен. Може би е такъв заради лекото progressive звучене, което ме държа на нокти през цялото време.

По ред на номерата. Песните са с ненормалната дължина от по шест до осем минути и точно когато нещо понечи да се случва, не се. Кулминация няма нито в албума, нито в неговите десет компонента по отделно. Не съм сигурна дали това е за добро или за лошо. Е, да, нямам нищо против рифовете, които се размятат тук и там. Все пак трябва кораво да звучат хората. Допадат ми и прилепчивите мелодии. Например(но) Voodoo Jesus е причината да се поинтересувам по-сериозно от I Am God и да поискам да чуя повече. В нея сериозна заявка за върховен момент дава китарното соло. Следващата Last Rock ‘n Roll се открива, а и се закрива, от различна, но все така вълнуваща слушателя китарно-барабанна симфония.

Всяка една от песните в I Am God е ‘пътешествие до центъра на Земята’. На толкова дълъг път човек открива сам за себе си нещо ново. Master of Evil ни въвежда в грях с мажорните си закачки, а Higher, носеща типично рокерски заряд, изкупува падението. Едноименната Exorcism е буферната зона, през която не искам да спирам да преминавам. Ако албумът беше на касетка, лентичката щеше да се изтърка на това място.

Комбинацията електроники/китари почти винаги е била печеливша. Това твърдение доказва и Stay in Hell. Fade the Day е интересна, но някак безлична; губи се на общия фон, слива се с него.

Както вече казах, кулминация в албума няма. Това може да означава само две неща – че е или много силен, или много слаб. Като за дебют е страхотен, Exorcism са си подсигурили летящ старт и започват да утъпкват своята пътека из полето на метъла.

7/10