Ден Втори на Loud Festival 2012

Потъвайки във все още влажната пръст, многобройната публика вече се бе заредила пред сцената, припичайки се на ужасно силното слънце и чакайки една от най-екстремните банди за вечерта и за първи път в България. Asphyx още повече разгорещиха феновете си – във въздуха се понесоха кал и мощни ревове, защото олдскул дет звученето на холандците е все така силно вече над 20 години след издаването на “ The Rack “. Здравото меле със сигурност е зарадвало четворката, въпреки че горещината пречеше и на тях. Martin van Drunen обикаляше по сцената да си търси бирата и в крайна сметка я откри! Всички бяха щастливи, а този човек знае как да прави шоу с непрекъснатото си бърборене. Междувременно чухме парчета както от първите албуми, така и от последния разбиващ “ Deathhammer “, който  бе приет страхотно от феновете на групата. “ Vermin “, “ Last one on Earth “, “ Death… The Brutal Way “ – само мачкащи порции тежък и провлачен, почти преливащ се в дуум, метъл. Недоволни нямаше, така че след 40-минутен здрав сет, Asphyx се сбогуваха с публиката и я оставиха да чака следващата доза метълия.. вече с перфектно загрети вратове.

Meshuggah несъмнено бяха най-интересната и най-нестандартната банда на този фест, въпреки че музиката им за някои е трудносмилаема и дори напълно непонятна. Минути преди да се появят, заваля стабилен дъжд, който се ускоряваше все повече с нарастването на кефа, който изпитваха феновете. Шведите демонстрираха жестоко присъствие и професионализъм, а още по-хубавото бе, че звукът на втория фестивален ден значително се беше подобрил за всички участници. Jens Kidman определено не е наред с главата, което допълни откачената атмосфера и надъха всички да се трепят в най-голямата кал по средата на поляната. Музиката на петорката е способна да ти опъне нервите и да те изкара извън контрол, така че бъдете сигурни – повечето им фенове избухнаха жестоко на този концерт. От последния албум “ Koloss “  чухме “ Demiurge “ и “ The Hurt That Finds You First “. Задължителните “ Bleed “ и “ New Millennium Cyаnide Christ “, на която ти иде да правиш шантавите движения от болното видео към песента, тотално размазаха вече всички подгизнали. Дъждът намаля към края на сета и слънцето отново се показа, но за съжаление времето на Meshuggah изтече  неусетно.

Сетлист на Meshuggah
1. Dеmiurge
2. Pravus
3. Do Not Look Down
4. The Hurt That Finds You First
5. Bleed
6. New Millennium Cyanide Christ
7. Rational Gaze
8. Future Breed Machine
9. Dancers To A Discordant System

В кратката пауза хората поизсъхнаха, поизчистиха се от калта и този път сигурно дори са успели да хапнат, защото може да се каже, че опашките при храната бяха малко по-редки в този ден. Така с презаредени батерии все повече фенове очакваха на сцената за пети пореден път любимците си от Soulfly. Спокойно може да се каже, че това беше най-силният концерт за вечерта, съдейки по реакцията на публиката. Интрото и първата песен от новият албум “ Enslaved “ слагат началото на касапницата, която не спря нито за миг до края на изпълнението. От творчеството на бандата чухме още и “ Blood Fire War Hate “, “ Prophecy “ и “ Back to the primitive “. Нямаше как да се мине без кавъри на Sepultura, което може само да ни радва, защото чухме най-обичаните парчета. Не липсваха и заигравките с “ Iron Man “ на иконите Black Sabbath “ и “ Walk “ на Pantera. Всички задружно тотално се омазаха като за финал на “ Jumpdafuckup “ и едва ли някой за дълго се е задържал на земята на тази песен. По време на концерта на няколко пъти се забелязваха летящи ролки тоалетна хартия – можем само да гадаем, но все пак хората сигурно са си помагали в почистването на калта от зъбите и очите си.

Max Cavalera

Голям жест направи Max Cavalera, като развя футболната тениска с номера на Стилиян Петров, което със сигурност е трогнало всички верни футболни фенове, а като цяло всеки един от хората там. Новите членове в бандата на баса и зад барабаните – Tony Campos и David Kinkade, се вписват в групата напълно хармонично и забиваха неуморно. Страхотно емоционално изпълнение и страхотен звук – Max може и да е качил доста килца, а китарата в ръцете му да служи повече за украса, отколкото за свирене, но нищо от това не се е отразило на мощния му глас, така че това бе поредното и със сигурност не последно запомнящо се посещение на Soulfly!

Сетлист на Soulfly

Hell yeah, MUD !

1. Intro: Resistance / Wоrld Scum
2. Blood, Fire War, Hate
3. Refuse/Resist
4. Prophecy
5. Back to the Primitive
6. Seek ‘N Strike
7. Intervention
8. Porrada
9. Arise
10. Troops of Doom
11. Attitude
12. Roots Bloody Roots
13. Jumpdafuckup / Eye for an Eye

Вече по тъмно ни предстои да видим за втори път в България канадците Annihilator, които оставиха силен спомен и жажда за още от тяхната музика с първото си посещение на Каварна Рок Фест през 2010-та. Пред близо 5000 човека публика, групата изсвири неща от цялото си творчество. За доброто изпълнение и звук съмнения няма. Хубавото при Jeff Waters и компания е, че дори за момент не спират да се движат по сцената и да подканват феновете си да се раздават още повече, което правят и самите те без изобщо да се щадят. Dave Padden неуморно пее и свири едновременно, като заедно с това със сигурност пленява повечето мацки из публиката – този човек сигурно е бог.. Кристално ясно чухме класиките “ King of the Kill “ и “ Set The World On Fire “. За десерт ни бяха оставили “ Alison Hell “, която беше и перфектният финал на второто участие на може би най-лъчезарната траш банда, ако изобщо съществува подобно понятие. Молим се на третото им участие вече да чуем другата ни любима класика “ Never, Neverland “ !

Сетлист на Annihilator
01. Аmbush
02. King of the Kill
03. Betrayed
04. Ultra-Motion
05. Set the World on Fire
06. W.T.Y.D.
07. Burns Like a Buzzsaw Blade
08. Phantasmagoria
09. Stonewall
10. I Am in Command
11. The Trend
12. The Fun Palace
13. Shallow Grave
14. Alison Hell

Гвоздеят на вечерта по план трябваше да бъдат SLAYER. Планът, разбира се, беше изпълнен. Добър подбор на песни, перфектно изпълнение от страна на всички в групата. Дългият саундчек(почти час) доста изнерви вече поизморената публика, а концертът закъсня с 20 минути, следователно и сетът бе орязан с толкова, което никога не е добра новина. Очаквано, началото бе поставено от “ World Painted Blood “. Всички казват, че Tom Araya бил много статичен.. Прави са, но той и по принцип не е от веселите подскачащи по сцената хора, а честно казано – публиката също беше учудващо спокойна. Скандирания и пого имаше, разбира се, но на концерт на Slayer, и то по тъмно, човек очаква приготвената линейка да има доста работа след като всичко приключи. Е, това е без значение, защото не е нужно да има счупени крайници, за да кажем, че един концерт е бил размазващ. А тази банда никога не е имала и няма да има лош концерт, просто защото това са шибаните SLAYER!

SLAYEEEERRRGHHH

Чухме толкова много любими класики и не остана време за още три пъти по толкова, затова винаги ще искаме още. А Gary Holt е брилянтен заместник на Jeff Hanneman, в което едва ли някой се е съмнявал. Това беше един типичен концерт на SLAYER – излизат, отвяват ни и си тръгват, без да се обясняват. Недостатък беше лошият звук на първите 5-6 песни, но след това всичко беше наред. Така и няма да разберем какво точно липсваше, за да се получи онази изтрещяла атмосфера, която кара и най-спокойните по душа да се побъркат, но няма и как да кажем, че това не бе поредното смазващо изпълнение на четворката. След час и 20-тина минути, които излетяха твърде бързо, всичко приключи с “ Raining Blood “. Точка.

Сетлист на SLAYER
World Painted Blood
Psychopathy Red
War Ensemble
Die by the Sword
Chemical Warfare
Hate Worldwide
Postmortem
Spirit in Black
Mandatory Suicide
Altar of Sacrifice
Jesus Saves
Dead Skin Mask
Snuff
Angel of Death
South of Heaven
Raining Blood

Като извод можем да си запишем няколко неща в тетрадките:
1.    Фестивалът не мина без критики, повечето от които заслужени, да си признаем. А проблемът с прибирането след втората вечер най-вероятно е бил още по-сериозен, защото хората бяха почти двойно.
2.    Проблемите със звука бяха оправени – адмирации.
3.    Групите бяха чудесни и от тях със сигурност няма кой да се оплаква.

В крайна сметка(знам, че мразите списъци с точки) хората са щастливи, но и на нещата извън самите концерти трябва да се обърне внимание! Да видим какво ще се случи следващият път…

Още две крайно култови снимки:

Знаехме си, че морските чудовища съществуват!

Големи сладури!

Снимки засега има само на SLAYER, Behemoth, Symphony X и Soulfly в ГАЛЕРИЯТА на Metal Hangar 18, а за останалите ще почакате още малко, ‘щото Шефът се бави. 😀