DELAIN – Moonbathers (2016)

24 август е важен – и тъжен – ден от историята на нашия жанр музика.
Преди девет години на 24 август Софи Ланкастър губи живота си заради омразата.
От този злощастен случай обаче, досущ като феникс от пепелта, се ражда Sophie Lancaster Foundation.

Защо ви разказвам всичко това? Защото DELAIN са част от хората, подпомогнали превръщането на омразата в подкрепа.

Именно заради това избрах днешната дата да обнародвам своето мнение за новия албум на холандската банда – „Moonbathers„. А всички са добре дошли да ме опровергаят.

Бих желала да обясня, защо досега DELAIN не са успявали да ми грабнат вниманието – причината е толкова проста, че и на едно не се дели. Не харесвам симфо без оперни вокали.

А сега бих желала да обясня, защо „Moonbathers“ промени значително отношението ми към DELAIN.
Като наследник на добре приетия „The Human Contradiction„, „Moonbathers“ би имал за цел или да повтори постиженията на предшественика си, или – в оптимален случай – да го надскочи. По моя преценка последният албум на музикалната шайка от Цволе е в пъти по-зряло звучащ от досегашните им записи.
„The Human Contradiction“ ми влезе като мейнстрийм поп метъл албум от типа Amaranthe, един от начините да се стигне до по-широка аудитория. Не ме разбирайте погрешно, не че не беше успешен албум, просто на мен не ми хареса. Затова слушайки „Moonbathers“ се радвам да открия, че Martin и неговите верни другари се връщат стъпка назад към невинните дни на „April Rain„, но без да напускат позициите, утвърдени с „We Are the Others„.
„Moonbathers“ е балансиран по отношение на съотношение агресивни / спокойни мелодии. Определено не липсва нотката типично холандска епичност, която сякаш е запазена марка на всички симфо банди от страната на лалетата. Само че тя е опитомена с помощта на отмерени и някак спокойни песни. Илюстрирам с пример: „Chrysalis (The Last Breath)“ съжителства в разбирателство с „Pendulum„, „Danse Macabre„, вокалите в която по някаква странна причина ми напомниха на галски напев, допълва „Turn the Lights Out„, „The Monarch“ звучи като контрапункт на „Suckerpunch“ и така, малко по малко, плавното надграждане на хармонии прераства в… самонадскачане.

„Moonbathers“ е впечатляващ, без да е помпозен, показнò за музикална еквилибристика албум, който би заслужил да си дадете парите или за физическо копие, или за билет за симфо екстраваганцата, която представлява един техен концерт.

9/10