DEADSCAPE е мелодик дет метъл банда от София. Сформирана през 2015 г., групата преминава през доста трансформации, докато достигне сегашните си състав и концепция. Дебютният албум на DEADSCAPE излезе съвсем наскоро и вече е достъпен онлайн, а днес е дебютът му и на сцена. Подробности за „Of The Deepest Shade“, промо евентите и бандата можете да прочетете в интервюто.

Ще започна с неизбежния въпрос – „Of The Deepest Shade“, какво стои зад името?

Вероятно вече има хора, които са забелязали (или поне се надяваме), че фразата „of the deepest shade” е откъс от текста на парчето “The Brightest Light” и директен антоним на заглавието му. Пълният цитат гласи “the brightest light was born of the deepest shade” и концепцията зад него е стара като света – противопоставянето на мрак и светлина. Може би нашата собствена интерпретация в случая е, че за нас най-красивото изкуство е изстраданото – това, което се ражда от болката, тъгата, меланхолията.

Ако трябва да синтезирате посланието на албума в 1-2 изречения, как ще звучи то?

О, не сме убедени, че това е възможно. Албумът е, може да се каже, концептуален и разказва история за изгубената връзка между човек и природа, като това може да се разбира както в екологичен аспект, така и метафорично – природата е наше отражение, както и ние нейно, и ако връзката ни с нея е прекъсната, то ние сме прекъснали връзката и със самите себе си. Същевременно всяко едно от парчетата съществува напълно самостоятелно и засяга собствена тема – за съдбата, надеждата, загубата, апатията, заслепяването и самоосъзнаването.

Дълбоко меланхоличен албум, отразено и в артуърка, разкажете ми малко за визията.

Както споменахме, природната тематика е силно застъпена в творчеството ни, съответно търсехме и изображение, което най-добре да отрази вдъхновението, което намираме в увяхващата природа, и паралелите, които правим между нея и собствената ни същност. Разбира се, най-естественото нещо беше да поставим в центъра на композицията самата Природа в човешки облик – красива и тайнствена. За щастие, нашата вокалистка Мера, чието дело е обложката, също се вдъхновява от подобни неща и успя да пресъздаде необходимата атмосфера.

Докато сме на визуална тематика, ще ми се да попитам и за боядисаните в черно ръце, които се забелязват и в клиповете, а и при лайв изпълнения – това какво символизира и откъде идва?

Идеята дойде от Мера. Докато пишехме албума, паралелно работехме и върху имиджа си на сцена. На един от концертите ни, просто за да разчупи допълнително визията си, Мера реши да боядиса ръцете си в черно, и понеже не обичаме да оставяме нещата на произвола, веднага вкарахме този елемент и в цялостната си концепция. Така това станаха черните ръце, с които човекът посяга на природата.

Три клипа от албума дотук, планирате ли още видеа, или за момента не?

Без да разкриваме прекалено много детайли – хората, които прочетат това интервю, ще са сред първите, които ще се сдобият с информацията, че съвсем скоро ще има още едно видео, което ще продължи историята, започната в клипа на “The Artist”. Тези четири видеоклипа изнасят основната тежест на промокампанията ни около албума, а извън тях може би ни се въртят идеите за още една-две визуализации, но кога и по какъв начин – тепърва и ние самите ще разберем.

Прави ми впечатление, че първият клип е лайв ориентиран, вторият е лирик, а третият е хибриден и вече виждаме сюжет и авангард, освен пърформънс кадрите – каква беше причината да се спрете на тези модели, в тази последователност?

Поне що се отнася до клипове, никой от нас нямаше опит в издаването на такива – е, с изключение на Ани и Иван К., които свириха за известно време заедно и в AEGONIA и миналата година участваха във видеото им към парчето “Of Love And Hate”. Та, в общи линии, искахме да изпробваме всичко, което една адекватна метъл банда би издала в днешно време, да видим как ще ни се получи, както и реакцията на публиката. Лайв клипът беше първи, защото беше необходимо хората да видят лицата ни, както и да усетят поне част от енергията на живо, а – за да има някаква градация на нещата, които издаваме – хибридният, в който вече има и сюжет, оставихме за накрая като най-многопластов.

Разкажете ми малко повече за самите видеа – чие дело са и чия идея виждаме основно в крайния резултат?

Клипът на “Stillborn” беше сглобен от Иван К. и съдържа лайв и “behind the scenes” видеоматериали, които събирахме по времето на записите, а и доста преди това… И все пак накрая се оказа, че не ни достигат и трябваше да попълним с кадри, заснети от наши приятели по време на един от концертите ни, който се беше състоял буквално седмица по-рано.

Текстовото видео на “The Brightest Light” е дело на нашия приятел Георги Спиров (познат като вокалист на 40 DAYS LATER), който се справи със задачата за отрицателно време, успявайки да създаде нещо приятно за окото и съответстващо на атмосферата на песента. Това може би не е за споделяне, но нашата единствена инструкция към него беше „снимай някакви готини дървета и ще стане“…

Боян Карамфилов, който едва ли има нужда от представяне, понеже снима клиповете на най-малко 50% от родните рок и метъл банди, засне видеото към “The Artist”. Поради липсата ни на опит, той ни помогна много във визуализирането на идеята ни – в рамките на два свързани клипа да направим сбит преразказ на концепцията на албума. Отново ще запазим подробностите за себе си, за да могат хората да видят сами, когато излезе и второто видео. Няма как да не споменем и нашите прекрасни актьори Кристина Динева и Христо Глухаров, които се справиха перфектно с ролите си.

Ще ми се да се спрем на “The Artist” малко по-подробно. Видеото и текстът са богати на символи и смисли, как ги виждате вие – артистите зад „Артиста“, или предпочитате да оставите феновете да ги интерпретират сами?

Да оставяме творчеството си отворено за интерпретация е основно правило при DEADSCAPE. Е, не сме ние тези, които ще кажат дали сме успели, но със сигурност се надяваме всеки отделен индивид да намери по нещо за себе си, дори и то да не съответства на замисъла, който ние самите сме вложили първоначално. За нас “The Artist” е ода за природата, която е нашият извор на вдъхновение, a колкото до клипа – той обхваща тази част от историята в албума, в която става дума за това как човекът се появява за пръв път на света и как неразумното му посегателство върху природата поставя началото на собственото му падение.

Боравенето с по-специфични символи и теми, като богинята-артист, например, в някаква степен не стеснява ли нишата, когато говорим за метъл?

Даже напротив! Поне в метъла, който ние слушаме, подобни образи са доста често срещани и добре възприети. Е, може би нашата богиня е малко по-различна от другите, все пак сме вложили много от себе си в нейния образ (или тя в нашия), та определено си е “наша” в някакъв по-личен смисъл. Заложили сме повече на персонификацията на природата, отколкото на това да създаваме божеството като такова, т.е. това е по-скоро метафоричен, отколкото религиозен или философски персонаж.

В този ред на мисли, това, че вокалът е жена как се отразява на възприятието за DEADSCAPE, променя ли го по някакъв начин, според самите вас? С други думи, широкоскроен ли е българският метъл фен, или казва “female fronted metal” и продължава назад?

В днешно време е важно да имаш собствен бранд и смятаме, че повечето групи, които нарочно създават своята “запазена марка” с акцент на female fronted елемента, сами се обричат на това да бъдат възприемани основно по този начин. Важно е как се рекламираш пред света – ако сам не наблягаш толкова на това какъв е полът на човека зад микрофона, може би за хората също няма да има чак такова значение? Затова ние винаги сме се стремели да сме на първо място група, която свири мелодичен дет метъл, и чак тогава всичко останало. За наше щастие, досега хората откликват положително на този “бранд” и присъствието на Мера и Ани не е определящо за възприемането на DEADSCAPE oт страна на феновете.

Да се върнем на албума, траклистът включва песните от дебютното ЕР и нови песни, нали така?

Дебютното EP беше демо и е хубаво това да се споменава, защото никога не е имало претенциите да бъде повече от това. Но да, четирите парчета, които бяха включени в него – първите, които изобщо написахме за DEADSCAPE – сега влизат и в траклиста на албума. Останалите ще са познати само на хората, които преди са идвали по концертите ни и са ги чували поне по веднъж, с изключение на три, които никога не са напускали репетиционната ни и сега предстои да изсвирим за пръв път на живо.

Неяснотата с концертите – кога и дали изобщо ще могат да се случат, накара доста музиканти да отложат рилийзи, като някои продължават да отлагат издаването на албумите си за неопределено време. Предвид това, не мога да не попитам – защо сега?

Хмм… Нашето впечатление е друго – че постоянното отлагане на концерти остави повече свободно време на бандите да творят и да издават музика. Честно казано, ние също се възползвахме от паузата. Да, не сме голяма група и не сме отлагали турнета с десетки дати, но вследствие на факта, че обичаме да изпипваме всичко, дори и организирането на един концерт е достатъчно да отклони фокуса ни. Затова и последните две години бяха изключително плодотворни. А и този албум беше отлаган твърде дълго време. Композирането му отне повече от очакваното (макар че в крайна сметка сме благодарни за това, че изчакахме), записите му – също. Като творци ние, естествено, сме нетърпеливи да споделим сътвореното със света. Да, наясно сме, че настоящата несигурна обстановка нещата често няма да се получават както сме ги планирали, но в крайна сметка не можем да спрем да живеем.

Предстои ви – надяваме се – промотиране на албума и на живо, разкажете ми за турнето.

Думата „турне“ в България, особено когато е обвързана с метъл банда, трябва да върви винаги с едни огромни кавички от двете страни, защото поради липсата на подходящи места за изява няма как да се организират повече от няколко дати. А в момента, отново заради обстановката, тези места съвсем са дефицит. Успяхме да уговорим пет концерта засега – в София, Пловдив, Казанлък, Стара Загора и Враца (както знаем, последният вече се наложи да бъде отложен). Имаме още няколко варианта откъм градове, но откровено не бързаме. Разбира се, ще се постараем да минем навсякъде, където е възможно, в рамките на следващите месеци, може би дори да излезем извън страната веднъж-два пъти, а през лятото да намерим място и в афишите на тогавашните фестивали.

Промото в София е първо в списъка, какви са последните новини там и какво да очакваме?

Покрай последната COVID вълна си е цяло чудо, но концерт все пак ще има. Уви, нашите приятели от 37 BLACK отпаднаха от събитието – надяваме се скоро да имаме друга възможност да свирим с тях. С нас остават VOKYL и двете банди ще се постараем да компенсираме максимално отсъствието на третата. Заради последните разпоредби относно работното време на нощните заведения взехме решение да приключим концерта в 22:00, затова и вратите на Live & Loud ще са отворени за публика отрано – в 19:00, а VOKYL ще започнат в 19:45.

Какво предстои за DEADSCAPE?

Още много, много работа. Приоритет ни е промоцията на “Of The Deepest Shade” – целта ни е да достигнем до максимално количество хора и то не само в интернет. Силно се надяваме обстоятелствата да ни го позволят. Всеки ден ще се опитваме да надграждаме – утре да сме по-добри от днес като отделни музиканти и като група, всеки следващ концерт да е по-добър от предишния и т.н., и т.н. Разбира се, хубаво би било в някакъв момент да намерим и време за почивка, да презаредим батериите, след като да започнем работа по наследника на дебюта ни.

Ще завърша с въпроса, с който винаги приключвам интервю – ако вие можехте да си зададете един въпрос, какъв щеше да е той и какъв е неговият отговор?

Може би дали си струва. И, поне за момента, въпреки всички премеждия и съзнанието, че те ще продължават и в бъдеще, отговорът е, че си струва – да влагаш себе си в такова начинание, да го правиш с определени хора и заедно да оставите нещо на света. В този ред на мисли, искаме да използваме възможността да благодарим сме на всеки, взел участие в създаването на “Of The Deepest Shade”. Ще работим усилено това да е само началото!