Да ти паднат пломбите от музика, или за концерта на GRAVE DIGGER

Като малка много обичах да си празнувам рождения ден. Към момента обаче осъзнавам, че няма особено значение дали ще отбележа датата, на която съм изтормозила милата си майчица: както се казва, ‘кучетата си лаят, керванът си върви.’ 21 септември обаче е друга бира.
На този ден преди година беше публикуван първият ми материал в Metal Hangar 18. Да се включа в екипа на сайта е една от най-правилните стъпки, които съм правила (колеги, моля ви се, не ме опровергавайте!). А и какъв по-хубав начин да отбележиш годишнината си в музикална медия от едно концертче?

Пристигайки във вид на полуудавена мокра кокошка в подлеза на Mixtape, бях изненадана да установя, че пред заведението не са се събрали повече от 50 души. Задушевна и, както цигарите за стотен път доказаха, задушлива обстановка. На влизане в клуба бях изненадана да установя, че там вече чакат както шотове Jägermeister, така и готовите за изпълнение Еридан.

Еридан се раздават

Но какво бих могла да кажа за тях, което вече не е написано? Наясно сме със способностите на родните герои, знаем силните и слабите им страни (когато ги има). Помечтахме с тях, отпътувахме на духовно плаване с ‘откровенията на Иво Икономов’, както ги нарече неведнъж Павлин Манев, вдигнахме два-три тоста, а ние, кротко (!) стоящите отстрани, се радвахме на викащите, тропащи и изпадащи в екзалтация фенове.
Еридан се погрижиха да ни разяснят най-любезно, че от камерата, която се размотаваше из заличката, всъщност ще бъдат изтръгнати възможно най-добрите кадри в името на лайв видео. Е, в очакване сме!

Четиридесет и петте минути и повечето бира изчезнаха някак неусетно; пак по същия начин отлетяха и петнадесетте, в които чакахме.

Heavy Metal Breakdown

Are you here for some metal, попита Chris Boltendahl, а ние дружно викнахме YES! Откриваща беше песента, излязла като сингъл тази година – Hell Funeral. Още с нея усетих как освен този концерт, подарък за РД ще ми бъде и едно малко посещенийце на стоматологичния кабинет.
Последваха няколко екстремни задни салта, запратили ни в ерата на още един ‘син’ албум на Grave Digger (Excalibur) – The Round Table, Morgane le Fey, после още по-назад с Knights of the Cross, Wedding Day и The Curse of Jacques, последвани от по-новите The Last Supper, Ballads of a Hangman, Hammer of the Scots, като абсолютно задължителните песни от актуалния Return of the Reaper бяха само пет – вече споменатата Hell Funeral, Season of the Witch, Return of the Reaper, Grave Desecrator и Tattoed Rider. Искаше ми се да чуя още от новото попълнение в дискографията на гробокопачите.
На фона на иначе страхотното прекарване неприятно впечатление ми остави само фактът, че китаристът на основните ни и дълго чакани гости не е в особен възторг от феновете, които го снимат. Надявам се пострадалият, който и да е той, вече да е по-добре.

Изпълненията – във всеки смисъл, който тази дума може да има, стигнаха, за да задоволят отколешния ми глад за класически хеви метъл празник. Определено станахме свидетели на един концерт ‘като по учебник’ – все пак това са BGTSC и все пак Grave Digger са германци!