Буги Барабата: „Блус трябва да свириш не ако можеш, а ако не можеш да не го свириш!“

Професионален шофьор е от 28 март 1978-ма. Изкусен текстописец и добър китарист. Директен, ефектен и винаги с чувство за хумор. Истински съвременен философ, който е много вероятно да срещнете из някой от крайните квартали на София. Обича бирата и блуса. И всяка делнична сутрин Ви предсказва какво ще Ви се случи по-късно през деня. Че даже и понякога познава! Ако още не сте се досетили, че става дума за Буги Барабата, значи сте сбъркали рейса. Както разбрахте, нашите колеги и приятели от радио Z-Rock празнуват своя десети рожден ден. По този повод решихме да ги поразпитаме това-онова за живота в радиото. И ето ни – започваме с човека, чиито Бугоскоп безпроблемно и безпогрешно успява рано сутрин да извади усмивката, която така грижливо сте си скрили в задния джоб и трайно да я залепи на лицето ви. Едва 6:30 е, а ние казваме едно сънливо и ранно…

Buggie1

Добро утро, Буги! Честит десети рожден ден на радио Z-Rock!

Добро да бъде! Благодаря ти! Догодина е ваш ред. Подкарвай ме, приятелю…

О, внимавай какво си пожелаваш, нищо че е само 6:30. Какво е за едно рок радио да е на 10?

Десет години са много за периода в който живеем, виждаш какво става. Прибираш се вечер, а кварталното магазинче вече е нещо друго. След месец, пак. Десет години означават стабилност и авторитет във всяка област. В рока… всичко е музика, приятелство и любов…

Смело Ви пожелаваме още поне десет пъти по десет. Как започва деня ти, с кафе или с бира?

С музика! Тя никога не спира. Дори ако ми спрат всички източници, музиката звучи в главата ми. Знаеш ли каква акустика има в празната ми тиква?!

Дай боже да е все така. А как се справяш с това ранно ставане? Не си ли нощна птица?

Няколко са основните фактори за ранното ми ставане. Първо съм денонощна птица, два часа сън ми стигат. Второ – аз съм много дисциплиниран човек. И трето, най-важното, включвам си алармата, хехе.

Алармата е важнa, определено, и при мен е така. Чувстваш ли удовлетворение от факта, че стартираш деня на толкова много хора с усмивка? На мен лично после цял ден ми е кофти ако сутринта не съм си чул „МммБугоскоп-а“…

Всеки иска нещо от нас – такси, вноски и какво ли още не. Аз скромно се опитвам само да давам. Знам, не е кой знае какво, но колко души го правят?!

Кой „подготвя“ Бугоскопа и как винаги успяваш така да го извъртиш така, че накрая винаги да е весело?

Никой. Бугоскопът се случва само и единствено в момента. Взимам някакъв хороскоп, прочитам първото изречение за зодията и натам импровизирам. Никога не знам какво ще кажа след секунда или какво съм казал преди две.

И винаги ти се получава…

Е… не винаги… но пък хората се забавляват и с несполучливите ми опити. Не се преструвам, че нищо не е станало когато допускам грешка.

Ти водиш и „Нека бъде рок“ всяка вторник вечер от 21 до 23 часа. Как избираш листата с парчета всеки път, имаш ли си специален подход?

Във вторниците гледам да пусна и нещо по-малко познато. Радвам се, когато някой ми каже “За тази група научих от теб“. Не може да сме рокаджии и да знаем осем песни на пет групи…

Безспорно. Коя е най-странната ти ситуация по време на ефир и как се справи с нея?

По време на едно интервю, обявявам следващата песен и… нещо се случва с компютъра! Невъзмутимо рестартирам, ровя в компютъра и продължавам разговора в ефир. Иначе казано, говоря, пиша и се разправям с техниката едновременно. Момчетата, които ми гостуваха се забавляваха много.

Забавно звучи. От позицията на „Мистър Зи“ защо според теб българинът става толкова сърдит, като седне да кара кола? Сигурно си имал много интересни ‘сблъсъци’…

Имам чувството, че голяма част от шофьорите нямат представа, че са част от една организация, в която всеки е важен. Смятам също, че производителите на чипс носят голяма вина. Хубаво е да намериш банкнота или играчка в пакета с чипс, но шофьорска книжка е прекалено. А като гледам как карат, половината трябва да са си получили документите по този начин.

Хехе, май за жалост книжка вече можеш да намериш и в магазина за цигари. Добре, разкажи ми… как всъщност стана музикант? Кога за пръв път хвана китарата?

Аз съм музикалния инвалид на фамилията. Музикант… още не съм станал. На 14 набарах една китара на баща ми, тайно. Той свири добре и сме истински приятели, но на музика не ме е учил.

А кой те научи да свириш?

Ще се смееш сигурно, но… никой. Дори не смятам, че съм се научил.

Boogie3

Сериозно? Защо винаги говориш така за себе си? Цял живот „Аутсайдерски блус“…

Едно от нещата които много ми помагат в живота е, че не се взимам насериозно. Това не означава, че бих се оставил да бъда обиждан или подиграван, разбира се. Означва … “Единствения сигурен начин да станеш наистина смешен е да се вземеш насериозно“ (Буги Барабата).

Така е! Според мен това е важно нещо. Много хора са си повярвали твърде много и са загубили връзката с реалността… жалка картинка. Блусът ли избра теб или ти избра блуса?

Винаги блусът те избира. Блус трябва да свириш не ако можеш да го свириш, а ако не можеш да не го свириш.

Интересно…

Ако не направим интервюто интересно, ще ни бият и двамата, хахаха…

Те само така си мислят, хехе. Всъщност ако се съберем с теб, можем да набием всекиго.

Амбициозен план.

Нали ?! Айде, няма да се бием, баща ми е казвал, че боят нищо не решава…

Но пък възпитава, хаха. Аз не съм ял бой вкъщи навремето. Голям пропуск, хахаха…

Открито твърдиш, че свириш за пари. Не е ли музиката по-важна за теб?

Музиката е много лично преживяване, не разбирам как може да се спори за вкусове.

Що се отнася до музиката като професия, ако ще работя, трябва да ми плащат. Ти би ли се доверил на непознат електротехник, който предлага да ти направи безплатна инсталация?

Определено не.

Никога не съм се срамувал да кажа, че работя за пари. Обратното е срамно…

Аз тогава няма да казвам, че никога не съм писал за пари…

И аз няма да казвам.

Цениш много китарите си, имаш много рядък „Гибсън“. Как успя да се сдобиеш с него и защо точно „Гибсън“?Boogie4

Китарата е живо същество. Не е вещ. Не бих я избрал по интернет. Или ви се получава,  или не. Има много хубави китари, с които не се сливаме. Прилича на избирането на кученце или коте – уж отиваш да го избереш между всички малчугани там, знаеш всички изисквания, а накрая то те избира. Идва, сгушва се в теб и ти капитулираш, хаха…

Няма мърдане, казваш. А какво се случва с Бараби Блус Бенд? Остава ли ти време да пишеш нова музика?

Да, довечера даже ще разтрием една нова песен, парчето се нарича “Фейсблус“.

Супер! Нов албум ще има ли?

Да, ще носи името “Край на залаганията!“

Интригуващо име, разкажи повече, кога да го очакваме и защо се нарича така?

Никога наш албум не е носил името на някоя от песните в него, така е и сега. Излезе ли – край на залаганията дали става за слушане или не, хаха… Но кога ще излезе не мога да кажа. На тези времена е трудно да се планира всичко, което е свързано с разходи.

Две мнения няма, но вие отдавна сте запазена марка…

Имам щастието да работя с двама страхотни музиканти. Александър Панайотов – Пожара и Теодор Янков – Торпедото. Аз се старая да преча възможно най – малко…

А младата Силвина, която пееше с Вас в близкото минало? Нея ще я чуем ли в албума?

Не, вече без жени на борда! Те ни карат да репетираме и се разбунтувахме.

И не Ви дават да пиете, нали?

С пиенето не сме имали проблеми. Все още.

Идват избори пак, нормално ли е измежду 23-ма кандидати да няма кого да изберем за президент? 

Нещата започват да се обединяват – компютри и телефони, избори и риалити шоу… всъщност думата шоу е подходяща само за някои неща. За други е по – добре да се казва сеир.

Значи сеир или шоу са изборите, в такъв случай?

Сеир от селски панаир.

Като стана дума за компютри се сетих, че наскоро четох как една много модерна и нашумяла банда излизала на сцената с три лаптопа зад гърба си, които им помагат „със звученето“, така да се каже. В тази връзка повече пречат или повече помагат компютрите на музиката в наши дни?

Един монтьор или един зидар използва инструменти. Компютърът е инструмент за музиканта. Разликата е в това, че монтьорът не очаква инструментите му да поемат част от работата му или да свършат онова, което той не умее…

Все повече са бандите, които правят музиката си почти изцяло на компютър, не залагат толкова на свиренето. Това за мен не е окей и е гадно…

Това е като фалшивите мигли, цици, коси, мисли и чувства.

Да…

Няма нищо лошо да запишеш ежедневните си упражнения по китара на лаптоп в кухнята, между двете тенджери на баба ти. Бедата настъпва тогава, когато започнеш да наричаш това “новия ми албум“.

А защо според теб по родните барове вървят по-добре безвкусните трибют банди докато тези с авторската музика сякаш не получават достатъчно ‘сцена’…

Трудно е да конкурираш Dream Theater със собствени песни. Пък и никой не насърчава сериозно авторската музика у нас. Хората вече са наплашени от немелодичния вой и несвързаните текстове на някои изпълнители.

Истинските Dream Theater – да. Но качествените трибют банди тук се броят на пръстите на едната ръка…и въпреки несполучливите им изпълнения, те продължават да пълнят заведения… е това не го разбирам…

За съжаление в медиите е пълно с хора, които са на нивото на тези изпълнители и те взаимно си се харесват.

Ето, в Търново например. Най-големия рокерски бар в града – 2/3 от участията са трибюти, и хората ходят, та ще се избият. И идва г-н Николо Коцев с Кикимора, почват да правят яките си авторски парчета и всички в пълния иначе бар сядат по масите и почват да гледат в точка… наистина недоумявам как е възможно…

Хората много обичат да чуят нещо познато. И пак стигнахме до рокаджиите, които знаят осем песни на пет групи… всичко останало за тях е ерес. Бих могъл и по-грубо да се изразя…

Професионален шофьор си вече над 30 години…та… защо според теб казват, че с шофьор няма оправия?Boogie2

Шофьорът не седи в офиса на бюро, залепено за това на шефа. Не си кашлят взаимно в лицата. Трудно е да го ограничиш, да го наглеждаш. Съвременната електроника предложи някои възможности за проследяване, но съвременният шофьор се справи с тях. Шофьорът се справя с проблемите на пътя, не с факсовете и мейлите от офиса. Който е сменял висока метър и половина гума, затънала в половин метър кал при минус десет градуса, не се плаши, че ще си счупи маникюра.

Една твоя сентенция грабна вниманието ми: „Човек не е самотен когато е сам, човек е самотен заровен в тълпата.“ Ти самотен ли си?

Не, никога през живота си не съм бил самотен и нито миг не съм скучал. Най-страхотната  видео игра е жалка сравнена с човешкия разум. Как да скучаеш тогава?!

Кое определяш като най-силното си личностно качество?

Не съм мислил за това, аз съм единак, затворен и мрачен човек. Не обръщам много внимание на себе си. Нямам дори термометър за телесна температура в къщи.

Ахат обявиха, че правят прощално турне. Има ли кой да ги ‘замести’, така да се каже? Има ли банди, които имат потенциала да станат новите „Ахат“, да речем?

Не, но то не е и нужно. Бандите са като хората – раждат се веднъж. Обожавам Ахат и не желая техни подобия.

Какви бири пиеш? Интересуваш ли се от домашно пивоварство?

Да, ценя го много високо. Но съм слабо грамотен в това. Имам над 60 лули, там ме бива повече. Иначе обичам български бири, без някои марки.


Караш ли още старата „Ямаха“?

Не, вече не карам мотори, 40 години ми стигат

Така ли?! Мислех, че като се разболееш от тая болест, спасение няма…

Не, има болести, които те лекуват от тази, хаха.

Като за финал, ти си шегаджия, кажи един любим виц?

Ти вече го каза.

Интервюто взе: Иван ‘iDTemplar’ Стоянов

Снимки 1,3 и 5 – Йордан Пачев
Снимка 2: Александра Александрова
Снимка 4: Никола Чалъков

 

Boogie 4

  1. #1 написан от Mentolka (преди 4 години)

    Обичам те Буги! И много ще ми липсваш! 🙁

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото