BON JOVI изнесоха шоу от класа в София

14-ти май, 2013 г, 15:30. Липсата на кой знае какви по-смислени занимания ни отведе рано пред националния стадион „Васил Левски”. Въпреки ранния час вече имаше сравнително голяма и шарена тълпа – стари рокаджии, дами на средна възраст (днес подмладени с минимум двадесет години), тийнейджъри и тийнейджърки… Изобщо деца и родители (пък и техните родители) се придвижваха рамо до рамо към входовете, където вече се образуваха опашки. Малък технически проблем леко забави влизането през нашия вход, но към 17:00 вече се препичахме на терена под още жарките слънчеви лъчи. Посрещна ни впечатляващата сцена, приела формата на светлосин американски ретро автомобил (не кадилак, макар най-силно да наподобява точно тази марка) – първата вечер от световното турне на Bon Jovi, на която столицата ни получи привилегията да бъде домакин, обещаваше грандиозно представление.

И така, наоколо имаше всичко необходимо (визираме храни, напитки и тоалетни), което да облекчи чакането, така че търпеливо устояхме до 19:25, когато точно по график на сцената се появиха D2. Въпреки не особено ентусиазираната публика насреща си, бандата откри с хита „100 години” и се държа стабилно и професионално до края на 35-минутния си сет, по време на който звучаха парчета като „Тук и сега”, „Cherry Tree”, “Black Morning” и „Секс, лъжи и музика”, а междувременно енергичният фронтмен Деян благодари за невероятната възможност да подгряват за Bon Jovi и сподели, че никога не са свирили пред толкова огромна публика – действително, стадионът беше почти пълен, а хората продължаваха да прииждат. Преди да напуснат сцената, момчетата привикаха Ники, вокалиста на „Торнадо”, който се включи чудесно в изпълнението на друг стар хит – „Не мога да спра да те обичам”. След поредната порция благодарности D2 си тръгнаха, оставяйки публиката в очакване на хедлайнерите.

Под черните покривала, „украсявали” до този момент сцената, изникнаха клавирите на David Bryan и барабаните на Tico Torres, а големите видео стени от двете страни услужливо отчитаха времето до първата поява на Jon Bon Jovi и компания в България след почти 30-годишна кариера. Около 20:45 автомобилът „оживя” и рок иконите взривиха повече от 50 хиляди души с излизането си. That’s What The Water Made Me от новия албум бе първата песен за вечерта, Richie Sambora липсваше, но Bobby Bandiera и Phil X се справиха подобаващо със задачата да го заместят.  Атмосферата се нажежи, докато препълненият стадион пееше със сърце и гърло бомбастичните You Give Love A Bad Name, Born To Be My Baby и Raise Your Hands, а Jon, David и Phil се раздаваха и за по-статичните Bobby и Hugh McDonald. Преди да хване акустичната китара, Jon реши да кръсти гигантската кола… София, име, което тя ще носи през цялото турне. И ето, след този символичен жест към българските фенове, тя пое по изгубената магистрала с Lost Highway и излезе в открития космос с Captain Crush & The Beauty Queen From Mars. „Затегнете коланите, защото ще се повозим здраво!” призова Jon с усмивка и отново запали двигателя на кадилака – It’s My Life! Песента, която твърде вероятно сама запълни поне ¼ от капацитета на „Васил Левски”. Последваха няколко по-нови песни – първият сингъл от последния албум – Because We Can, заглавната What About Now и We Got It Going On от Lost Highway (2007). В своеобразна кулминация се превърна Keep The Faith – групата се развихри до краен предел, а Phil X, Bobby и David се отчетоха с по едно майсторско соло. Заразителната When We Were Beautiful отново ни поразпя, а Jon внезапно изникна в средата на тълпата и с китара в ръце начена великолепната I’ll Be There For You. Стадионът бе огрят от светлините на хиляди мобилни телефони, а големият фронтмен се заметна с подхвърления му роден трибагреник (куп фотоапарати запечатаха този невероятен момент). Не можем да не признаем на Jon, че умее да разтапя публиката си! Дойде ред и на друга задължителна балада – Bed Of Roses, която Jon изпя на предела на гласовите си възможности, докато постепенно се насочваше обратно към главната сцена.Познатите клавирни акорди възвестиха началото на Runaway и беше време тълпата отново да полудее от възторг. После… We Were’t Born To Follow… Who Says You Can’t Go Home… In These Arms бе поета изцяло от David Bryan, докато Jon изчезна зад сцената и се завърна за поредния осемдесетарски хит – Livin’ On A Prayer! Трябва да отбележим, че, явно поради алергична реакция, на последните парчета той видимо се измъчваше, като на няколко пъти остави останалите от бандата да се справят изцяло с вокалите. Затова, след неколкократни извинения и за наше огромно съжаление, чухме последната, както разбрахме впоследствие, песен за вечерта – вечната Wanted Dead Or Alive. След нейния край групата набързо се прибра, оставяйки, сигурни сме, смесени чувства у не един присъстващ. Но… какво пък? Да, не успяхме да усетим на живо емоцията от някои страхотни парчета като Always, Bad Medicine и Have A Nice Day, но така или иначе получихме двучасово шоу от най-висока класа. Затова, мисля си, можем да простим на Jon. Човешко е. Случва се и на най-добрите. A Bon Jovi определено са сред тях!

снимки Светослав Вълчев