Beyond the Darkness – ABADDON

…there is a light… понякога. Колко чувства могат да се съберат във връхчето на перце за китара. До къде може да ни отведе бездънното въображение на един артист и колко измерения може да има любимата ни музика. Не сте се замисляли или не ви се е искало да търсите чак такива отговори. В нашата нова рубрика, която стартира от днес ще ви представям български и чужди групи от онзи музикален свят, който по един или друг начин остава леко незабележим, на моменти недооценен, а понякога не ни трябва много, за да усетим дълбоката му красота.

В този проект ще прочетете историите на групи, но не историите, които можете да намерите в Метъл архивите или на FB страниците на музикантите. Това ще са истории разказани специално за вас. Представянето на всяка група ще бъде допълнено с кратко интервю и ревю на актуален албум излязъл в рамките на годината, които надявам се ще хвърлят светлина и върху творческите търсения, душевност и позиция към света на музикантите в тях.

Надявам се да ви е интересно и всеки да намери тук „своята“ група.

Реших да стартирам с варненската група ABADDON. Не само защото името им започва с „А“ (всъщност си е чисто съвпадение). Първо в края на миналата година издадоха своя дебютен албум „Abaddon“, освен това нямат много медийни и концертни изяви. За патилата и упоритостта на една група:

„Abaddon се роди през 1999-та в град Шумен, след успешното разпадане на тогавашния ни училищен проект Defect. Вдъхновени от банди, като Morbid Angel, Suffocation, Cannibal Corpse и много други, решихме, че е време и ние да станем death metal „звезди“. Естествено трябваше да имаме и супер яко име. Име, подхождащо за музиката, която искахме да свирим и идеите, които ни се въртяха в главите.

Abaddon е описан в юдейската митология, като демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете. В Новия завет, като Ангел на бездната или Ангел на смъртта. Точно в десятката. В състав бяхме:
Марин – соло китара, Симеон – барабани и Иван – по-известен в днешно време, като Иван Гатев (вокалист на група Контрол) – ритъм китара. Трябваха ни „само“ вокалист и басист.

След известно търсене, зад микрофона застана Стоян, а Филип се присъедини към нас, като басист. Всичко си дойде на мястото. Естествено не за много дълго. Имахме собствени парчета, свирихме и кавъри. Направихме и няколко концерта. Но изглежда не всички бяхме на една и съща вълна. Стоян и Иван напуснаха. Филип искаше да е китарист. Марин стана и вокалист. Общо взето след доста смени и рокади, през 2004 в състава беше останал само Марин. Отчайващо, но не съвсем. Пламен (барабани – Brainstorm, Day of Execution) се присъедини към групата. Двамата с Марин започнаха да свирят здраво. Заедно със Симеон – бившия и Пламен – новия барабанист, бяха записани няколко демота – „Abaddon“, „Borderline“ и „Последен миг“. Някъде по това време зад ритъм китарата застана Тодор от гр. Ямбол (Cryptic Tomb, V.O.A.) и Спиридон от гр. Левски зад баса, които бяха студенти в Шумен.

В края на 2006 нещата онтово не бяха никак розови, след като Тодор и Спиридон напуснаха Шумен, приключили със университета,  а Пламен се премести да живее в гр. Варна. Марин отново остана сам, но отново не за дълго. Филип се върна в бандата, като басист. Недко застана зад барабаните. Сестрата на Марин – Румена се включи с клавирите. Нов състав, нова концепция. Трябваше да подобрим също звука и сценичното си представяне. Стефан се присъедини към нас като звуков инженер, а Христо и Ники – наши верни фенове – станаха роудита. Пътуваха с нас навсякъде и се грижеха за звука, и осветлението на всички сцени, на които свирихме.

В този период изникнаха и песните „Shiva the Destroyer“ и „Nibiru“, които по-късно бяха включени в двете части на компилацията „Death Metal Bulgarian Fans“. Филип отново напусна и негов заместник зад дебелите струни стана роудито Христо. Време беше и за истински албум.

Поради различни обстоятелства, това време не настъпи съвсем скоро, но все пак дойде. През 2012 Марин най-после беше сбъднал една от мечтите си. Звукозаписното студио „Playground“ беше факт. Факт, който се помещаваше на тавана на къщата, в която живее Марин. Точно там беше записан и нашият дебютен албум „Abaddon“. В състава бяхме Марин (китара/вокал), Недко (барабани), Христо (бас) и Румена (клавири). Всички участвахме в записите, всеки със своята част, освен вокалите. Записахме доста от парчетата, които бяхме измислили още от 1999-та година до сега. Все пак беше първият ни албум и искахме да има песни от всички периоди. Уви, след самите записи настъпи затише.

Записването на вокалите, микса и мастъринга останаха за по-късен етап. Марин и Ицо се преместиха да живеят в гр. Варна. Недко замина за Германия, а Румена за Норвегия. Работа, ежедневие.. Имаше няколко концерта, в които Марин и Христо използваха дръм машина със записаните от Недко барабани, вместо истински барабанист. Но Abaddon не е проект само за двама души, определено не и за концерт. Самия проект остана на заден план, чакащ по-добри времена…

През времето, в което Марин се установяваше във Варна, съдбата отново го събра с бившия ритъм китарист на групата Тодор, който също се беше преместил да живее там и се подвизаваше, като озвучител, организатор на концерти и съсобственик на култовия Bar Grind. Заедно с техния общ приятел Наско, по това време озвучител в друго култово заведение – „Пиратите“ и барабанист на групите Джаста Праста и V.O.A. (в която свиреше заедно с Тодор).

Вдъхновени от страстта си към звукозаписа, както и инерцията, която беше събрало „Playground Studio“ в Шумен, тримата решиха да го преместят във Варна. Така и стана. Прекарвайки заедно доста време покрай студиото, решихме, че е време Abaddon отново да е в пълен състав и да довършим започнатото. Наско стана барабанист, а Тодор се върна на позицията ритъм китара. Марин най-накрая довърши записите на вокалите в албума. Заедно, но под вещото ръководство на Марин, успяхме да направим микса и мастъринга. Най-накрая албума беше готов. Свързахме се с художника Иван Беров да направи обложката.

Въпреки, че песните бяха съвсем различни една от друга, решихме самата обложка да я направим концептулна, сързана най-вече с песента „Anunnaki“. Brutallica Print направиха дисковете. В края на октомври 2015 самият албум излезе официално. Междовременно, Румена се върна в отечеството си, така че наистина бяхме в пълен състав. В края на изминалата 2015-та година, след издаването на албума се случи и пътвото ни, макар и скромно турне.

В момента подготвяме материал за следващия си албум, който се надяваме да запишем през 2016г. Песните този път ще бъдат консистентни, създадени в един период от време и с една концепция. В момена бъдещето изглежда светло. Имаме предстоящи участия на редица концерти и фестивали. В пълен състав сме, репетираме и създаваме нова музика.

Ще се видим скоро!“

ABADDON