3 в 1 (Sympony X, Pagan’s Mind и DGM) – очаквано добра комбинация!

Три дни престой в България между концертите в Италия и Германия не бяха достатъчни, затова ето репортажа с малко закъснение. Сигурно трябва да започна от там, че искам да си сменя рождения ден на 7-ми октомври. Все съм минавал през турбулентна зона, но това, което преживях с полета София – Форли… Над час целия самолет се тресе и 30 минути кръжи около летището и не каца по необясними, но притеснителни причини. След кацането дори и аз започвам да пляскам на пилота (почти като на концерт). 😀

Вече прероден тичам към автобуса от летището за гарата на Форли с мисълта в главата „Дано всичко това си заслужава“. От там за 30 минути с влакче съм в крайната си дестинация – Римини. Веднага вадя принтираните от google maps карти и се запътвам към хотела. Учудващо е, как за 25 евро може да се намери наистина приличен хотел в, може би, най-известния курорт на италианската Адриатическа Ривиера. В късния следобед, в деня преди концерта, няма какво друго да правя освен да си „набича“ вече любимия „Iconoclast“ на плеъра и да се разходя по плажа, за който нямаше да имам време в деня на концерта.

Къде съм тръгнал и аз без бански...

Благодарение на часовата разлика мога да си позволя да си легна и съответно да стана рано. 8-ми октомври е прекрасен слънчев ден идеален за туристическа обиколка. Започва се обикаляне по един предварително подготвен маршрут. Ако човек е подготвен, два часа бавно ходене са напълно достатъчни да се видят всички интересни места. Часът е едва 10, а аз съм вече пред последната забележителност.

Арката на Августин

За мой късмет (така да кажем) през арката минава и автобус номер 7, който пътува към клуб „Velvet“, намиращ се на 8км от центъра на града. Пред клуба по това време, разбира се, са само сценичните работници и един идиот дошъл от България. 😀 Общо взето нищо интересно не се случва до момента, в който от черния автобус пред клуба излиза огромния Russell Allen с флегматични движения. В разговора ни, естествено, споменавам от къде съм, което видимо го изненадва (По-късно имаше едно „Hail Bulgaria“ по този повод). Жалко само, че няма никой наоколо, когото да помоля да ни направи една снимка за спомен. В този момент забелязвам, че зад клуба има рибарник, където пече слънце и е доста по-приятно да се чака за концерт. 😀

Рибарник зад клуб Velvet

Към 12 вече феновете започват да прииждат и всичко около автобуса се загражда с лента, а мен ме молят да се изтегля от тази зона. В този момент три момчета идват при мен с въпроси, но като виждат, че им говоря на английски стигат до заключението, че съм от екипа на бандата (за пореден път :D). Обяснявам им веднага, каква е историята ми и от тук нататък всичко става по-лесно. Друго си е да не си сам, докато чакаш или пък, когато се появят разни любимци. Никой не отказа снимки и автографи (единствено Russell Allen и Michael Romeo не видях повече извън сцената). Най-дълъг лаф се получава с DGM, които заговарям на английски, а те ми споделят добре познат на мен факт, че са италианци. Е, хубаво, ама аз като не знам италиански. 😀 Говорим си ние до мърча на англо-италиански с бандата и местните момчета и точим лиги по тениските, но жената от мърча ни казва, че преди да отворят вратите на клуба нищо не се продава. Аз обаче искам тениска на Pagan’s Mind, която видях на гърба на клавириста им Ronny, а тя вече не се продава. 🙁 Хубаво, че съм си нахален и питам. След малко мацката се връща от камиона с моя размер и ми я продава за 15 вместо за 20 евро, понеже били останали малко бройки и били извадени от продажба. Ето, че вече не е нужно да минавам през щанда преди концерта или да се чудя ще остане ли нещо и за мен. Освен местни има и хора дошли от Милано, за да гледат шоуто за втори пореден ден. Такива са Марко и Мартина – баща и дъщеря, чиято компания ми е изключително приятна, както в Римини, така и в Милано два дни по-късно преди концерта на Edguy, но това остава за друга тема. Оказва се, че касата, от която трябва да си взема акредитацията, отваря в заедно с вратите на клуба – в 20:30ч. Това предизвиква голяма дилема в мен – да изчакам безплатния билет или да си купя такъв и да вляза с първите хора, както сме си се наредили. Не отне много време да преценя, че вече съм дал достатъчно за самолети, влакове, хотели и още 29 евро определено си струват за перфектното изживяване. За мой късмет Марко има приятел, който не може да дойде и аз получавам билета му за 20. 😀

За наша приятна изненада ни пускат малко по-рано – 20:15ч. Незнайно как се озовавам първи в клуба и заемам централно място на оградата (струваха си тези 20 евро за билет). За отрицателно време вече е гъчканица навсякъде (италианците обичат да си го причиняват). 20:30ч е, а вече на сцената се появяват италианците от DGM. Ако има фен на този жанр и още не е чувал за тях, определено трябва да поправи тази грешка. Освен със силните си творби определено могат да се похвалят и със стабилно представяне на сцена. Всичко започва с „Heartache“, като целият им плейлист е съставен от парчета от последния им албум „FrAme“. Въпреки оскъдното осветление и слабия микрофон на Mark Basile, публиката видимо се забавлява в продължение на половин час. За щастие от първи ред може да се чуе гласа му от мониторите. Страшен е!

DGM

Ето и пълен сетлист:

01. Heartache

02. Enhancement

03. No Looking Back

04. …In A Movie

05. Brand New Blood

06. Hereafter

За точно 15 минути техниците подреждат сцената и в 21:15ч. тя вече е обладана от норвежците Pagan’s Mind, предвождани от тъкмо завърналия се Nils Rue (турнето започна с негов заместник). За моя изненада сетлистът е леко променен и шоуто започва с класическата „Enigmatic Mission“. Осветлението си бе все така бедно, но звукът вече беше перфектен, което, разбира се, е най-важното. Следващите две песни са от актуалният им албум, излязъл през тази година „Heavenly Ecstasy“. Искаше ми се да чуя повече от него, но явно ще се наваксва в Тилбург, когато ще ги гледаме вече като хедлайнери. Приятен инструментал дава повод на публиката (макар там да не им е нужен) да издивее под тежките рифове, а на Nils да си поеме глътка въздух. След връщането му на сцената следват само утвърдени парчета като „God’s Equation“, „United Alliance“ и „Through Osiris’ Eyes“. Макар и само за 45 минути, Pagan’s Mind успяват да сбъднат още една моя мечта с великолепното си представяне.

Pagan's Mind

Ето и пълен сетлист:

01. Enigmatic Mission

02. Intermission

03. Eyes Of Fire

04. Instrumental

05. God’s Equation

06. United Alliance

07. Through Osiris’ Eyes

Малко след 22 ч. сцената започна да се пълни сериозно със сценичен дим. Като казвам сериозно, имам предвид, че не се виждат барабаните вече. Под звуците на интрото от песента „Iconoclast“ се появяват 5 силуета, а усещането, което мистичната обстановка носи, е просто неописуемо. В момента, в който забиват изчанченото прогресарско начало на песента, вече си наясно, че всъшност не участваш във филма „13-ят войн“. На концерт винаги има недоволни от сетлиста да дадена банда или винаги казват „можеше поне и тази песен да добавят“. На този концерт аз нямам това усещане. Как да искам повече, когато бандата е решила да изпълни 8 от 9-те парчета от посления си албум, който влиза в личния ми „топ три“ за тази година. Едно е да си на концерт на някоя банда от сантимент (какъвто бе два дни по-късно този на Edguy), а съвсем друго е чувството да гледаш банда, която е на върха в постиженията си и те е грабнала до такава степен, че тормозиш хората във фитнеса с тях, само защото си в период, в който не можеш да слушаш нищо друго. 😀 Направо се чудя, как да се прибера с глава на раменете си след парчета като „Dehumanized“, „Bastards Of The Machine“, „Heretic“. Добре, че към средата идва време за една балада, с която да успокои малко страстите и натиска на екзалтираните фенове. Ето лек привкус от началото и, когато все още няма барабани (толкова си може сапунерката ми):

След фантастичното представяне на новия албум е време и за две класики – „Inferno (Unleash The Fire)“ и „Of Sins And Shadows“. Това е единственото време, през което си позволявам да направя някоя друга снимка, но не защото емоциите стихват по някакъв начин, а просто знам, какво следва. Последните три песни са от другия ми любим албум „Paradise Lost“.

В заключение мога да кажа, че тези хора наистина знаят, как да подпалят света ти за два часа. Освен, че са наслада за ушите (благодарение и на кристалния звук, който имаха), притежават фронтмен, който не ти позволява да свалиш очи от сцената. Звярът на сцената няма нищо общо с мудния човек, който бях видял по-рано тази сутрин. Освен, че е един от най-добрите вокалисти на живо, показването на такъв хъс и надъхваща хореография определено го превърнаха в идеала ми за фронтмен на метъл банда. По-доволен от концерт тази година съм си тръгвал само от този на Sonata Arctica в Сибиу и предполагам, че това се дължи единствено на факта, че имаше повече място и възможност за куфеене. Единственото, за което съжалявам е, че съвпадна с концерта на Pain Of Salvation в София.

Symphony X

Ето и пълен сетлист:

01. Iconoclast

02. End Of Innocence

03. Dehumanized

04. Bastards Of The Machine

05. Electric Messiah

06. When All Is Lost

07. Children Of A Faceless God

08. Heretic

09. Inferno (Unleash The Fire)

10. Of Sins And Shadows

11. Eve Of Seduction

12. Serpent’s Kiss

13. Set The World On Fire (The Lie Of Lies)

В полунощ шоуто приключва, а съм силно решен да се видя с Romeo, на когото искам да благодаря за подаденото перце. Първо решавам да проуча дали наистина има автобуси от клуба към града до 4 сутринта. Човек от организацията, с който цял ден се сблъскваме, ми казва, че дори не е чувал за такива и най-вероятно последния автобус номер 7 вече е заминал. За мой късмет същия този човек живее до гарата и си предлага услугите да ме закара при условие, че тръгвам веднага. Слагам аз на кантар липсата на градски транспорт и Romeo… и тогава една мълния ми помага с дилемата. 😀 Дори така не успявам да избягам от градушката по пътя от гарата до хотела, а представям си, ако бях останал още пред клуба. Все пак на другия ден ме чакат над 300км до Милано, където с Деси и Катето имаме среща.

Благодарности на www.livenation.it за съдействието.