12 години TANGRA MEGA ROCK, част втора: PARADISE LOST

Ден след концерта на SAMAEL и ENSLAVED и втори от празненствата за дванадесетия рожден ден на TANGRA MEGA ROCK бързам към Mixtape 5. Обещано ни е събитието да е почти разпродадено и съм решен да заема централна позиция. Уви – 19.30 часа е, а вътре вече са влезли доволно много хора. Успявам да намеря местенце фронтално срещу китарните маршали и в приятелска компания и бира в ръка започва дългото чакане.
Очевидно всичко е готово, пропускателният режим не спира тълпата, но въпреки всичко сетът не стартира. Поизнервената публика бурно аплодира качващите се на сцената хора от екипа в 21 часа, но и това не дава резултат – последен закъснял чек на всички инструменти, който можеше и да бъде спестен и в 21.15 от червения мрак изригва мощен саунд. Мълчаливо и съсредоточено британската петорка ни потапя директно в окото на Медуза – вглъбени и сякаш вкаменени се отпускаме и потъваме в него. Новият материал се преплита умело с добре познатите ни парчета, а бруталният и тежък дуум бива сменян с лежерните и почти танцувални мелодии от леките албуми на PARADISE LOST.
Зверската китара на Greg Mackintosh за съжаление доминира над гласовите възможности на сър Nick и заглушава дори и тази на колегата им Aaron. С мъка се местим в пълната зала – звукът става по-балансиран. Бързи и лаконични приветствия от г-н Holmes и пъклото отново завира. Дрезгавите и дълбоки вокали ни връщат в далечното минало, някъде по пътя на тези тридесет години, изпълнени с „misery, despair and doom“ (както по британски се пошегува фронтменът) и дори почти в самото начало. Олдскул феновете като мен няма как да не са доволни – макар и да няма песни от дебютния албум се докосваме до „Eternal“ и „Pity The Sadness“. Рязък завой и публиката е връхлетяна от новите великолепни парчета от последните две тави. Противно на някои очаквания, базирани на предишните посещения на групата у нас, Nick се справя повече от добре – умело преплита вокали и набляга сериозно на толкова липсващите доскоро гроулове.
Един час изтича като миг и, изненадващо за разгорещената публика, бандата оставя инструменти и потъва в тъмнината след „Embers Fire“. Бурните скандирания не им дават повече от минута покой и дуум ветераните се завръщат за финална сеч. Безнадежността  на „No Hope In Sight“ отново ни превзема, за да отбележи преминаването на най-дългата зима и да кулминира в любимото на всички „Say Just Words“ , и някак усещаме, че краят е близо, а не ни се иска да се разделяме. За наше най-голямо съжаление, емблематичното за бандата „As I Die“ слага безкомпромисно знак за това и публиката дава всичко от себе си, надвиквайки партиите на Nick Holmes.
Тръгваме си доволни и щастливи от чутото и видяното и не ни трябва обещание – ние знаем, че PARADISE LOST ще се завърнат пак. Благодарим на организаторите за чудесното преживяване и им пожелаваме още дълги години да ни радват с хубава музика.

Очаквайте снимки от концерта в нашата галерия.

Сетлист:

1. From the Gallows
2. Hallowed Land
3. The Enemy
4. One Second
5. Medusa
6. Erased
7. Forever Failure
8. Eternal
9. Pity the Sadness
10. Blood and Chaos
11. Faith Divides Us – Death Unites Us
12. Embers Fire
13. No Hope in Sight
14. The Longest Winter
15. Say Just Words
16. As I Die