Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.

Ще започна с две изповеди – първо в тази история няма нито басове, нито китари и второ в метълската ми агитка от 90-те изрично ми бяха забранили да пея. Допускам, че ако бях ходил казарма и там щяха да ми забранят (това пак е по действителен случай, но с друг приятел), но въпреки това обичам да пея и от време на време го причинявам и на околните.

Та наскоро с колегите решихме да се съберем на караоке. Речено – сторено, направихме резервация в Мелон и по един, по двама се събрахме в клуба сравнително от раничко, но въпреки това вече имаше доволно хора. Минах през бара да си взема нещо за смазване на гласните струни и да си харесам нещо за пеене. След кратък размисъл се спрях на The Doors – имат сравнително лесни парчета, които са и доста живички. После седнах на запазената маса и докато си лафихме не усетих как на сцената започнаха да излизат разни мераклии да се излагат.

От нашата маса си бяхме записали песните сравнително отрано и не беше минал и половин час, когато чух интрото на Break on Through. Започнах да си проправям път сред тълпата и в този момент някакъв келеш на двайсетина години вече се беше качил на сцената и с микрофон в ръка започна първия куплет. Успях да се стигна към средата на куплета, грабнах втория микрофон и го погледнах злобно. Той ме погледна неразбиращо, но някак си довършихме песента заедно. Всъщност дори ни се получи прилично. След това си седнах на масата и се оплаках на компанията от младото поколение…

Купонът си продължаваше без да му пука от излиянията на разни сърдити чичаци като моя милост, взеха да пускат и други поръчани от компанията песни и по някое време започна People Are Strange. Сякаш ме треснаха с мокър парцал – точно това си бях записал, ама кой да очаква, че съвременната младеж си пада по хипарии. Пътьом към сцената разпознах фена на The Doors и го викнах да пеем заедно, но той ми отказа. После поне го черпих питие и му се извиних де.

Поуката от историята е ясна – помнете си поръчките и си пийте редовно гинкото.