Погълнати от Вселената на TIAMAT

Почти три години след обявяването на концерта на TIAMAT и четири отлагания на датата, най-сетне групата е в България. Още в средата на неделния ден ТМР посрещнаха петорката на летище София. Johan Edlund и компания идват с обещанието за специален сет. Въпреки това едно неприятно усещане се е загнездило в мен и не ми дава мира – как ще се представят шведите. Предишните им две участия в страната за съжаление не разкриха пред мен красотата и мощта на музиката им предвид недотам добрата им форма и по-кратките сетове. Надявам се днес да са на ниво, а Johan да бъде в подходящо настроение.

19.30 ч. – Mixtape 5 вече започва да се пълни, най-нетърпеливите са заели места на огражденията, а по-улегналите – на баровете. Точно по график родните ROBUST се качват на сцената и без да обелят дума ни вкарват в дълбокото. Наскоро създадената четворка издаде дебютното си EP ‘Colossal Collisions’ през август и точно с него се представя и пред публиката. Могъщият тътен, идващ от дълбините на преизподнята и леещ се като заспалите води на река Стикс, буквално разтриса клуба. Минимализмът в музикалния им изказ оставя публиката статична, но това е и идеята на музикантите. Контактът с присъстващите минимален. Протяжно-дрезгавите вокали на Бъсти (Brodnik, UPYR, OH, Ebanizm, Bastardolomey) трудно доминират над скритата вулканична дейност. Всеки удар на касата, съпроводен от баса на Делян Караиванов, се опитва да разруши сцената, а стойките на микрофоните панически бягат в противоположна посока. Едно след друго следват първите три парчета от дебюта, а музикантите не са обелили и дума. Едва преди самия край, поощрени от аплодисментите на присъстващите, няколко кратки думи и бегли усмивки биват разменени с тълпата. Групата представя последното си парче и след близо тридесет минутен сет слиза от сцената.

Дългата пауза, отредена за подготовка на хедлайнерите, бързо отминава в разговори с приятели и познати, повечето от тях, вълнуващи се от предстоящото шоу. Отново в уречения час заемаме места във вече доста препълнената зала, вклинявам се вляво от сцената, за по-близък контакт с музикантите. Един по един на сцената излизат барабанистът и лайв музикантите под съпровода на интрото от Wildhoney, а след тях и самия Johan със своята неизменна шапка. Секунди по-късно пътешествието ни към дълбините на Вселената на TIAMAT стартира с Whatever That Hurts.

Honey tea, psilocybe larvae
Honeymoon, silver spoon
Psilocybe tea

Невероятно стегнатият и плътен звук, перфектната сработка и издържалите на времето вокали на мистър Edlund ме пренасят в ранните деветдесет и разбиват на пух и прах всичките ми притеснения. От предишните неубедителни представяния няма и капка следа, квинтетът е във върхова форма и е дошъл да се забавлява. Затварям очи, калейдоскопът на времето се завърта, а The Ar разкрива своята сурова дуум красота. Следва Visionaire, започвам да мечтая да чуя целия Wildhoney, последван от Clouds. Откраднатите цветове на нощта ме приканят да последвам знака и да се вплета в душата на твореца, но идва следващата класика от албума – Do You Dream Of Me? и ме увлича все по-надълбоко. Публиката е екзалтирана и мощно скандира, усмивките и благодарностите на музикантите не закъсняват. Представянето на Wildhoney приключва, за да ни вкара в един по-ранен сън и да ни научи как да боравим с облаците с голи ръце. Тежките вокали в In A Dream са поети от китариста, за да се върнем още две години назад към албума Clouds, с който голямата звезда на TIAMAT изгря. Следват още три от емблематичните композиции в албума, олдскуул феновете като мен вече са напълнили гащите от кеф. Рязката промяна идва и със смяната на парчетата от дискографията на шумерско-вавилонския култ. Готиката завладява тълпата и раздвижва телата. Отредено е време за албумите Prey, A Deeper Kind Of Slumber и Judas Christ. Публиката вече танцува на Vote For Love, а Johan изпраща сърца и поклони на всички страни. Чуваме и рядко изпълнявани парчета като Via Dolorossa. Час и половина след началото, групата завършва с Phantasma De Luxe и Wings Of Destiny и бързо се оттегля зад сцената. Овациите на феновете избухват и не спират докато не връщат всички обратно. Очакваме задължителното The Sleeping Beauty и не биваме излъгани, един от двата биса е точно тя. Вечерта завършва с омиротворяващата Gaia, а музикантите радушно се здрависват с предните редици и раздават перца и други дребни спомени. Накрая остава само Johan, който благодари с поглед на всеки един от нас. Чувствата са взаимни, ние също сме извисени, пречистени и заредени за дни наред.

Bлагодарим на ТМР за чудесния спомен и се надяваме отново да ни радват с такива концерти.

Снимки

 TIAMAT                             ROBUST