Благодарение на новата ни тематична рубрика „Музикален блиц“, всички фенове ще имат възможността да се запознаят от близо с музикалните предпочитания на редица интересни личности, които са част от родната рок и метъл сцена.

За нас е удоволствие да ви представим следващите ни участници в блица – Иван Братоев и Ани Димитрова, познати като китаристите на бандата DEADSCAPE.

Кои са групите, които ви вдъхновиха да започнете да се занимавате с музика?

Иван: Като тийнейджър почти нямах приятели, които да слушат тежка музика, затова заобиколих по-известните неща като Metallica, Iron Maiden и задължителните за началото на хилядолетието Linkin Park и скочих директно на някак по-второстепенни, но не чак неизвестни групи, които в моя случай бяха Children of Bodom, Arch Enemy, Norther. Макар и в днешно време да не харесвам особено много Arch Enemy, а Norther и COB вече да не съществуват, продължавам да твърдя, че до голяма степен хванах китара заради Michael Amott, Alexi Laiho, Petri Lindroos и Kristian Ranta. Може би оттам започна и манията с триъгълните китари… 😀 Конкретно работата на Michael Amott в Arch Enemy в албумите преди Khaos Legions и в Heartwork на Carcass до ден-днешен ми остана като влияние над начина, по който си композирам солата и боравя с wah-педала.

Ани: Малко по-нетипична история, но като цяло първата група, заради която почнах да обичам музиката, бе Black Eyed Peas и по-точно албумът Elephunk и малко след това Monkey Business. Пускаха ги доста често по MTV, затова и постоянно това гледах. Явно покрай чакането ми да пуснат някоя тяхна песен лека-полека почнах да се заслушвам и в останалото, като едни от първите групи от по-тежък стил, които ми хванаха ухото, бяха Metallica, Bullet For My Valentine и Rammstein. Оттам нататък се гмурнах в тежките стилове, като минах през блек, траш, дет и подобни. Когато вече имах (малка) представа какво всъщност наистина харесвам и след като почнах малко по малко да навлизам по-сериозно в музиката, бих казала, че най-много ме вдъхновиха групи като Death, Formless Reality, Amon Amarth, Insomnium и Metallica.

Разкажете ни малко повече за първия и последния концерт, на който отидохте.

Иван: Първи изобщо – концерт в Русе на холандска progressive death metal група, чието име на помня. Тогава открих себе си като публика. Знаете как е – на 15 си, косата ти прилича на полупрегазена тарантула, намираш себеподобни и откриваш какво е пого. 🙂 Първи голям – Children of Bodom, Ensiferum, Michinae Supremacy през 2011-та година. 18-годишното ми аз се разтопи на всяко едно соло на CoB. Арогантно не оцених Machinae Supremacy, но Ensiferum бяха много интересни. Sami Hinkka свири прав с пола въпреки счупения си крак. Имам истинско уважение към такива хора.
Откъм последни концерти отново бих дал два примера. Последният изобщо беше на Khanъ в Плевен. По някаква причина изобщо не бях разбрал, че предната вечер свирят в София, та спонтанно запалих колата и отидох в Плевен, за да си взема дозата музика на живо след сериозната ми карантинна абстиненция.
Последният концерт на не-местна група, на който отидох, беше на Riverside точно преди голямата изолация. Всяка песен от албума Wasteland беше актуална в контекста на сегашната ситуация на социална и културна пустош. Карат ме да се замисля над това как преживяванията, които са се отпечатали най-силно в мен като емоция, далеч не могат да бъдат изразени с думи толкова лесно колкото веселите, но не толкова силни случки, пълни със забавни подробности. Беше истински повлияващо изживяване.

Ани: Sofia Rocks 2010 г. Не знам как успях да нацеля такива имена за първи концерт (Metallica, Anthrax, Slayer, Megadeth, Alice In Chains, Manowar, Stone Sour, Rammstein и, ако не беше починал Дио, щях да видя и Heaven & Hell). Като непълнолетна тогава обикалях из хората и ги молех да ми разпишат декларацията за придружител, колкото да успея да мина през охраната, и успях. Никога няма да забравя градушката, която отпери, докато Slayer забиваха и след това красивата дъга.
Последен концерт… Беше доста отдавна, ако не се лъжа Papa Roach, Hollywood Undead & Ice Nine Kills съвсем в началото на март месец тази година. Ако броя свои участия, последният концерт бе септември с Аегония и Дементифай (акустичен сет).

Топ 10 най-слушани песни през последната седмица

Иван:
Harakiri for the Sky – Sing for the Damage We’ve Done
Numenorean – Adore
Septicflesh – The Vampire from Nazareth
Vokyl – В прохладните вечери
Violet Cold – Contact
Amenra – A Solitary Reign
Insomnium – Weather the Storm
The Ocean – Jurassic | Cretaceous
Opeth – Death Whispered a Lullab
Gojira – Another World

Ани:
bananas.jpeg (малко рандъм ама преди години намерих точно тази песен в YouTube, все още не знам дали има друго име, дали това е оригинала, но ако си я пуснете ще разберете защо цъкам reply. Това е името на клипчето, а в тъмбнела има връзка банани, enjoy).
Die Antwoord – Pitbull Terrier
Amorphis – The Bee
As I Lay Dying – The Sound of Truth
Martin Miller & Mark Lettieri – Purple Rain
Melechesh – Emissaries and the Mysterium Magnum
Opeth – Bleak
JINJER – Pisces
S.A.R.S. – Perspektiva
Scorpions – Alien Nation

Топ 5 най-слушани албуми през последния месец

Иван:
Gojira – L’Enfant Sauvage – дълго време подценявах този албум. Не съм сигурен защо. Може би защото не мога да намеря нещо, което да е по-силно в него. Той просто е съвършен.
Swallow the Sun – Songs from the North – два часа и половина истински мрак, който да държи сърцето ти в черните си ръце и да налива в него красотата на северната меланхолия.
Insomnium – Above the Weeping World – моят първи учебник по melodeath. Албумът, от който прослушах Insomnium. Емоция, която малко изпълнители успяват да достигнат.
Amorphis – Silent Waters – албум красив и мрачен като лебеда на обложката, плаващ в реката Туони.
Drudkh – Їм часто сниться капіж – Не мога да се сетя за нещо в звука на тази група, което да не ми харесва. Суровият украински блек метъл, болката, която струи от разложените умалени акорди, чувството за апокрифност, предвид колко малко хора знаят как се произнася името на групата…

Ани:
Amorphis – Queen of Time
Opeth – Blackwater Park
Rivers of Nihil – Where Owls Know My Name
Leprous – Live At Rockefeller Music Hall (Live album)
Villagers of Ioannina City – Age of Aquarius

Ако можеше да опишеш себе си с песен, то тя щеше да е…

Иван:
Всеки ден се събуждам различен човек. Не се сещам за песен, която да ме описва истински, затова ще дам пример с една – Insomnium – Through the Shadows.

Ани: Не мисля, че мога да се опиша с песен. Ако трябва да избирам ще е нещо чил, може би “bananas.jpeg”. 🙂

Хората не предполагат, че слушаш (група/изпълнител/стил)…

Иван: Класическа музика/джаз/ambient и други форми на електронната музика (може би)? Не мога да се сетя за ситуация, в която някой да е бил изненадан от това, че слушам нещо. Живеем в свободен свят, предполагам.
Ани: Може би не изглеждам като човек, който слуша джаз, но се кефя на фюжън джаз (Snarky Puppy), рап, електронна и класическа музика, макар не толкова често.

Музикалният стил/стилове/който/които никога не си харесвал е/са…

Иван: Прекомерно продуцираната минималистична съвременна поп музика със съседни тонове и чалга ритъм. Не съм сигурен кога поп музиката падна от гениални неща като Michael Jackson до всичката тази съвременна боза. Буквално няма значение дали слушаш Криско или някой световен изпълнител, който се събужда с някой друг милион всеки ден. Всичко е еднакво и е лишено от всякаква форма на емоция и смисъл от една страна, и музикална стойност от друга.
Ани: Кънтри, коледни песни и т.нар. български попфолк (дори на маса).

Коя е песента, която най-точно отговаря на настроението ти в момента?

Иван: Opeth – Death Whispered a Lullaby. Преди малко станах, а вече ми се спи, но някак си по изискан начин, каквото и да значи това 😀

Ани: Може би пиянската версия на Nick Cave & Shane MacGowan – What A Wonderful World.