Езическият завет – концерт на PRIMORDIAL

Есента носи със себе си специфично настроение. Замечтана меланхолия, оранжева самота. Човек се заглежда в капещите листа навън и сякаш търси тихо уединение. Тези мисли не спират да ме вълнуват в късните часове на топлия 15-ти октомври и малко преди началото на едно знаменателно събитие – концертът на ирландските езичници Primordial. Винаги съм твърдял, че именно есента е най-подходящото време, в което човек може да се потопи пълноценно в творчеството на петорката от Дъблин. Музиката им е също толкова специфична, колкото настроенията на есента, също толкова магнетична, пленителна, провокативна и завладяваща и съм сигурен, че тази нощ ни очаква нещо наистина специално.

Събитието има участ, споходила не малко концерти през изминалите повече от две години. Първоначално то е обявено за 16 октомври 2021 година, но е отложено поради затруднената заради COVID обстановка и несигурността във възможността на артистите да пътуват до съответните места. Упоритостта на промоутърите от EventEase все пак ни дава шанс да се насладим на Primordial за трети път точно година след първоначалния план. Към концертната вечер организаторите добавят и родните пейгън метъл титани Vrani Volosa. Участията на бургазлии в София и страната са сведени до минимум в последните години, което придава още по-привлекателен привкус.
Около 19:30 пред вратите на клуб “Mixtape 5” започват малко по-малко да се събират хора. Прави впечатление, че за концерта са пристигнали гости от Македония и от… Ирландия. След кратки разговори се озоваваме в клуба, където всичко е готово и в 20:45 на сцената се качват Vrani Volosa.

Последният път, когато гледам групата на живо те представят актуалния си към това време албум “Amongst The Loneliest Of Waves”. Оттогава са изминали четири години, но едно нещо не се е променило – групата е в буреносна форма, напълно незасегната от преживяната вътрешна рокада. Дългогодишният барабанист Десо е отстъпил мястото си на младия Кристиян (свирил и в Satanic Hatred), а за Крис участието тази вечер е официален дебют пред столичната публика.

Сетът на Vrani започва със “Stormrider” от “Amongst The Loneliest Of Waves” и е отличен избор за стартиращо парче. Още с началните щрихи на изпълнението на бургазлии, на преден план изпъква чудесен звук, благодарение на който китарите и басът се разгръщат с пълна сила и в пълна хармония с омагьосващия глас на Христо. Понесени от грабващия риф на откриващата песен, попадаме „В плен на вятъра”, а след нея Vrani Volosa загатват за задаващия се трети албум “Woods Mountains Skies” с три от песните в него – “Omen”, “Sorcery” и появилата се съвсем наскоро “Cure For A Dangerous Sickness”. От сцената групата излъчва много настроение и енергия, която скорострелно се пренася пред насъбралите се фенове, за да достигне своята кулминация с изпълнението на може би най-обичаната им песен „Слънце”. След нея Христо и компания отправят поглед към миналото и втежняват обстановката с изпълнението на емблематичните “Sorrow” и “Wreck” от дебюта си “Where The Heart Burns”. Двете последни парчета от изпълнението на петорката са прекрасна прелюдия към това, което предстои да се случи малко по-късно.

Изпълнението на Vrani приключва по предварително обявения график и за нас остава нетърпеливо да броим минутките до появата на Primordial. Часът е 22:00, осветлението в залата притъмнява и от колоните зазвучава традиционната ирландска песен “Dark Horse On The Wind”. Под звуците ѝ музикантите заемат местата си и без много церемониалности започват представянето си с величествената “Where Greater Men Have Fallen”.

Във вечер като тази, ми се иска да мога да опиша всяка една секунда от действието на сцената, защото там е буря. Там е вихрушка от настроения, дирижирана от един от най-емблематичните фронтмени в сцената в момента. Alan е в пълна форма – препасал бесилото, символ на парчета като “Gallows Hymn” и “To Hell Or The Hangman”, той не спира да жестикулира, да подканя публиката, да се заиграва с феновете пред себе си, не спира да подклажда пламък; пламък, който очевидно го зарежда. Искри на изпепеляваща енергия, достигаща до най-съкровените кътчета на съзнанието. Очите на Alan горят, а заедно с тях горят и сърцата на хората, прегръщащи музиката на Primordial.

В еднa наеликтризираща до краен предел нощ, на сцената са музиканти, които отлично познават силните си страни. Стиковани до съвършенство, безкрайно емоционални и истински в пълния смисъл на думата, Nemtheanga и компания убедително завладяват публиката и не изпускат контрола върху събитията нито за миг. Извоювали си славата на зрелищни разказвачи на истории, без излишна помпозна театралност, Primordial винаги са силни с думите и внушенията си. Те умело успяват да пренесат на живо онзи страховит войнствен, немирен дух, който ги превръща в една от най-самобитните групи в съвременната сцена. Истории за древни легенди, несломим характер, възходи, падения и предателства оживяват с пълна сила, а пред нас в най-красивата си звукова форма изпъкват песни като “The Song Of The Tomb”, „The Coffin Ships“, “Bloodied Yet Unbound” и великолепната “As Rome Burns”.

С напредването на изпълнението на ирландците си мисля, че ми се иска да се върнат още по-назад в историята си и точно в този момент идва ред на емблематичната “Gods To The Godless”. Величествено и магическо! Едва ли има някой, останал безучастен към един от най-знаковите химни в историята на бандата. Следват “No Nation On This Earth” и сриващата “Empire Falls” и Primordial се оттеглят победоносно под бурните възгласи на феновете. Секунди по-късно обаче петимата музиканти са отново на сцената, напомнящи, че са обещали да изсвирят песни, които не сме чували в изпълнение на живо.
Първата от тях е култовата “To Enter Pagan”, от демото “Dark Romanticism” и далечната 1993-та година. Е, желаех си нещо старичко и си го получих. Най-великият подарък, който Primordial могат да ни направят е оставен за накрая – изкрещявам “Sons Of The Morrigan”, а Alan се обръща към мен с думите “You are right, sir!” Никога не съм крил, “Storm Before Calm” е албумът, с който станах фен на групата, а “Sons…” остава най-любимото ми парче за всички времена с онази великолепна хипнотизираща заключителна тема и виртуозните барабанни партии на Simon O’Laoghaire. Затварям очи, слушам и плача!

Няма как този великолепен концерт да има по-перфектен завършек и знам, че не мога да искам нищо повече от това събитие! Сърцето и душата трептят, а един добър приятел казва, че изпълнения като това са извисяващи. Едва ли мога да добавя нещо по-смислено от това.

Сетлист на Vrani Volosa:

Stormrider
В плен на вятъра
Omen
Sorcery
Cure For A Dangerous Sickness
Слънце
Sorrow
Wreck

Сетлист на Primordial

Where Greater Men Have Fallen
No Grave Deep Enough
Gallows Hymn
The Song Of The Tomb
Bloodied Yet Unbound
As Rome Burns
Traitors Gate
To Hell Or The Hangman
The Coffin Ships
Gods To The Godless
No Nation On This Earth
Empire Falls

Encore:

To Enter Pagan
Sons Of The Morrigan

СНИМКИ

Primordial                                                  Vrani Volosa