Звукът на чувствата събран в един концерт – DREAM THEATER във „Фестивална“

Чували ли сте какъв е звукът на чувствата?! Може би е като пулса на задъхано от обич сърце, или носи звънката радост на усмивка. А може би е скрит в мелодиката на стичаща се сълза?! Все едно какъв е, със сигурност е изпълнен с красота, чувственост и мъничко тъга, и се ражда от любов. Любов, дълбока и упорита, избуяваща в страст, но не губеща частичката разум, търпение и последователност.

Dream Theater – група, (с която някои от нас са израсли) вече толкова години не спира да ни подарява от своя странен микс любов, тъпрение и красота. Да заобичаш музиката на подобна група е като процес на съзряване. Като да заобичаш упорито, непослушно дете. Трябва търпение, нещо да е опънало чувствителните струни на душевността ти и резонансът на този звук да не ти дава мира, за да се връщаш пак и пак към тази музика, докато й позволиш да зазвучи в хармония със звука на собствените ти чувства. Защото, да си признаем, Dream Theater умеят да бъдат и по музикантски досадни. Но го правят по техен си уникален и очарователен начин и думичката „досада“ или „отегчение“ тук е абсолютно неуместна.

Малко над три часа кралете на прогресив метала ни държаха в плен на своята музика, която, оказа се, на живо е взривоопасна алхимична смес от емоции, чувственост, неподдаващ се на описание професионализъм, и… и…  Тук бих могла да коментирам и вечния въпрос – става ли „Фестивална“ за концерти или не, какво е било качеството на озвучаването и какво ли още не в тоя контекст. Но, сигурна съм, всеки има мнение относно тези проблеми и не мисля и аз да се присъединявам към общия хор. Целта ми е да предам атмосферата, а не да коментирам наболели концертни теми.

Да, величината на една група се измерва не с количеството издадени и продадени албуми, не с новата брадичка или прическа на фронтмена, а с дълбочината и художествената стойност на творчеството си. С отношението към феновете си, с умението въпреки славата и годините да не се заслепи от блясъка си, а да си остане същата група ентусиазирани момчета, неизгубили пламъчето и тръпката да преоткриват музиката и собствените си възможности. Спокойно бих могла да кажа, че Dream Theater хем поддържат типичния си стил вече повече от две десетилетия, хем съумяват да бъдат всеки път различни и да изненадат феновете си, и да са си все те. До болка познати, безумно обичани, вдъхновители и учители на вече две поколения професионални и прохождащи музиканти.

Вечерта на 29.07.2014г. е. Топла юлска вечер, пречистена за миг от падналия малко по-рано съвсем мимоходом дъждец. Около софийската зала„Фестивална“ се е събрало сериозно множество в очакване на едно уникално и неповторимо събитие. Концертът на американските прогресари Dream Theater, които гостуваха у нас по покана на SME. Опашките около пропускателните пунктове са внушителни. Не знам дали по вина на нас самите, които се наредихме малко в последния момент, или по вина на организация, но голяма част от феновете на групата пропуснаха първите две, че може би и три композиции. Причината –  групата започна по график точно в 20.00 часа (а както знаете подгряваща група нямаше), но проверката и допускането до залата течеше малко мудно. Добрали се до залата, потъваме в океан от звуци, картини, светлина и красота. Веднага забравяме за причинените неудобства, защото на сцената са ТЕ. LaBrie, Petrucci, Myung, Rudess, Mangini. Отвличат ни в своя свят и през следващите три часа ни оставят само сетивата, изострени до краен предел, за да приемат и почувстват техния неземен свят. Декорът на сцената е решен в ърбан стил и представлява стара тухлена сграда изрисувана с графити, а музикантите ни натоварват в едно ретро такси и нашето пътешествие започва. Разбира се, започваме пътешествието от последните им творби и в течение на шоуто се връщаме назад във времето. Самият концерт беше разделен условно на три части.

„Freedom–calls my name/Serenity–keeps me sane/Happiness–it dulls the pain“, пее Ла Бри, а след това придиханията в гласа му са нежни като диханието на живота.„On The Backs Of Angels“,  „Trial Of Tears“, „Enigma Machine“ в която бе вплетено дръм солото на Mangini, композициите следват една след друга, а кулминацията и край на първата част е шедьовърът „Breaking All Illusions“. Композиция, събрала в себе си безкрая и мистерията на вселената, и интерактивното шоу, което тече по това време напълно затвърждава това чувство… Нежност и усещане за лекота, полет над себе си, над света, над материята. Малко бягство в един по-добър свят.

След 15-минутно прекъсване, през което върви забавно анимационно филмче, напомнящо видео игра с главни герои музикантите от Dream Theater, музикалното ни пътешествие продължава. Пет композиции от емблематичния„Awake“, излязъл през месец октомври преди точно 20 години. В паузата между композициите LaBrie се загледа в нещо в залата и каза:“Каква е тая красота. Дайте я насам.“  От някъде се появи огромен The Majesty Symbol – символът на Dream Theater – и стотици ръце го подхванаха и го предаваха докато стигне до сцената. Музикантите приеха уникалния подарък с голяма радост и му отредиха полагащо се място. Моментът беше магичен. Всички тези ръце, докосващи се за миг до огромния символ, а той изглеждаше сякаш плува над нас почти нереален. Залата се превърна в Театър, в който мечтите стават реалност. Краят на втората част е 20-минутния опус „Illumination Theory“. И изведнъж всичко потъва в мрак, но овациите буквално взривяват пространството. След няколкоминутно чакане, музикантите излизат за биса. Предстои ни да се насладим на още четири композиции от „Scenes from a Memory“ и ново пиршество за сетивата ни, като последна в списъка сякаш съвсем символично поставена там е„Finally Free“.

Надявам се всеки от вас, присъстваллите там, да е разбрал как звучат чувствата му тази вечер. На тези, които не бяха там – пуснете си една композиция на Dream Theater, сигурна съм ще откриете акорда на душата си и чувствата ви ще зазвучат по уникален за вас начин.

Благодаря на SME и колегите си от MetalHangar18 за уникалното преживяване!
Публикуването на снимките от концерта ще закъснее, за което се извиняваме на феновете и организатора. Очаквайте ги скоро в нашата галерия.

Set list Dream Theater:

01. False Awakening Suite
02. The Enemy Inside
03. The Shattered Fortress
04. On The Backs Of Angels
05. The Looking Glass
06. Trial Of Tears
07. Enigma Machine
08. Along For thе Ride
09. Breaking All Illusions

Intermission 15min.

10. The Mirror
11. Lie
12. Lifting Shadows оf A Dream
13. Scarred
14. Space-Dye Vest
15. Illumination Theory
––––––
16. Overture 1928
17. Strange Dеjа vu
18. The Dance оf Eternity
19. Finally Free

Dream Theater
Dream Theater
70 снимки

  1. #1 написан от Krassie (преди 9 години)

    Чета този материал сутрин, с кафе в ръка, и наистина се върнах обратно в залата и наистина отново преживях емоциите си от вечерта на двайсет и девети! Няма как да не поздравя автора на редовете, поздрави и dream on!

  2. #2 написан от Satania (преди 9 години)

    Благодаря! Оценката ти значи много за мен!

  3. #3 написан от Lady_Bug (преди 9 години)

    Прекрасни думи за едно невероятно преживяване. Вълшебно е как чувствата на толкова различни хора могат да звучат по един и същи начин. Мисля, че се получи страхотен резонанс 🙂

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото