ZORNHEYM – „Where Hatred Dwells and Darkness Reigns“ (2017)
Албумът, който искам да ви представя беше мислен и работен почти три години. Излезе на 15-ти септември чрез Non Serviam Records. Заглавието му е „Where Hatred Dwells and Darkness Reigns“. Записан е в Wing Studios от Sverker Widgren (October Tide, Demonical, IXXI, Diabolical). Честно, не съм се зачитала в текстове от времето на „Them“ на King Diamond. Точно от тогава не съм била поглъщана от разкаваната история до степен, че тръпки да ме полазят. Действието в албума се развива в Психиатричната клиника Zornheym, ръководена от Dr. Bettleheim Тя е фикция, но пациентите в нея са съвсем пълнокръвни. Всяка от композициите описва един от случаите, като изданието с текстовете е допълнено със „здравния картон“ на всеки един с описана история на заболяването и причините довели жертвата в Zornheym.
Ако обичате ужасите и непредвидимостта на човешкото подсъзнание то сте добре дошли на това пътешествие през злокобните коридори на Zornheym!
Проектът се събира през 2014-та в Стокхолм от мултиинструменталиста Zorn. След два сингъла, тази година те стигнаха и до този дебютен албум. Той съдържа девет композиции три, от които инструментални интерлюдии. Общо те описват живота на петима пациенти попаднали по една или друга причина в клиниката. Текстовете на песните са представени като диалози между Dr. Bettleheim, ръководител на психиатрията, пациентите и скритите им демони.
Диалозите са много умело подчертани от вокалиста Bendler, който използва различни вокални техники не само, за да могат да се разграничат отделните участници в диалога, но и да предаде нужната емоция. Всичко това е подплатено от ненатрапчива мелодика поддържана от китарата на Zorn, плътният саунд на симфоничен оркестър, рисуващ грандиозна, но угнетяваща атмосфера и разбира се специалният Chorus Tenebris на Zornheym с 14 хористи.
„The Opposed“ е началната песен и разказва историята на 32 годишният Edward van Rheingold. Той е с лицево-черепна малформация, която с годините го довежда до все по голяма изолация, асоциално поведение и желание за самоунищожение. Въпреки това Edward е добър музикант и моментите, в които се изолира с любимото си виолончело облекчават за кратко пристъпите му. Той е приет в Zornheym след като опитва да се самоунищожи, с тежки рани по себе си и без надежда да бъде излекуван. Достатъчно ужасяващо начало, което или ще събуди любопитството ви да разберете и останалите истории, или изобщо ще ви откаже да си причините, това което следва.
Музикално най-много ме впечатли „Trifecta of horrors“, макар и историята към нея да е може би най-тривиалната. Caesar Cain е на 47 години, когато го приемат за постоянно в Zornheym с обвинение за извършването на 32 убийстава. Проявяващ социопатия стигаща до насилие, страдащ от делюзии, хиперактивност и деперсонализация. Изоставен от родителите си, след живот в пълно неразбирателство с новите си настойници на 14 години попада в дом за сираци. Там става жертва на насилие. След като родителите му окончателно отказват да го вземат обратно, Caesar съвсем се срива психически и това отключва в него желанието да си отмъщава. Скоро след завръщането му в дома неговият насилник тайнствено изчезва. Нает по-късно като портиер в друг дом за сираци в продължение на 17 години Caesar отвлича и умъртвява негови обитатели, докато случайно е заподозрян и разкрит от вездесъщия Dr. Bettleheim.
Последният случай описан в албума е на жена, чийто произход, име и възраст са неизвастни. Пострадала след пожар, вследствие на нараняванията тя не може да говори, но проявява неконтролируема агресия към всеки, който опита да я доближи. Това ѝ състояние води Dr. Bettleheim до решението да я използва за експеримент с лишаване от сън… Това малко ме препрати към печално известния Руски експеримент, за който някои твърдят, че е просто измислица, но кой знае…
Няма да описвам всички истории, хем за да оставя нещо и за вас, хем това ревю рискува да се превърне в сборник с психиартични диагнози. Но ако се решите и везмете албума в ръце, не го слушайте само като музика. Потопете се в истинския мрак, който човешката психика може да изтъче, прочитайки и разказите към нея.
Стилово може и да не е съвсем моето, но не мога да отрека музикалните достойнства на албума. Ако сте фенове на блекметъла на Dimmu Borgir (от по-късните им години) и Emperor, но без блека, освен може би в отделни елементи. С много китарни интерлюдии, сола и чисти вокали, препращащи по-скоро към пауър метъла, здраво подплатени от минорната завеса на струнни и патоса на хора и клавишните, то със сигурност ще харесате „Where Hatred Dwells and Darkness Reigns“. И помнете, Zornheym ви очаква, за да ви даде надежда и утеха… доколкото вече не е прекалено късно!…
––––––––––––––-
8,5/10