a4038930226_10Швейцария винаги е била странното звено във европейската музикална култура и очевидно ситуацията и в момента е точно такава – ако се замислите, тя е родината на доста от хубавите неща, някои откоито, трудни за определяне. Въпросът е, че нещо интересно се случва там. Ще започна от самото начало, с BIRDMASK. И това няма нищо общо с метъла – поне не и на този етап. BIRDMASK се появява на музикалния хоризонт през 2013 и е от онези адски добри неща, които рядко се намират, а когато ги откриете знаете, че е по-добре да си останат не толкова известни, защото в това им е чара. Жанрът на BIRDMASK е камерен поп. Зад такива необичайни идеи стоят още по-необичайни личности, до които не можете да се докоснете и да искате, защото в момента, в който изпълнението им на сцената приключи, те някак си се стапят в тълпата, оставайки анонимни, докато дойде върховният момент, в който не се завърнат с нещо ново и разтърсващо. Предполагам, че сме късметлии, защото това се случи през 2016 и е все още в процес, когато създателят на BIRDMASK подкопа стабилните основи на жанрове като thrash, black и т.н, за да може да ги събори и да построи от тях свой авангарден бастион. Името на този поет, композитор и вокалист е Мanuel Gagneux, и това, което си струва да знаете, е че животът му се е слял с музиката, което го прави самороден талант, притежаващ онази неоспорима музикалност, която не подлежи на обсъждане. Защо ли, защото е универсална, но същевременно метаморфна, тя е онзи липсващ елемент във всяко произведение, тя е последният щрих, който завършва картината, и гръбнакът, без който плазмата от звуци и образи остава завинаги в хаотичното си състояние. Това е нещо отвъд предпочитанията, защото където и да се появи, звучи правилно и на място.

Втората фаза на развитие е ZEAL & ARDOR – почти изцяло солов проект на швейцарския мулти-инструменталист, много мащабен при това. Искам да го опиша и обясня, но за тази цел ще се наложи да вметна, че една от първите музикални прояви на Мanuel Gagneux е блек метъл групата HALLELUJAH, а той още не е навършил пълнолетие, когато я основава. А ZEAL & ARDOR, това е от една страна песента на щуреца в лятна нощ, точно преди да връхлети буря, а от друга – той е и самата буря. Досега са издадени два албума единият е „ Devil is Fine” , през 2016-та, който е по-суров, по-рязък, агресивен и окултен, в истинското значение на тази дума. Мисля, че ще ви допадне, ако не самата музика, то поне брилянтната концепция, и в крайна сметка ще харесате и музиката в последствие. Тя съществува, за да даде отговор на един въпрос – какво щеше да стане, ако африканските роби се бяха обърнали към Сатаната, вместо към“ праведното“ християнство, стъпвайки на американска земя. Това е умопомрачителна комбинация от voodoo- ритуали/ gospel/ spiritual , с trve kvlt/ industrial и doom. Харесаха ми някои от определенията на този проект, които надали са били съчетавани преди – afro-djent и Industrial grunge. Самият тембър на Мanuel Gagneux разбива теорията, че има гласове неподходящи за метъл. Има нещо в него, което привлича като магнит, нещо като съвременен Орфей, само че напомнящ Jimmy Hendricks и ALICE IN CHAINS, чуйте първо “Don’t you dare “, на мен ми стана любима. “Children’s summon” пък е неокласическата нишка, която също е частичка от стила, може би действително е ксилофон, а може би е просто синтезатор, но няма значение. Прекрасно е. Разбира се, техничността избива с пълна сила в парчета като“ Fire of Motion„, и то повлияна от метълкора. Всичко е балансирано.

Вторият албум е наречен ” Stranger Fruit”, официално излязъл на 8 юни чрез независим лейбъл. Той е по-философски, по-концептуален, по-дълбок, по-мелодичен и меланхоличен, отиващ към блус – каквато например е и песента „Build on Ashes”. Има авангардни инструментални композиции, които са атмосферичен саундскейп като “The Hermit” и “The Fool”, тези, които имат идея какво представлява гледането на карти Таро ще усетят и тази енергия в музиката. „Coagula” пък е хорова акапелна творба, написана през призмата на alternative-а. Но каквото и да кажа, няма да е достатъчно подробно и точно, за да опише албума. Просто се оставете, и се потопете в скритата му лудост. Все пак преценете, това е просто предложение.