За едни традиция, за други сефте – ARTmania Festival 2013 размаза!

  НЕЗАБРАВИМО – само с тази една единствена дума мога да опиша преживяното на ARTmania 2013. Но нека да разкажа малко по-подробно, пречупено през призмата на моя мироглед.

Всичко започна на 7-ми август сутринта. С вече събран багаж и свит на топка от вълнение стомах се качих на първия автобус от многото, с които щях да стигна до Сибиу. Пропуснах да добавя, и че това беше първия ми концерт извън България, така че вълнението беше още по-голямо от обикновено!!! Но за мой късмет в автобуса ми стана лошо и трябваше да сляза преди да загубя съзнание. Оказа се, че съм дехидратирана. Купон! „Ако не се чувстваш добре направо се прибираме!“ бяха думите на майка ми, при което аз веднага отвърнах, че чакам този концерт от месеци и ако трябва ще съм на системи, но ще стигна до проклетата Румъния.

С доста прахчета и вода се качих на автобуса за София и след малко сън и Amaranthe се чувствах много по-добре. В 00:30 се беше събрала цялата ни българска дружинка и се отправихме към Букурещ. Нямам какво толкова да кажа за осем часовото ни пътуване, освен че поне седалките бяха удобни. Горе-долу. Слизаме в румънската столица и се отправяме към метрото. Добре че някои от нас знаеха накъде отиваме, защотото с всички тези спирки, жълти и червени влакове,  тотално щях да се изгубя. Бързо стигаме до другата автогара, купуваме си билети до Сибиу и се приготвяме психически за още пет часа път. Този път седалките не бяха удобни. Пейзажите ми бяха безинтересни, докато не навлязохме в Трансилванската част на страната. Планини, реки – красота. Вече нямах търпение, а стрелките на часовника се движеха убийствено бавно. 30 минути… 20… 10 и вече виждам града, за който съм слушала толкова много от хората, които вече са посещавали фестивала.

Какво си помислих, когато вече бях стъпила в Сибиу? „Защо, по дяволите, е толкова горещо??“

Дружинката се разделя и всеки тръгва по хостелите си. Преди изобщо да е наближило пътуването ми до Сибиу, всички, които вече са го посещавали ми казаха, че ще се влюбя в градчето. Е, така е! Едно от най-красивите места, които съм посещавала. Да се върнем на разказа. Чували ли сте за зелена, червена и жълта бира? Аз слушах за тях две години, и след като вече всички се настанихме и си починахме поне малко, се срещнахме за по бира. Ще кажа само, че за пръв път бира ми харесва. Няма нищо общо с тукашните. След това беше време да си взема билета и гривната, и официално вече тръпнех в очакване за утрешния ден.

Бирааааа

Бирааааа

9-ти август!!! Within Temptation и Amaranthe!!! Не съм предполагала, че ще мога да присъствам на прес конференция на някоя банда, но ето, че и това се случи! Ако трябва да съм честна, румънските журналисти май наистина не знаеха какво правят там. Конференцията с Amaranthe тръгна малко неловко, но после ситуацията се пооправи и си беше доста забавно! Автографи, снимки и време да си поговориш спокойно с членовете на бандата! Какво повече може да иска един фен? Въпроси като „Криси, как е настроението?“ не липсваха и тук идва моментът, в който ще ви споделя, че по-щастлива през живота си не съм се чувствала! Дори си помислих да поканя вокалиста на Amaranthe Jake E на среща, но това е друга история. 😀 За жалост Within Temptation нямаха прес конференция. Минавам направо към главната част – концерта.

За пръв път видях Amaranthe на сцена и съм очарована. Elize е не само красива, но и много талантлива! Малко преди концерта бях чела, че някой ги смята за сравнително скучни и не толкова добри на живо, но за мен беше точно обратното. Call Out My Name, 1.000.000 Lightyears, Burn With Me и Hunger бяха само част от страхотния сетлист, с който бандата нажежи обстановката на вече започналия фестивал. Българските фенове отново бяха най-активни, няма какво да се лъжем. Единствената ми критика е, че се наложи шведската банда да слезе от сцената малко по-рано от отреденото й време, но определено нямам търпение да ги гледам отново! Тук е и мястото да благодаря страшно много на miro, че ми пазеше място на оградата! Също така и на Earl Of Black, че ми помогна да осъществя една от мечтите си!

Amaranthe
Amaranthe

Сетлист на Amaranthe:
01. Invincible
02. Leave Everything Behind
03. 1.000.000 Lightyears
04. Serendipity
05. Afterlife
06. Infinity
07. Burn With Me
08. Mechanical Illusion
09. It’s All About Me (Rain)
10. The Nexus
11. Call Out My Name
12. Automatic
13. Hunger

.

.

.

Следващата банда беше Haggard, на които аз не съм фен и единственото нещо, което ми направи впечатление беше, че в началото изсвириха интрото на Game Of Thrones!  За повечето от нас Haggard бяха просто време за почивка и вода. Все пак ни очакваше едно уникално шоу!

Сцената притъмнява, на екраните се появява клипът Mother Maiden и публиката вече тръпне в очакване. С първите тонове на Shot In The Dark площадът изригва. Появява се Sharon, ослепителна както винаги, и всичко, което помня след това е, че буквално се размазахме! Звукът беше страхотен, но имаше какво още да се желае за осветлението. Ruud постоянно флиртуваше с публиката и отново си пролича какви професионалисти всъщност са Within Temptation! Най-приятната изненада за мен беше, че успях да чуя две от любимите си песни от албума им The Silent Force. Разбира се, след като издадоха цял албум с кавъри, нямаше как и сетлистът да мине без поне един такъв, а избраната песен беше Summertime Sadness.

Оригиналът определено ме дразни, но Within превърнаха песента в една от любимите ми. Сибиу е точното място, където можеш да почувстваш магията изцяло. Легендарната Mother Earth и (един мой личен фаворит) Stairway To The Skies бяха парчетата, с които холандците закриха прекрасния си концерт и официално сложиха край на първия ден от ARTmania.

Within Temptation

Within Temptation

Сетлист на Within Temptation:
01. Shot In The Dark
02. In The Middle Of The Night
03. Faster
04. Fire And Ice
05. Stand My Ground
06. Our Solemn Hour
07. Ice Queen
08. Sinead
09. What Have You Done
10. Angels
11. Summertime Sadness
12. Iron
13. Intro
14. See Who I Am
15. Memories
16. Mother Earth
17. Stairway To The Skies

Тъй като вторият ден от фестивала исках да гледам само една банда и не бързах толкова за първия ред, някои от нас решиха да се разходят и да разгледат по-добре Трансилванското градче. Забутаните малки улички са едно от очарованията на Сибиу. Посетихме Евангелистката църква, по която в момента се работи, също така и „Мостът на лъжеца“. През това време фестивалът кипи с пълна сила на Малкия площад. Естествено, не може да минем без ключодържатели, картички, магнити и всякакви дрънкулки и подаръци за спомен. По някое време отиваме на конференцията на Xandria, на която този път, странно, журналистите си знаят работата.

Сибиу 2013

Сибиу 2013

По-ентусиазираните са пред сцената от рано, но част от нас отиваме малко преди първата банда за вечерта да забие на сцената – Xandria.  Преди не им бях голяма фенка, но след The Neverworld’s End определено започнах да ги харесвам повече. Хубавото е, че пяха песни най-вече от този албум. За съжаление звукът беше много лош, но бандата видимо се забавляваше, а феновете ги подкрепяха с пълна сила! Xandria имаха обявен meet & greet след концерта, така че успях и с тях да си разменя някоя приказка и да се снимам. Фронтдамата Manu бе много мила и въодушевена, че сме пристигнали от България, за да присъстваме на този концерт.

Xandria

Xandria

С известно закъснение се появиха и Orphaned Land, които за сметка на саундчек-а, съкратиха сетлиста си. Първите три песни от шоуто им звучаха сякаш все още настройват инструментите си и звукът беше доста кофти. Изсвириха по-известни песни от последните си два албума, които и главно се харесват на нашата компания. С първите акорди на Norra el Norra разбрахме, че това е краят на участието на израелците в тазгодишното издание на ARTmania. Заради едва 8-те песни, с които се представиха Orphaned Land, някои от нас си тръгнаха леко разочаровани.

Orphaned Land

Orphaned Land

Сетлист на Orpahed Land:
01. The Kiss of Babylon (The Sins)
02. Birth of the Three (The Unification)
03. Olat Ha’tamid
04. All Is One
05. The Simple Man
06. Sapari
07. Ocean Land (The Revelation)
08. Norra el Norra (Entering the Ark)

.

.

.

 

За Lacrimosa не останахме, но нямаше и как, при положение, че се изсипа адски порой. Вместо това реших да заложа на шоколадов сладолед и вечерна разходка, след като спря дъждът. Уж имаше After Party, на което щяхме да ходим, но след като прекарахме там 10-тина минути и се задушихме от цигарения дим, решихме да си направим собствено парти в хостела с много музика и много боровинкова бира. Друго нещо, което ме впечатли, е подаръкът, който Катето ми направи. Оказа се, че когато си взимаш бира ти дават нещо като жетон и ако събереш 5 от тях може да направят постер с името ти и логото на фестивала. Доста добра идея за спомен от ARTmania! Трябваше да ставаме в 5 часа сутринта за влака към Букурещ, но на никого не му се лягаше, така че личното ни After Party продължи с пълна сила до около 4 сутринта.

Разбира се, всяко хубаво нещо има своя край, нали? Не, защото това няма да е краят. Това е просто началото на хилядите положителни емоции, които предстоят! Въпреки че много ми липсват, се радвам, че споделих това изживяване с хората, които значат много за мен! Дръж се, ARTmania 2014, защото догодина отново сме там!

  1. #1 написан от 29232 (преди 4 години)

    Много добър репортаж ! Евала ! :)

  2. #2 написан от RockSeeker (преди 4 години)

    Със забележка, че Haggard далеч не бяха „почивка за вода“, а най-солидното живо изпълнение за първия ден, репортажът е приятен 😉 И аз съм по-голям фен на Within по принцип, но Haggard са класа в музиката, която трябва да си лаик, за да не признаеш…

    • #3 написан от MinorHeaven (преди 4 години)

      Пиша това, което мисля без да целя да засегна когото и да било. Не ми допадат като банда и го написах :)

      • #4 написан от RockSeeker (преди 4 години)

        Именно затова ти правя тази забележка, а не за да се заяждам. Още по-малко пък да се обиждам – отдавна ми мина времето за това 😉 Просто някак не върви да напишеш за музиканти от такава класа, че е било почивка за вода 😉 Дали ти харесва или не – това е въпрос на вкус, но всеки самоуважаващ себе си ценител на музиката би следвало да умее да оценява и уважава дори изпълнители, които не са по неговия вкус. Все едно да кажа, че Епика например не струват – това може да стане само на шега 😉 Например много добре знаеш колко обичам Уидин и Шарън, но ако ме питаш коя е по-добрата певица, с по-силен и плътен глас, то това е Сюзън. Което не означава, че Уидин не ми допадат повече като музика 😉

        • #5 написан от Earl_Of_Black (преди 4 години)

          Не си ме видял с 6-те чаши вода да пробивам до първи ред и затова си мислиш така. 😀 Колкото и да са харесвани от феновете си, факт е, че точно затова ги използвахме. Никой не казва, че не струват. Просто си почивахме на тях 😉

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото