XANTHOCHROID – „Of Erthe and Axen“

 След 4 години в търпение, детско вълнение и очакване на 22 август XANTHOCHROID издадоха петия си дългосвирещ албум чрез независим лейбъл. Това е мащабна творба от две части, чието име е ‘‘Of Erthe And Axen: Act I и Act II“. До момента албумът води класацията за 2017 със своята изящност и музикалност. С него американците надскочиха всичко, което бяха постигнали до момента, а то никак не е малко.
„Of Ea3452944997_10rthe And Axen: Act I“ е бягство от реалността към един утопичен, мистичен и приказен свят – Etymos. Композициите в него са най-вече ефирни балади, и похватът по който биват изпълнени наподобява този на средновековните бардове, пеещи за воини, за ромолящи поточета, вековни гори, обитавани от дриади и руини на крепости, чиито цитадели и бойници все още хвърлят сянка над живота. Музиката е способна да илюстрира в детайли тази картина. Още инструменталното интро “Open the gates, О forest” играе ролята на портал към тaзи земя. Представете си го: мъждукащите в мъглата алени светлинки на кораб, отразени от огледалната водна повърхност, пред вас се простира гората, а над вас ехти гръмотевичен тътен. Това всъщност е музикална експозиция и създава атмосфера, която се задържа в целия албум. Чуваме електрически китари чак в третото парче „To Higher Climes Where Few Might Stand“, и най-накрая чуваме част от характерната комбинация от мелодичен блек с етерна флейта, с три типа вокали и епични клавири. Все пак си остава по-бавното темпо на Act I. „In Deep And Wooded Forests Of My Youth“ е друга носталгична балада, в която се включва и лиричното колоратурно сопрано на Ali Meador. Свързващото звено между Act I и Аct II e „The Sound Which Has No Name“, последната композиция от албума. Тя е бърза, епична и с алегрични клавири и всевъзможни симфонични елементи.

a2794046392_10„Of Erthe And Axen: Act II“ също започва с инструментална композиция с цигулка и клавири. Но атмосферата е различна – това е нов прочит на историята, а техният имагинерен свят е разяден от болка и алчност. Всички песни са различни и преливат от симфоник метъл , към блек и дет, всичко е идеално калибрирана хармония. Крешендото в „Of Erthe And Axen“ е във втората част, в композицията ‘‘Of Aching, Empty Pain“– това е една единствена минута, 60 секунди, в които слушаме само брилянтно композирана соната на пиано. Именно такива моменти дават на албума странна крехкост и допълват по-тежките части. В “Of strength and lust for power” отново завихря чувства и звуци, като вокалите ни връщат към дебютния “Incultus”. Основата на седмата песен Through Chains That Drag Us Downward“ са прогресив елементите.
Може да говорим за XANTHOCHROID с часове. Музиката им е ефимерна, силно емоционална, красива, а “Of Erthe And Axen” е най-мелодичния, и все пак най-въздействащия албум до момента.Това, което XANTHOCHROID създават е специално, защото включва цели истории, написани от тях с детайлни описания на героите(главните от които си остават братята Танос и Синдр), карти на непознати места, необичайно красиви илюстрации; музиката е само част от този проект, и за да я разберете напълно трябва да се запознаете първо с преданията, на които е базирана. (тук можете да прочетете повече за Еtymos)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото