WRONG FEST 2016, JIN MONIC DAY

Този текст е обект на авторски права. Всеки, който го използва за име на албум, група или космическа станция подлежи на правно преследване.

Неделя сутрин. Будя се директно в четири и двайсет. Кафе и джин с тоник. Прекарвам едни четири-пет часа в илюзията, че под белите шатри е малко по-малко горещо. Догодина искам реален надуваем басейн и илюзията, че е малко по-малко горещо. Кюфтетата от елда също са чудесни, но малко мазни. Wrong бирата си заслужава 5-те лева според експерти, водата 2-та… не. Благодаря на момчетата от охраната на входа, че ми пазеха телефона около три часа, да се зареди докато полуспах по пейките. Към четири и двайсет събирам сили да се размърдам и разтъпча за сладолед до селото. Знаете кръчмичката там… мастики и кафе. Нямат абсент.

На връщане към фестивала се чуват вече Comasummer. 16:20 минава и съм излязла от целодневната кома. Това ми е 420-тият концерт на групата или поне живея в тая илюзия. Идеалният сайкъделик саундтрак на тоя цикличен ден.

Jin Monic

Свежият лимон към вече топлия ми джин идва от Right Stage. Jin Monic. Toва е голямото ми „ДА“ за деня. Това вече е добър инди рок. Или каквото там. Хващат от раз, готино е (думата „готино“ не може да приляга по-добре на някой друг). Музиката е интересна, вокалите са секси. Поведението също. Проява на качествен хумор между тях и Macrophone, които вече се подготвят на съседната сцена. Новата ми любима радио група. Шес’ плюс и следя да не се издънят.

Macrophone

Macrophone. От много години са ми много любими.
Чиста музика, чиста любов. Не ви трябва да знаете повече…:)

RoadkillSoda

RoadkillSoda – миналата година мислех да ходя в Румъния да ги гледам. Добре, че сме част от Европейския съюз и не се наложи. Тежкарски, тегнярски рокенрол. Имат песен Wrong и друга – Made of Stone. Типичен стоунър. Супер са, ама не особено. Въпреки това съм се закотвила пред сцената заради басиста и от части заради Бейби Джизъса. Благодаря на Боговете.

TDK?!

ТДК?!

Yuck

Yuck
#Brexit

Nightstalker

Nightstalker са виновни за целия гръцки стоунър. Мега мощно забиват целия каталог с митични, рокенрол рифове. Тълпата пред сцената е подивяла. Планината е сцепена на две. Косата на Ивайло дава сигнали, че купонът отпред е в пика си. А аз си лежа из поляната с очи към звездите и си повтарям „Baby, god is dead… god is dead“.

Karandila не са моето нещо.

Graveyard

Аз тая еуфория около Graveyard така и не я разбрах.
Ама… който разбрал, разбрал… нали…
Звучат доста по-добре, отколкото очаквах. Просто звучат като поредната джимипейджохендрия. Обявявам за диагноза и си заминавам. Целият блус вече е изсвирен.

И сега, за да не каже пак някой, че Ася Пешева мрънка:

Фестивалът продължава да се развива. Храната е супер, питиетата са супер, тоалетните са чисти и достатъчно, хората също. Има пространство за седене на сянка в жегата. Място за палатки. Място за велосипеди. Място за лежене по поляната. Стилово разнородни групи – за всеки по-нещо. Върховно преживяване, ако тези неща са достатъчни.

Единственото по-успешно като организация миналата година е това, че валеше.
Имаше дъжд, имаше вода.

Препоръчителната дневна нужда от вода на възрастен човек, през лятото е около 3 л.
Това са 6 бутилки по 0, 5 л.
6 x 2 лв = 12 лв.
На ден. Само за пиене.
Бирата не върши същата работа като водата.
Помислете над това, преди някой да ви е обвинил в геноцид.

Репортаж от първия ден тук.

СНИМКИ

Този текст е обект на авторски права. Всеки, който го използва за име на албум, група или космическа станция подлежи на правно преследване.