WARBRINGER – „Woe To The Vanquished“ (2017)

 New Wave of Thrash Metal – едно от най-новите течения в метъл жанра. През последните години немалко групи добиха световна популярност, а на много още им предстои да „изгреят“. Очевидно, WARBRINGER принадлежат към първите и вече достойно могат да бъдат считани за ветерани в движението. Зад гърба си имат четири дългосвирещи албума и едно EP, както и стотици концерти по целия свят. Сега калифорнийците с гордост представят поредната си творба – „Woe To The Vanquished“!

 Започвайки взривяващо, с излязлата предварително „Silhouettes“, „Woe To The Vanquished“ обещава стабилен, изчистен, но същевременно мултипластов траш. И няма как да е иначе, защото WARBRINGER са една от тези банди чието творчество, въпреки, че е на малко повече от десет години, е достатъчно да засрами имена, подвизаващи се на музикалната сцена от доста по-отдавна. Сега, с петата глава от тяхната история, калифорнийците загатват за нещо повече от обичайното.

 Трудно е да си различен в траш метъл жанра, но WARBRINGER някак успяват да ангажират слушателя с неподражаем стил и внимателен подход към композициите. Както вече казах, откриващата песен е страхотна. Тя е разнообразна и притежава онзи бас, характерен за бандата, който те кара да си изплюеш бирата. Следва едноименната „Woe To The Vanquished“, запомняща се със своите жестоки припеви и китари. Албумът продължава със социалното послание на песента „Remain Violent“, носеща леко деветдесетарски привкус, която е и може би най-заразната песен в целия запис.

 Редувайки убийствено бързи песни, WARBRINGER продължават с разкъсващата „Shellfire“, чиито дет метъл риф преди втората минута я прави наистина страховита, докато при „Descending Blade“ високите вокали на John Kevill отлично се съчетават със солата на Adam Caroll. Следващи са леко бледите „Spectral Asylum“ и „Divinity of Flesh“, които допринасят единствено със своето по-мрачно настроение. Като цяло, албумът изстива към края си, а финалът му „When the Guns fell Silent“, продължаващ цели 11 минути, е не толкова лош, колкото скучен.

 Удоволствие е да изследваш музикалното творчество на банди като WARBRINGER, а произведения като „Woe To The Vanquished“ са същински бисери сред океана от позьорските банди днес, но имам само една малка молба към калифорнийците (ако някога научат български): Моля ви, придържайте се към по-бързите си песни. 🙂

Оценка: 8/10

Списък с песни и обложка:

01. Silhouettes
02. Woe to the Vanquished
03. Remain Violent
04. Shellfire
05. Descending Blade
06. Spectral Asylum
07. Divinity of Flesh
08. When the Guns Fell Silent