WARBRINGER – „Woe To The Vanquished“ (2017)

warbringerrrrr New Wave of Thrash Metal – едно от най-новите течения в метъл жанра. През последните години немалко групи добиха световна популярност, а на много още им предстои да „изгреят“. Очевидно, WARBRINGER принадлежат към първите и вече достойно могат да бъдат считани за ветерани в движението. Зад гърба си имат четири дългосвирещи албума и едно EP, както и стотици концерти по целия свят. Сега калифорнийците с гордост представят поредната си творба – „Woe To The Vanquished“!

 Започвайки взривяващо, с излязлата предварително „Silhouettes“, „Woe To The Vanquished“ обещава стабилен, изчистен, но същевременно мултипластов траш. И няма как да е иначе, защото WARBRINGER са една от тези банди чието творчество, въпреки, че е на малко повече от десет години, е достатъчно да засрами имена, подвизаващи се на музикалната сцена от доста по-отдавна. Сега, с петата глава от тяхната история, калифорнийците загатват за нещо повече от обичайното.

 Трудно е да си различен в траш метъл жанра, но WARBRINGER някак успяват да ангажират слушателя с неподражаем стил и внимателен подход към композициите. Както вече казах, откриващата песен е страхотна. Тя е разнообразна и притежава онзи бас, характерен за бандата, който те кара да си изплюеш бирата. Следва едноименната „Woe To The Vanquished“, запомняща се със своите жестоки припеви и китари. Албумът продължава със социалното послание на песента „Remain Violent“, носеща леко деветдесетарски привкус, която е и може би най-заразната песен в целия запис.

 Редувайки убийствено бързи песни, WARBRINGER продължават с разкъсващата „Shellfire“, чиито дет метъл риф преди втората минута я прави наистина страховита, докато при „Descending Blade“ високите вокали на John Kevill отлично се съчетават със солата на Adam Caroll. Следващи са леко бледите „Spectral Asylum“ и „Divinity of Flesh“, които допринасят единствено със своето по-мрачно настроение. Като цяло, албумът изстива към края си, а финалът му „When the Guns fell Silent“, продължаващ цели 11 минути, е не толкова лош, колкото скучен.

 Удоволствие е да изследваш музикалното творчество на банди като WARBRINGER, а произведения като „Woe To The Vanquished“ са същински бисери сред океана от позьорските банди днес, но имам само една малка молба към калифорнийците (ако някога научат български): Моля ви, придържайте се към по-бързите си песни. :)

Оценка: 8/10

Списък с песни и обложка:

01. Silhouettes
02. Woe to the Vanquished
03. Remain Violent
04. Shellfire
05. Descending Blade
06. Spectral Asylum
07. Divinity of Flesh
08. When the Guns Fell Silent

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото