Време за война и мир с WARTIME

На 8 февруари – в средата на седмицата и насред лютия студ сковал столицата се проведе един стандартен концерт в логичното място – клуб FANS. Но не точно …

Обявеният за 22 часа концерт на WARTIME закъсня с 15-20 минути, защото  имаше леки проблеми с мултимедията, а момчетата държаха всичко да е изпипано, както те са го решили, за да направят представянето си на ниво. Това никого не подразни, защото имаше бира и напитки за всички, но въпреки това всички доволно изреваха, когато сцената се изпълни с големите (и буквално) музиканти 😉

Започнаха ударно и на скорост с няколко парчета от новия албум. Иван изпълваше цялата фронтова линия и постоянно приканваше за активност публиката. Която макар и доста да се кефеше и да аплодираше групата, не показа голяма активност във физическите упражнения. Стъпми беше заел десния фланг изцяло, като жестоко отбраняваше с китарата и същевременно изненадващо и безкомпромисно нападаше с глас. Ариергардът беше бетонен, макар и свит назад. Антонио беше статичен през повечето време, но когато в последствие оставаха трио можеше и той да покаже на какво е способен, като основен разиграващ. Палковата батарея умело управлявана от Велизар беше непреодолима стена и не пропускаше нищо.

И ей така, да не ни доскучава новия им звук, WARTIME ни върнаха години назад и изпълниха парчета и от пред-албумния им сезон, нейде началото на 21 век. Тогава момчетата се прегрупирваха в трио-скеция, а Иван се включваше в редиците на противника за подкрепа на хедбенгинга (не косата прави всичко). Особено Awakening поразбуди и пораздвижи малко крехките вратове на фронтостоящите.

След добра доза интересни парчета, групата слезе от сцената за антракт и презареждане с нот…напитки. Отпочинали обаче те показаха и подломен и неочакван подход във втората част… само дуо с кухарки в лицето на Стъмпи и Ванката, невинно-провокативно питащи: „Очаквали ли сте да чуете акустичен AMORPHIS от нас?“. Разбира се, последва My Kantele. След това продължиха с акустичната част до песента „на едни приятели от Португалия“ и очаквано (или не?) Moonspell – Scorpion Flower. Имаше и включване на приятели (както в акустичния така и в „нормалния“ им сет)

Последва ново прегрупиране и продължение на стандартна мощност. Но както вече неизненадващо те направиха и нов поклон пред любима група – I, Voyager (на кой ли … NEVERMORE, повече от ясно).Пак се продължи с късите пасове стари-нови песни и непрестанната рокада на Иван в едните и другите редици. Малка изненада беше и обявяването преди хита им с видеоклип – Bequest, че видния петструнник (4 са му малко), прогресар, изтъкнат червен дявол от школата на сър Алекс (Ман Ю.) ще трябва заради обещание (към скромния ви хроникьор) да я изпълни с тениска на друг английски отбор, а именно ASTON VILLA. Е, нямаше как, и аз на тая песен бях с шапката ми на тях. Имаше и друг специалитет. Към края на сета WARTIME обявиха, че работят по нов албум и ни предложиха да чуем заглавната му песен – Solar Messiah. След повече от 2 часа и половина разнообразен концерт и 24+ песни по каталог, най-после музиката свърши… но
Както се оказа продължиха изненадите, като точно почнали да прибират техниката момчетата пак се амбицираха и заформиха акустични двойки и тройки (като дори в сета се включиха и хора от бара) и вече изненадващо преминали на гръндж вълна с Alice In Chains – Down in the Hole и други парчета. И може би купона щеше да продължи още, но все пак се наложи да спрат с обещания за повече следващия път.

Затова, не пропускайте да ги гледате, когато успеете – има защо.

(Още снимки ще има по-късно)