ВНИМАНИЕ!?

12 септември, събота. Mixtape 5, B-Side. Боже, колко познато звучи…
Този път причината да съм там е встъпителният концерт от предстоящото общо европейско турне на Expectations и Them Frequencies.

Coprostasis

Специален гост на събитието са дет/умерено грайнд, парти момчетата Coprostasis. За мен доста контрастиращ и интересен избор. Копромафиотите съчетават в творчеството си красноречив олдскуул дет метъл, традиционен шопски диалект, кръв, гастрономични предизвикателства, кръв, анатомични описания, открита неприязън към МВР-то, кръв, кръв, бой, смърт и специално за всички дами – неустоими сексуални покани. Истината е, че няма начин да си ги пусна вкъщи, но купонът по време на концерт би могъл да се получи. Даже бих си тествала нервите още един-два пъти.

Them Frequencies

Хм, ето го контрастът – „Rise Then Fall“ продължава да държи в безмилостна окупация флопито ми, а обсебеността отдавна няма нищо общо с физическите параметри. „My Own Requiem“  e откриваща, а шамарът незабавен, силен, болезнен, отрезвителен, обаче толкова на място и на време, че ти държи очите широко отворени, почти до парализа. Към средата на концерта забавяме темпото, за да заболи още повече, разбира се. Oт онова „Blame me… Blame for all…“, натъпкано от векове в съзнанието ми. От онова, хилядолетното „I swear, I’ll save my believes…“ „Heartless“ ми е на repeat във вените и няма отърване.
А Them Frequencies това, което от години чакам да чуя и видя от родна група. И, простете ми за дързостта, но Дидо Пешев е ебати великият китарист! Е-ба-ти счупените рифове! И не знам дали е надъханост от предстоящото турне, но това им беше най-мощният лайв, на който съм присъствала.

Expectations

И победата на Expectations.
Първата ми среща с тях и се дадох. Много обичам така, без да се чудим ще стане ли или не. Прекрасно-епичен-мелодичен (епичен в най-добрия смисъл) хардкор. И тая любов, да му се не види, искрена. Мисля, че никога не съм присъствала на по-топъл и приятелски концерт, което си е победа, защото не съм от хората, които лесно се дават на доброто. Не му вярвам, съмнително е. Тука обаче очакванията са си съвсем оправдани. 🙂
Всъщност… благодаря!

Дотук с милите думи. Оттук-натам започвам да бия камбаната, подобно онази от „Александър Невски“ тази неделя, към 9.
Хора, подкрепяйте българската ъндърграунд сцена! Подкрепяйте я внимателно, съзнателно и с кеф!
Them Frequencies и Expectations са от творците, които заслужават внимание. Те са активни – концерти, турнета, свирят на големи фестивали, записват албуми, издават ги на винил (забележете, че това се случва без да са ви поискани едни 30К), снимат клипове, а мърчът на Them Frequencies e една много, много дълга тема.
И най-важното – звучат адекватно за времето си. Звучат като себе си, интересни са, имат какво да кажат и покажат. По най-добрия измислен до момента начин – с изкуство.
Бия камбаната, за да се събудим, защото ъндърграундът е все по-буден и да не вземем да го изтървем.

СНИМКИ