„Vemod” и HYPOTHERMIA – Ден втори на Autumn Souls Of Sofia 2017

Вторият (или ако броим и грайнд вечеринката, трети) ден на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2017 мина абсолютно безаварийно, гладко и по план. Вярно, последните дни на подобни събития винаги носят лекия привкус на една нагарчаща тъга. Някои вече са си заминали, с други си взимаме „Довиждане“. Въздуха е наситен с обещания за нови срещи и надежди те наистина да се случат някъде в бъдещето.

Този път няма да ви се наложи да четете изцяло и само моите опити в писаната реч. Признавам, не съм много веща в дуум и депресив стиловете, затова пък колегата Draug наистина съпреживява тази музика и има какво да ви разкаже.

temple-of-evil

Вечерта започва с ритуалистичната блек метъл задруга Temple Of Evil. Ранният час на изпълнението им като, че отне малко от мистиката, но не и от въздействието на дълбокото им мрачно изпълнение. Типичните за този тип блек метъл дълги черни роби с огромни качулки, които крият лицата на музикантите. Хипнотичен дисонанс и грегориански напеви, сменящи интензивни, злостни бластбийтове и речитативи, но като цяло музиката на кипърците не е от най-скоростната. Temple Of Evil поглъщат и впечатляват, и вече съжалявам, че пропуснах първото им гостуване.  Но никога не е късно за още едно.

fausttofelВ духа на началото вечерта продължава с блек метъл и нашите руско-украински гости от Fausttophel. Без да съм груба, за първи път мнението ми за група, която съм гледала е абсолютно неутрално, да не кажа безразлично. Когато слушах техни записи преди концерта им в България попаднах на нещо като рецитация на стихове под музикален съпровод, което беше истинско изпитание за нервите и музикалния ми вкус. След това видях клипа на „Частина тебе“ и вече не знаех какво да мисля и очаквам.

Не знам колко сценичен опит имат зад гърба си Fausttophel, но определено трябва да поработят върху имиджа и „стоенето“ си на сцена. Трудно се разбра дали се качиха на сцената, за да дооправят нещо по саунд чека или, за да започнат сета си. Вярно е, дават всичко от себе си. Всички са добри музиканти и вокала има забележителен глас, но като цяло създават усещане, че присъствате на някоя тяхна репетиция, а не на истинско пълнокръвно блек метъл шоу. Залагат предимно на последния си албум от 2016-та.

cold-ravenПреди да ви предам на колегата Draug, който ще ви разкаже за doom/depressive частта от вечерта останаха още едни типични блекове на фестивала – италианците Cold Raven. Абсолютно ново име за мен, въпреки че познавам някои
от колегите им от други италиански блек метъл групи и разбира се потърсих мнение. Вероятно съвсем в реда на нещата то беше положително. И наистина Cold Raven ме изненадаха приятно. Скромна история и един албум, (също) доста силно Watain повлияна музика, но въпреки всичко Cold Raven е една от обещаващите нови групи на италианската блек метъл сцена наред с колегите им от Selvans, Black Faith, Eternal Samhain. Може би като единствена забележка бих им препоръчала да обърнат повече внимание на стайлинга си, който беше доста… DIY.

woebegoneСлед  тройната блек метъл атака дойде ред на рязка смяна на стила. На сцената са Woebegone Obscured.  Датчаните бяха една от най-чаканите от мен групи на фестивала. Това е групата, с която започнах да слушам Funeral Doom преди няколко години. Албумът им “Deathstination” (за мен)  си остава един от най-големите шедьоври в стила. На живо са меко казано впечатляващи – музиката е смазваща, бавна. Студена. Сякаш черна дупка се е отворила в клуба и леденият мрак  ни поглъща малко по малко. Не мога да скрия, че от двете дуум банди, Woebegone ми харесаха много повече, най-вече заради по-тежкия си звук и прекрасно пресъздадена атмосфера.

Втората дуум група бяха Mourning Sun, идващи от Чили. Въпреки, че не са точно „моя“ стил дуум, ми харесаха. По-мелодични, по-меланхолични, доста по-традиционни за стила. Публиката определено ги хареса, а и имаше хора, които бяха дошли специално, за да ги гледат. И как не след като на миналогодишното издание на фестивала станаха любимци на публиката. Те се завърнаха отново начело с Ana и цялата си любов към България, за да ни инжектират още една доза красота.

mourning-sun

Музиката им на живо е много приятна, групата има силно сценично присъствие, което в комбинация с женските чисти вокали несъмнено е изключително добра комбинация. Също така групата беше една от най-дружелюбните  и приятелски настроени към феновете, което без съмнение прави впечатление.

sailleИ преди да стигнем до дъното на емоциите тази вечер се посъвземаме още малко с белгийците Saille. И при тях положението беше малко на кантар. Типичен пример как прекаленият пи ар и патетични прес релийзи могат да ти изиграят лоша шега. Да, студийно музиката им звучи поглъщащо, нахъсващо, впечатляващо, но на живо е доста постна без допълнителните „украшения“ от клавишните. Все си мисля, че когато използваш H.P. Lovecraft и симфо-блек метъл в едно изречение трябва да си малко по-отговорен към представянето си. Защото предполагам не само аз очаквах нещо доста по-внушително като звучене.

Вечерта е към края си, а нощта доволно напреднала. Остава ни да видим и чуем Hypothermia. Еманацията на човешката болка наметната с мантията на щастлив добряк или с една дума – Kim Carlsson…

Групата, която най-много чаках цялата вечер (а може би и за цялата година) бяха Hypothermia. Шведите бяха първата депресив блек група, която слушах преди повече от 5 години и оттгава за мен си остават изключително скъпи и обичани музиканти. Всичко, до което Kim Carlsson се е докоснал е шедьовър  – Hypothermia, Lifelover, Life is Pain, Consider Suicide, Kall.

Това беше първият концерт на групата в пълен състав от четирима души. За съжаление, за едно от най-красивите събития за годината бяха останали едва около 50 души – обидно малка бройка. Въпреки оредялата публика, групата се представи на недостижимо ниво. Сетлистът беше съставен основно от по-нови композиции, концентрирайки се върху последния студиен албум  “Svartknost” (2015) и EP-то “Kaffe & Blod II” (2017).

kim

Най-доброто определение за музиката им е шведската дума „vemod”. Най-близкото й значение е „замисленост, постоянна меланхолия по миналото“, точно такова усещане носят мелодиите, които свирят, нечовешките, пропити с болка писъци на Kim, бавният ритъм на барабаните.  Всичко това се събира и концентрира в едно. Така се случва магията наречена Hypothermia. Час и нещо продължи меланхоличният транс, след което прекарах няколко прекрасни минути разговаряйки с Kim. Сбъдната мечта. За финал мога да кажа, че останах очарован от целия фестивал – феновете, групите, организацията, музиката. Autumn souls of Sofia ни събра като едно голямо семейство и това е важното за фестивала.

Този материал е тук с общите усилия на Satania, Draug и приятелски предоставените ни снимки от UnholyUnion Visions Of Evilness.

Autumn Souls Of Sofia благодари на всички! Медии, групи, приятели, съмишленици, помощници, присъствали, повярвали и НЕповярвали в нас! До следващата есен витаещи души!

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото