‘Мъртвата музика’, възкресяваща духове (или просто една ‘death metal’ вечер)

Колкото и лесно на пръв поглед е просто да свириш музиката, създадена от някой друг, не винаги това може да се окаже толкова елементарна задача. Особено пък когато амбицията е да претворяваш песните не на кой да е, а на група като DEATH. Още с обявяването на концерта на ZERO TOLERANCE (“официална трибют банда на DEATH“), реших, че това е нещо, което не бива да се пропусне. Мотивите – чисто любопитство, желание да чуя на живо любимите си песни … пък дори и да направя някакво сравнение с другата официална трибют група, DEATH: DTA, на чийто концерт присъствахме само преди няколко месеца (да, явно модата на трибют бандите е особено актуална).

ZERO TOLERANCE е италианска група, идваща за своя първи концерт у нас в столичния клуб Live & Loud. Придружавана е от сънародниците си ABSCENDENT, за които, общо взето, единствено се знае, че ще се изявяват в стила ‘траш/дет’. От наша страна пък бандата е PAST REDEMPTION, която, колкото и клиширано да звучи, няма нужда от представяне (и с чиста съвест може да й поставим определението ‘ветеран’). Българите са първи за вечерта. Излизат на сцената в почти изцяло обновен състав, именно с който е записан и най-новият им сингъл “Homicide”. Изпълнението им не е дълго, но пък е стегнато и съдържателно – без много приказки или излишно представяне, музикантите припомнят на феновете по-стари неща от творчеството си, като не пропускат и най-новите си композиции. Очевидно PAST REDEMPTION имат своите верни поддръжници, тъй като прави впечатление, че именно на тяхната изява, помещението на клуба е най-изпълнено (доколкото все пак това е възможно в средата на работната седмица и предвид пренаситената откъм концерти програма). Определено присъстващите се ‘кефят’ на парчетата, които следват бързо, задъхано едно след друго, а прекъсването е чак с настъпването на края на сета (и, да, чакаме петия студиен запис на групата!).

Малко внезапно, след кратката пауза, започва втората банда за вечерта. Тримата музиканти, съставляващи ABSCENDENT, ни приветстват с музиката си – тежък звук, с характерните за стила траш/дет похвати, на места с малко по-разчупени, дори лирични пасажи. Откровено непознаваща ги, все по-разреждаща се публика, както и прекалено усиленият и не дотам добър звук, в никакъв случай не намалява ентусиазма им. Дори напротив, момчетата са усмихнати, приветливи и доста приказливи. А това винаги е печеливша формула – и малкото останали фенове пред сцената (има-няма 30-тина човека) се пораздвижват, макар и раздвижването да се изразява предимно в леко поклащане на глава. В рамките на сравнително краткия си сет, ABSCENDENT свирят песните от единствения си издаден до момента албум (всъщност групата е доста млада, създадена е през 2011 г., албумът пък е от 2016). Като цяло, впечатлението, което оставят от представянето си е приятно и положително – дори и само заради факта, че, все пак, музиката им е изцяло авторска.

Концертът се движи с известно закъснение. Стрелките на часовника почти наближават полунощ, когато на сцената се появяват ZERO TOLERANCE. Този път музикантите са четирима. Сред двамата китаристи веднага на очи се набива барабанистът, който само преди минути видяхме с ABSCENDENT (оказва се, че той се подвизава официално и в двете банди). На басиста пък именно се пада нелеката задача да изпълнява вокалните партии на Chuck Schuldiner. Oт колоните зазвучава “The Philosopher”. Противно на личните ми очаквания, групата изпълнява немалко песни именно от последните албуми на DEATH (достатъчно е да бъдат споменати “Trapped In A Corner”, “Crystal Mountain”, “Spirit Crusher”). Още веднъж противно на очакванията ми, се справя наистина много добре (при това дотолкова, че да правим сравнения с други трибют банди се оказва ненужно – просто ‘грабваме’ момента и се ‘наслаждаваме максимално’). Усилията на музикантите със сигурност обаче не заслужават толкова малобройна публика. Но сякаш за да компенсира малочислеността си, същата тази публика се ‘държи’ повече от достойно – пред сцената се развяват коси, размятат се крайници … Е да, може би, логично, има известно очакване ZERO TOLERANCE да изпълнят едноименната песен; като че ли при “Symbolic” ритъмът е твърде забързан …

… и въпреки всичко – в продължилото малко повече от час шоу, наистина успяваме за миг да се докоснем и уловим (отново) духа на Chuck Schuldiner. А нали, в крайна сметка, това е основната цел.

За финал – “Pull The Plug”. Много точно! Но всъщност не, музикантите се раздават щедро докрай – има и бис, “Trapped In A Corner”. С него ZERO TOLERANCE поставят последните акорди, казват последни думи, махват за сбогом … и ‘щепселът е дръпнат” окончателно. Този път всичко приключва. Или поне до следващия път/трибют.