Beyond the Fallen 14

Чакахме, дочакахме и опаковахме поредното си емоционално бижу, за да го подредим на рафта „Спомени“, наред с другите си незабравими преживявания. Думата ми е за второто издание на Gothic Fest Sofia. Още миналата година, когато не беше приключило първото му издане се чуваха реплики като: „Догодина пак сме тук.“, „Догодина ако… ще…“. Ами тази „догодина“ се случи. Да ви призная трудно е да си „отразяващ журналист“, защото хем трябва да си обективен, хем трябва да си внимателен. В края на краищата ако не си бил напълно удовлетворен от нещо, това не означава, че трябва да вгорчиш хубавите спомени на тези, които са харесали събитието. Още повече пък да не зачетеш усилията на организаторите и хората, които са вложили не малко в една идея, в името на всички. Но… винаги от някъде надниква и то.

Моето лично усещане за нещата беше, че тази година някак липсваше пищността на събитието, което ме грабна и впечатли миналата година. Духът му сякаш си бе взел отпуск и бе махнал пренебрежително с ръка: „Ще се справят и без мен.“. Вампирският блясък в очите, жадуващи удоволствия и забавления едвам проблясваше. Викторианският разкош бе някак помръкнал в своя траур. Може би голяма роля в това е изиграла и музикалната подборка тази година. Организаторите бяха заложили
на доста по-дарк и подчертано готик звучащи групи. Всъщност в това няма нищо нередно, напротив. Убедително говори, че у нас най-после се заражда и уверено набира сили една суб-култура, която знае как да се самоопредели. И ако миналата година имаше за всички по много, то Gothic Fest Sofia 2014 определено беше място за ценители и познавачи.

Psycho Vision 03

За съжаление здравословен проблем ме лиши от удоволствието да присъствам на първата вечер, която както разбрах от очевидци е протекла отново под шапката на електро-индъстриала и стийм-пънка. Австрийците NACHTMAHR, две гръцки формации –  Hydra Division V и Suppressio Nocturno, и разбира се „нашите си момчета“ от Psycho Vision, които доста ме впечатлиха на миналото издание. Сигурна съм не са изменили на стила, сценичното си поведение и внушение към публиката.

Събрала всичкия си инат втората вечер се добирам до Mixtape 5 минути преди да започне шоуто на родните Shambless. Вярно единият от „елфите“ липсваше, но неговото място бе заето от басиста на групата Александър, басът пък беше поверен на Боян, бивш басист на Shambless, понастоящем член на Teeth Of Divine. Верни на стила си ни преведоха през приказните елфски владения. Уникалният им мелодичен, атмосферичен блек с текстове на елфически език, е тяхна визитна картичка от години. Стилът им общо взето се вписа в общата идея на феста и въпреки, че публиката все още беше рехава, сигурна съм , че „драгите слушатели“, които ги харесват и обичат музиката им бяха там за да ги подкрепят.

Следващите в афиша са младоците от Beyond The Fallen. Гледайки стайлинга им се сещам, че някъде през 60-те години се появява понятието шок-рок, респ. метал. В случая обаче тук няма нито рок, нито метал, но думичката „шок“ си е съвсем на място. Мотивирани, ентусиазирани с нагласата „нека превземем света“. За съжаление явно залагат повече на външност и провокация, защото не предложиха много музика. Вокалистът им през целия сет обикаляше из залата и понякога беше трудно да го проследиш и разбереш къде точно между тълпата се намира. Докато останалите членове на бандата охотно прекъсват свиренето си за да позират на фотографите около сцената. Е, дано поизчистят пропуските си и света наистина да чуе за тях.

Следва една родна формация, за която приятелка се изрази като „малките отрочета на големите уейвъри“ . Това са Абсолютно начинаещи. Те отдавна вече не са нито „малки“, нито „начинаещи“. Начело с Мони Воев  те отново са на сцена. И тук е мястото да вметна, че една от основните инициативи на Готик феста тази година беше набирането на средства за направата на филм за Нова Генерация. Дано идеята е заразила доволно много хора и наистина филмът стане реалност.

В паузата между изпълненията в Mixtape 5 решавам да надникна какво се случва в малката зала на клуба. И там попадам на магия. Три ангелогласни създания леят приказни строфи от сцената. Оказва се, това са Light Vocal Group. Прикована съм от атмосферата, младостта и вокалното им майсторство. Изслушвам сета им с удоволствие в приятен унес и отново се понасям към главната сцена. Идеята с двете сцени и е добра и не е. Вероятно е имало и други като мен, на които им се е искало да могат да се раздвоят някак си, за да могат да чуят и видят всичко случващо се. Защото в B-side се изявиха стойностни родни творци, които заслужават внимание и подкрепа.

Frozen Autumn 07

Връщам се в голямата зала за да мога да „хвана“ италианците Frozen Autumn. Мога да ги опиша съвсем кратичко и ясно – уникални, единствени и неповторими. За разлика от цитираните по-горе техни съотечественици от Beyond The Fallen, Диего Мерлето и Ариана (Фроксеан) или накратко Frozen Autumn, ни предлагат професионализъм, талант и харизма. А очевидно е, и не малък концертен опит. Сценичното им поведение е безупречно като изпълненията им. Два гласа и един клавир, като двамата изпълнители се сменят зад микрофона. И въпреки, че сета им беше доволно продължителен (около два часа) никой не е отегчен, а публиката не спря да танцува от първата строфа, до последната нота.

Оцеляла някак до малките часове на нощта съм в очакване на Mizar. С няколко думи – не беше това, което очаквах. И по-нататък ще се въздържа от каквито и да е оценки и коментари предвид изтеклата информация, че групата е използвала плейбек. Присъстваха достатъчно техни фенове, които могат да изкажат мнение и впечатления, както и музикално образовани хора, които могат да дадат оценка на това, което са чули и видели.

Освен коцертните изпълнения и тази година го имаше базарът за дарк и готик облекла и бижута. Емблематичните за бранша „Горгон“ присъстват със свой щанд, много творци на бутикова, ръчно изработена бижутерия, а лично мен ме привлече щанда на магазин „Корсет“. Те участват за първи път тази година, но изделията им са истински бижута, които всяка дарк дама задължително трябва да притежава в гардероба си.

И за да завърша, вярно, репортажа идва с малко закъснение, но страстите разгорели се около събитието не бяха с еднозначен емоционален заряд. Затова реших тактично да изчакам да се уталожат нещата, както се казва. Надявам се Ралица и Велик да не се пречупят, въпреки опитите за черен PR и събитието да го има и занапред. И освен да им пожелая търпение и късмет, друго не ми остава!