occultum cover

Както се казва, когато нещо се закучи, закучва се. Така се случи и с моето прослушване на новия албум на OCСULTUM. След като удържах малка лична победа над „бунта на машините“ най-после мога да ви споделя своите емоции относно музиката в него. Не мнение, въпреки че все пак и оценка трябва да дам. Мнение всеки, който го чуе може да си състави. Вярно, наличието на емоции може малко да пречи на обективността, но ще опитам да ви преведа през уникалната атмосфера на „The Book Of Nameless Rituals“. Защото това, оказа се е един определено разнообразен, та чак противоречив албум. Тъкмо си казваш: „Това е!“ и следващият риф те хвърля в съвсем друга посока и музикална стилистика. Окултният сборник на „безименните ритуали“ ни води през пространства между класическия китарен шред и типичната норвежка блек атмосфера, изпъстрена на моменти с (не)любимите на повечето блек метъл фенове прогресив(ни), че дори джаз елементи. Сборникът съдържа шест композиции, всяка една предложена като елемент на ритуал – Preparation, Purification, Praise, Partaking Communion, Penance. Липсва може би очакавното Възмездие, но пък всеки сам може да избере в този ритуал дали ще го посвети на Луцифер, дали ще завихри хаосферата или ще благодари на „по-светли“ сили, музиката сама ще ви подскаже кой път е подходящият за вас.

Интрото „Ritual of Preparation“ е невероятен китарен инструментал, освен че целият албум е осеян с брилянтни сола, които изтръгват от общата атмосфера и всеки сам може да напише своята окултна книга с безименни ритуали. Принципно, признавам си, това което чух тотално се разминава с очакванията ми. В съвсем положителен смисъл, разбира се. Предвид музикално-стиловите предпочитания на музикантите в групата. Ако очаквате класификация от рода на: „това е еди-какъв си блек метъл“ или „фенове на тази и тази група е задължително да го чуят“, няма да я получите. Поне не от мен. Защото това е една наистина красива творба, в която има много музика… вярно, според определението дадено от OCСULTUM, все пак блек метъл.

Следващата композиция в албума е „Ritual of Purification“:Into The Abyss. Вокалът на заден фон някак ми напомни и върна духа на култовия „Nexus Polaris“. „Ritual of Praise“: Visions of a Dying Realm е интересен фюжън, в който можете да откриете няколко стила сред общата мощ. Любима композиция от албума ми стана „Ritual of Partaking Communion“: I Am Chaos. Така жадуваната злоба и агресия, която очаквах да ме залее още от първите акорди е събрана точно тук. В перфектната комбинация от яростен саунд и мелодични рифове. Албумът завършва с кавъра на Mayhem „Pagan Fears“, който надявам се всеки фен на легендарната група ще оцени по достойнство.

Творбата е записана с помощта на Димитър Василев и Николай Берберов – Бебо. Можете да се снабдите с него както от самата група, така и от рок-магазините в страната. Бих го препоръчала на всеки, който иска за малко да излезе от традиционните рамки на блек метъл стила, както и на тези, които сега нагазват в мрачните дебри на диаболичната музика. Мисля, че и едните и другите ще намерят в него това, което търсят. Като оценка му поставям

8/10