TEXTURES – Phenotype (2016)

Има албуми, които те изненадват.
Има албуми, които те вдъхновяват.
Има албуми, които те очароват.
Има албуми, които правят всичко гореизброено.
Като „Phenotype„.

За какво се сещат хората, когато чуят за холандски метъл? Моите асоциации са EPICA, DELAIN и WITHIN TEMPTATION. Обаче след колосален албум като този, TEXTURES не просто се нареждат някъде в тази опашка, те застават на първо място в конотационната верига и определено ще си останат там.

Вълшебната мешавица от лиричен прог и душесплескващ метълкор е запазена марка на тилбургските юнаци. Още дебютът им „Polars“ показа категорично, че тази банда се появява на хоризонта с една едничка цел: да остане на него. Позициите им се затвърдиха след като беше подписан договорът им с „Nuclear Blast„, а миналата година, когато стана ясно, че врят и кипят подготовки за два албума с обща концепция, надали е останал равнодушен фен.

И ето че настъпи моментът да се запознаем с „Phenotype“ – първата част от приказката за развитието на материята. 43 минути абсолютен музикален разкош, композиционно съвършенство, което оправдава напълно многопластовата идея зад името на бандата. Холандците са били достатъчно находчиви да изразят само с едно семпло заглавие като какви искат да бъдат запомнени – „Timeless„.
От самото начало TEXTURES ни хвърлят в дълбокото с „Oceans Collide„, взривоопасна песен, в която ритъмът се сменя поне шестнадесет пъти и те оставя бездиханен след всяка една промяна в темпото. Представете си как се подскача на това! Не че няма да разберем на 2 април.
„Illuminate the Trail“ се откроява на общия фон със своите игриви инструментали, преплетени в неочаквано сполучливо единство с дълбоки грухтения и изненадващо убедителни чисти вокали.
„Erosion“ отново ни понася на скоростното влакче, само за да стигнем до смайващо мелодичната „The Fourth Prime„. А ако мислите, че TEXTURES по никакъв начин не могат да изстискат сълза от очите ви, спокойно, имаме опровержение за това. Казва се „Zman„.

Разнообразие, разнообразие, разнообразие.

Духът на целия албум е такъв. Ако „Phenotype“ си имаше слоган, той щеше да бъде „Очаквайте неочакваното!„. И това пасва идеално на дефиницията за фенотипа – съвкупността от абсолютно всички видими белези на организма. Никога не можеш да бъдеш на сто процента сигурен какво точно ще се получи, как точно ще бъде оформен новият живот.
Организмът TEXTURES се охарактеризира чрез своята патологична пъстрота, своята способност за непрекъснато развитие и паралелно с това умението за запазване на автентичната концепция за музикално усещане. Перфекционизмът на изпълненията обуслява напълно етикета, с който холандците са се припознали – мат-кор.

TEXTURES не разочароват и този път.

9/10