Четвъртото отроче на швейцарските машини е вече тук.  SYBREED отново са записали страхотен албум, макар малко по-различен и с по-умерено звучене. В “God Is An Automaton” няма да чуете толкова  „хитови“ парчета като в предишните им неща, но определено ще се хареса на феновете на бандата. Още с първите рифове на  „Posthuman Manifesto”  ще ви стане ясно, че няма да има компромиси. Насечените  китарни рифове на Thomas „Drop“ Betrisey ,  цъкащите с прецизността на швейцарски часовник каси на Kevin Choiral и доволното количество електроника отново са на лице и SYBREED отново не изневеряват на своят death wave стил. Вокалите на Benjamin Nominet са наистина страхотни и варират  в двете крайности, което внася допълнително разнообразие в цялата вокална линия. Новото попълнение е басистът Ales Campanelli, който дойде на мястото на черната грамада Stéphane Grand, който напусна групата през 2011-та. Освен с музиката си SYBREED впечатляват и с много добър артуърк. Обложката е дело на Seth Siro Anton(SEPTIC FLESH), който е работил за банди като NILE, DRACONIAN,PARADISE LOST,MOONSPELL,SOILWORK и много други.

Няма да се спирам на всяка песен , защото са много разнообразни и всеки ще намери по нещо да хареса от целия този коктейл от  дет метъл, индъстриъл, груув, но може би най-комерсиалното парче е „The Line of Least Resistance“.  За мен най-голямо внимание заслужават „Challenger“ както и близо 10 минутният затварящ албума опус “Destruction and Bliss”, където като гост китарист със страхотно соло се изявява Travis Montgomery (Threat Signal). И макар момчетата на снимката да не приличат на средно статистически метъли с този албум ще ви блъснат право в лицето. И ще ви заболи!

Оценка: 9/10

SYBREED