Souls for Belial навръх Великден – MARDUK, BIO-CANCER, SARATAN

 Топла и тиха се оказа вечерта на 28-ми април, въпреки безкрайните задръствания, при които долавям „тематичен“ разговор в тролея. Видимо изнервен мъж заявява: „И през Втората световна са се придвижвали по-бързо!“, на което синът му мъдро отговаря: “ Да. С танкове.“ Аз си нямам танк, на който да се метна, за да стигна по-бързо до Мixtape-а, но отивам да видя една група, която по една или друга причина през годините си спечели определението„Шведската танкова дивизия“. Вярно само от четирима членове, но звука ѝ определено може да порази дивизия, неподготвени слушатели. Но преди да стигна до същността е редно да ви въведа в обстановката и това, което показаха подгряващите групи.

 Та докато едни потъват в скръб, очаквайки чудо, други сами си търсим чудесата и грабваме всеки миг, който ни се предостави. Този материал може и да е малко емоционален, но няма как да не бъде, когато пред мен са хора създали част от историята на Блек Метъла и въпреки, че не гледам MARDUK за първи път няма как онова чувство на чисто фенска признателност и обожание да не ме (ни) завладее.

 Да. В очакване сме на концерта на MARDUK. Част от онова шведско Блек Метъл общество, без което тази музика и социално явление нямаше да са същите. Някъде в края на 90-те в една наша метъл медия прочетох мнение, което помня и до днес. То гласеше горе-долу, че най-големите ултраси са именно феновете на MARDUK. За тях няма значение какво ще им предложат като музика техните любимци. Чуят ли „излезе новият MARDUK“, веднага се втурват да се снабдят с албума. Същото е и с концертите на култовите шведи. Имаше хора сред публиката, които ги гледаха за пореден път, та моите два пъти са направо нищо.

 Очаквано или не пред клуба не се е събрала умопомрачителна тълпа. Някои дойдоха направо за сета на шведите, други бяха дошли само заради траша на гърците… Всеки има право на личен избор все пак. Първи ще атакуват сцената поляците SARATAN. Не чак толкова млада група с 13 годишна история зад гърба си и четири албума в дискографията си. Създават впечатлението на леко неуверени на сцената. Сигурно и двадесетината зрители отпред леко са ги обезкуражили. Въпреки това вокалистката „Maggie“, която е и единствената атракция в групата и щедро показва освен глас и природни дадености, подкани присъстващите за мошпит. Интересен беше мошпитът от двама човека, но важен е ентусиазмът. „Maggie“внася и „ориенталското“ в групата с напевите си, които според идеята на музиката им явно трябваше да се извисяват над всичко, създавайки екзотичен контрапункт на мело дета свирен от колегите ѝ. Но вокалите ѝ доста се губеха на моменти, а по жестовете ѝ останах с впечатление, че не се чува в монитора. Рисковете на живото предаване. Все пак групата прави доста приятна музика и като стилово подходящ съпорт бих отишла да я гледам отново.

 Стана време и да посрещнем втората подгряваща банда – гърците BIO-CANCER. Без много да се бавят, южните ни приятели започнаха сета си с няколко парчета от актуалния им албум „Tormenting the Innocent“ и ни заредиха с достатъчно голяма доза траш, че да дадем началото на няколко погота. Макар и не много сполучливи, феновете в тях куфееха доволно, правиха мелници и припяваха заедно с групата. Докато за много това бе едва началото на вечерта, в която щяхме да бъдем отнесени от шведите MARDUK, за голяма част от присъстващите изпълнението на BIO-CANCER бе едно от нещата, за които бяха дошли. Енергията, която създаваха гърците бе изумителна, а звученето им се доближаваше много до това на KREATOR и TESTAMENT, но, разбира се, се чуваха идеално специфичните елементи на гръцкия траш – беквокалните припеви, пронизващо силните вокали и светкавично бързите рифове. Подобен звук сме чували само от сънародниците им SUICIDAL ANGELS и CHRONOSPHERE. Озвучаването беше на ниво, а даденото време за свирене бе достатъчно за трашарите да ни изморят с още няколко парчета като „Haters Gonna Suffer“, едноименната „Tormenting the Innocent“ и съвършената „Bulletproof“, на която най-много от присъстващите взеха участие. BIO-CANCER бяха от онези групи, които обичаха да довършват феновете си. След кратка пауза, гърците оглавиха и последното си парче за вечерта – „Spead the Cancer“. Хората зад решетките тръскаха глави, зад тях имаше редици от мелници, а тези, които чакаха хедлайнерите отстрани се усмихваха доволно. Това бе едно от най-дивите и енергични изпълнения, на които сме били свидетели тази година, а BIO-CANCER обещаха, че съвсем скоро ще се върнат и този път ще ги очакваме още по-подготвени.

Set list BIO-CANCER:

Ear Piercing Thrash
Boxed Out
Friends or Fields
Backstab again
Haters Gonna Suffer
Tormenting the Innocent
Bullerproof
Spread the Cancer

 Точно в 21:45 Mixtape-а притихва и потъва в сумрака на очакването. Един по един на сцената се качват барабанистът Fredrik Widigs, най-новият член в състава. Човекът-MARDUK, Morgan Håkansson благодарение, на който култът MARDUK все още е тук след 26 години. Емблемата Devo Andersson, който стои и зад Endarker Studio, и е скулптирал звука на доволен брой групи. И разбира се най-противоречивата фигура в групата, фронтменът Mortuus. Макар и вече 12 години умело да води MARDUK-легионите, все още има хард фенове на Legion, които открито заявавят, че „MARDUK отдавна не са MARDUK“. В Блек Метъла „култът към личността“ е нещо нормално, но това е предмет на едни други полемики и мястото им не е тук. Все пак Mortuus е и злобата зад Funeral Mist. Минималистичен стайлинг с типичния леко „прашен“ вид, (вечната) верига около кръста на Mortuus и непоклатимият шведски професионализъм. Онзи професионализъм, който опустошава – физически, ментално и психически. Изтръгва емоции и души. Не губят време в празни приказки и притихналият клуб се взривява миг по-късно от „Frontschwеin“, а дори затишието пред голям ураган не е било толкова застрашително. Без патетизъм, без театър и поза песните следват една след друга, като единствените реплики, които Moruus произнася са имената им и годината на албума, а сетът маркира ключови моменти от дискографията на групата: „Of Hell’s Fire“ от „Nightwing“; „Still Fucking Dead“ от „Dark Endless“; „Cloven Hoof“ от „World Funeral“; „Throne of Rats“ от „Plague Angel“. „Souls for Belial“изгря и се вмъкна някак между другите без да бъде даже обявена, но си беше съвсем тематично на място. С „Wartheland“ обявяват, че малко ще забавят темпото. И разбира се вечната „Panzer Division Mаrduk“ изпята на бис.

 Някъде около средата на сета, когато публиката скандираше: „MARDUK!“, Mortuus се обръща към нас: „По-силно не бъдете срамежливи!“. Единственият срам в случая беше количеството присъстващи, които в края на краищата се бяха посъбрали, но статистиките за около 160-200 човека все още ми се струват леко пресилени. Звука, от който живо се интересуват и присъствали и не присъствали на подобни събития, този път беше повече от добър. Макар, че вероятно имаше някакви дребни технически проблеми, защото хора от екипа постоянно сновяха около и на сцената и почти след всяка песен оправяха нещо по барабаните. Като цяло останах с впечатление, че нещо този път не се хареса на шведите. Първо биса беше само една песен, макар според изпълзял незнайно откъде сет лист да са били планувани две. След това въпреки упоритото чакане повече от час никой от тях така и не се появи. Ние сме стари кучета, свикнали сме на какво ли не, но ми стана някак жал за младоците с изрисувани лица, в чийто очи се четеше не само умора от концерта, но и разочарование. Защото в порива на младостта си вероятно по-добре усещат същността на тази музика като нейни фенове. Все пак тя е тръгнала точно от ентусиазма на група младоци, решени да разбият стереотипите на обществото си.

 Присъствалите на други концерти на MARDUK знаят, че шведите не са от отявлените в бранша мизантропи и понякога обичат да прекарват времето си след концерти запивайки в някой бар с фенове. Този път дори търпеливо чакащите за своя автограф, снимка или простичко „Благодаря за шоуто.“ не бяха възнаградени. Е, може би следващият път. В заключение ще кажа само – когато решите да кажете, че MARDUK вече не са MARDUK, помислете пак. MARDUK винаги са били MARDUK. Вярно, като всяка такава група са ни поднасяли и трудни за преглъщане изненади, но като цяло си остават една от онези корави олд скуул банди, които някога са ни вдъхновили да станем част от техните легиони, а това е Съдба…!

Set list MARDUK:

Frontschwеin
The Blond Beast
Of Hell’s Fire
Still Fucking Dead
Azrael
Materializеd in Stone
Afrika
Cloven Hoof
To the Death’s Head True
Souls for Belial
Wolves
Throne of Rats
Wartheland
Fistfucking God’s Planet
––––––––-
Panzer Division Mаrduk

Автор на текста за Bio-Cancer – Viper