Сива магия мина през България – GRÁ и съпорт

andreasgra

Нетърпението от очаквана среща със стари приятели ме кара да хукна към Live&Loud още в ранната привечер. София, както винаги е шумна и суетна, а в клуба все още цари всемирно спокойствие. Разхвърляни куфари, кабели и апаратура. M. и Maurgim седят в сепаретата, задълбочени в смяна на струни и настройка на китарите си. Този път не се надпреварваме с времето, въпреки че пътуването на GRÁ от Будапеща, оказва се е било доста тежко. Започват да се появяват и музикантите от Bolg и Dimholt с Déhà. Всичко е в такава хармония, че се чувствам като в отделна, наша си вселена, изградена специално за тези, които ще дойдат със своя заряд и енергия, за да я допълнят. И това, както се оказва от последвалите събития ще се превърне в нещо абсолютно уникално. Тук клишето „Нощ, която ще се помни.“ доби своя истински, реален смисъл. И на трите концерта на GRÁ в България имаше повече публика, отколкото някога се е събирала на подобен концерт у нас. Не чух един недоволен или отрицателен коментар относно каквото и да е. Организация, изпълнение на групите, отношение към фенове, обратна връзка артист-фен. Това беше нещо извън нашите сетива и умове. Нещо, което отвори сърцата и душите ни и ни накара не просто да се почувстваме едно цяло. Накара ни да разберем, че тази музика не е поза и занимание за подрастващи. Това е съдба и посвещаване. Дълбоко, истинско, индивидуално, но когато е в общност става още по-силно.

И да се върнем към София. 13 септември. Пълнолуние, Ретрограден Меркурий, църковни празници. Може ли да е по-символично?! Не Природата, Вселената е с нас. Започва саунд чека. След нашите групи на сцената са GRÁ. Не съм просто в очакване, всяка клетка в мен крещи, че иска най-после да чуе на живо мощта на този глас, който съдбата ми прати преди години като клип в you tube. Когато това се случва и Heljarmadr запява фрагмент от песен, от сцената ме връхлита такава енергия, че тръпки ме побиват. Какво ли ни очаква след няколко часа?! Пълна вакханалия и умопомрачение.

Първите нетърпеливи фенове започват да влизат и мърч щанда е окупиран за секунди. Когато по-късно от пред сцената се обърнах към публиката, навсякъде се виждаше логото на GRÁ.

bolg

Суетенето приключва. На сцената са нашите езичници от Bolg. Мисля, че гледам техен концерт за трети път, но тази група е израсла много за последните две-три години. Толкова стегнат, нахъсан сет ни поднасят, че беше удоволствие да ги гледам и слушам. Heljarmadr простичко сподели: „Харесват ми! Добра музика правят.“. След тези думи аз не мисля, че бих могла да добавя много. Очакваме скоро албумът им да стане факт и като цяло нашата блек метъл сцена отново да се събуди от дрямката, в която е потънала. И ние имаме какво да покажем пред света.

dehadimholt

Dimholt са магия, на която никой простосмъртен блек метъл фен не може да устои. След техен сет винаги се чувствам пречистена. С музиката си те проникват в подсъзнанието, отлепят всичката натрупана тиня, превеждайки през психеделичния си свят. Сетът им е не много дълъг, но пълен с изненади. Изпълниха три песни от новия албум над, който работят, и който надявам се в скоро време да издадат. Както почти винаги за финал са оставили „In Tombs“. Déhà заема мястото си на сцената, а при първите тактове на гробовния химн Natt излиза от бек стейджа и заема място пред сцената, не откъсвайки до края очи от това, което се случва там. Изпълнението на тази песен е винаги различно, всеки път изпълнено с различен заряд, но винаги с едно и също мощно въздействие. Може би това е най-хармоничната комбинация между артисти от екстремна сцена, която някога можете да видите и чуете. И след като Dimholt вече ни въведоха в света на депресията и отчаянието, време е GRÁ да ни поведат в един още по-мрачен свят.

Не съм сигурна, че обикновените думи могат да опишат вълшебството GRÁ, но поне ще опитам да ги подредя по подходящ начин, за да могат присъствалите да го изживеят отново, а тези, които не бяха да го усетят. Нелека задача, така че не съдете строго.

Огромна черна завеса с графично изображение на Charon покрива цялата задна стена на сцената. Задължителното бесило засега безобидно лежи сред сценичния реквизит, но скоро застрашително ще увисне над главите ни. На сцената излизат нашите посредници, които ще помолят Charon да пренесе душите ни Отвъд. M., Natt, Maugrim, Dimman, Heljarmadr, под звуците на интро от песента на Zarah Leander„Von der Puszta Will ich Träumen“, заемат местата си. Бели мъртвешки маски и достатъчно скромен стайлинг на принципа, детайла внушава цялото. Още интрото създава атмосфера и усещане за обреченост, за нещо, от което не можем да избягаме. То просто ще се случи някой ден. И неусетно се озоваваме на брега на Стикс. Можем да видим и усетим сенките. Плачещи, молещи се, очакващи своята присъда, а нашите оплаквачи трябва да умилостивят непреклонния Charon. Да ни помогне леко и безболезнено да преминем крехката граница между съзнавано и неосъзнато и то да стане наша нова реалност.

Потегляме. Бавно. Обгръща ни хлад. Въздухът става тежък и се насища с мирис на Древност и Смърт. На Забрава. На прашни, мрачни гробници и катакомби, през чийто лабиринт трябва да преминем, за да стигнем до нашия нов Живот. Сред безплътност. Сред заслужени страдания и вечни молитви на заупокойни ритуали. Групата ни превежда през класики в творчеството си и заклинания от последния албум „Ending“. Heljarmadr пали снопче ритуални треви. Аромата се просмуква в дробовете и преследва дни след това. Мирис на Вечност. Мирис на свят, който копнее за нас от мига на нашето раждане. Идва ред на нова песен в творчеството на GRÁ. Загърмява шаманистки тътен и сенките започват да танцуват наоколо. В дълбок, бавен транс, очаквайки душите ни.

Gå I Hel! Заклинание изкрещяно и повторено много пъти. Добре дошли в Ада! Вашият нов дом. Тук е топло, уютно и спокойно. Charon ви приветства! Hell Charon!

Варна ни посреща с черни облаци и мълнии, но скоро яростта на морската ни столица утихва. Материалът, който ще прочетете от клуб „Усмивка“ е на Draug. Наш съмишленик и бъдещ колега. Ето какво се случи в горещата, лятна, морска вечер на 15 септември:

Два дни след концерта си в София, шведската блек метъл орда GRÁ пристигна във варненския клуб „Усмивка“, за четвъртия ритуал от източноевропейското си турне „A coin for Charon tour 2016“. Фенове от всички краища на България започват да се събират около клуба часове преди началото на шоуто, приятели се поздравяват, феновете имат възможност да пият, хапват или да разговарят с членовете на GRÁ и подгряващите ги варненски дет метъл касапи Day of Execution или да си закупят от мърча. Атмосферата е спокойна. В пълно противоречие с Адът, който предстои да бъде отприщен над морската столица.

Към 8.00 вече е започнал саунд чека на Day of Execution, които се приготвят да ни отвеят със своя old school дет метъл. Значително количество хора са се събрали в не особено големия клуб, общия брой за вечерта беше между 70 и 80 фена, които по скоро създаваха впечатление като за 700. Феновете се разхождат с фланелки на GRÁ, спокойно пият бира и си говорят, без да имат представа какво ще се случи по-късно с телата и душите им.

С напредването на времето се събират все повече хора. Точно в 21:40 на сцената се качват варненците Day of Еxecution. Със своя праволинеен и брутален дет метъл успяват да нажежат обстановката до червено. Феновете дивеят, заформя се дори мош пит. Сета им покрива части от цялото им творчество – от дебютния им албум „Dead burning to ashes“ (2012), минавайки през мини албума им „Pointless Cause“ (2013), до неиздавани песни. Публиката не спира да показва подкрепата си, изразяваща се в неконтролируемо куфеене, екзалтирано викане и мош питове. С песни като „Lust for gore“, „Warriors of Uruk“, „The beast of war“ и кавърът им „Post Mortem“ на траш метъл титаните Slayer, те успяват да взривят публиката. След 50 минутен сет групата с благодарности слиза от сцената, оставяйки публиката добре подгрята и крайно доволна от представянето на варненската дет метъл сила, която, както обикновено, не разочарова никого.

natt

Следва кратка, 40 минутна почивка, в която феновете имат възможност да се възстановят от сечта на която бяха подложени. Междувременно GRÁ трескаво подготвят сцената и реквизита за предстоящия ритуал. Natt съсредоточено „изследва“ една Библия, купена от групата при престоя им в Будапеща. Изрисувал е страниците ѝ с обърнати кръстове, пентаграми и древни скандинавски руни. Накрая грабва запалка от масата и започва да обгаря страниците. Бавно и грижливо, със сериозност, която показва, че не го върши само заради сцената и шоуто. Къде на шега, къде на сериозно споделям с тях: „Знаете ли, че в някои държави за такова нещо можете да имате сериозни неприятности?“, при което, спирайки за момент със заниманието питат: „Но нали тук няма?“. Отговарям им, че при нас няма сериозна опасност от подобен проблем.

В 23:10 се чува началото на интрото им. Феновете, които дотогава разпускат на открито, влизат в клуба. Ритуалът започва.

Дим се стели по сцената. Групата излиза – с мъртвешки грим, шипове и всички класически блек метъл атрибути. По-голямата част от публиката, както и аз, нямаме представа за това, което ни очаква. Както ще стане ясно, GRÁ на живо са сила, която няма равна. Всяка светлина чезне – започват с „Allt ljus förtvina“ от едноименния им албум. GRÁ ясно показват, че не са от този свят, продължавайки с „Worms and Crows“. Следва да се плати дължимото на Харон – „A coin for Charon“. Heljarmadr ни прекарва през подземния свят, със своите нечовешки вокали, като междувременно снопчето треви гори. Ритуалното чувство не може да се сбърка. Бие камбана – време е за „Necrology of the witch“. Публиката вече е напълно под магията на GRÁ. След „Ruiner“, е ред на три парчета от първия им албум – „Kraft“, „Offerrök“, „Döden ser döden tar“. Смъртта вижда и смъртта взема, а групата се раздава на максимум. Heljarmadr непрекъснато има контакт с феновете, китарните творения на M.Lamming и Maugrim пленяват посетителите, докато на барабаните ритъм държи Dimman, а на баса е Natt, който за пръв път се изявява пред публика и като беквокал. Следват 2 песни от последния им албум „Ending“ – „He who comes“ и „Där skuggor dröjer kvar“.

След кратка пауза Heljarmadr обявява,че ще изпълнят нова песен, озаглавена „Ramsvarta tankar“, част от следващия им албум, който се очаква да излезе в началото на 2017г. Краят на ритуала е близо. Финалът е сложен с две творения от първия им мини албум. Класиката „Klagan och längtan“ определено се хареса на публиката, която по време на целия концерт не спря да подкрепя групата с пълна сила. Последния етап от заклинанието на GRÁ се казва „Helfärd (att dö…)“. Още преди да е започнала песента е ясно, че краят ще е специален. Heljarmadr носи бесилка, която слага на фен, а друга на себе си. В ръка държи специално подготвената Библия. Песента започва, а с нея страници от светото писание политат към публиката. Дим покрива сцената, Heljarmadr в хор с Natt и Maugrim повтарят: „Gå I Hel!“, с което окончателно ни пренасят в един друг свят. Ритуалът приключва. Харон е получил своя дан и ни откарва отвъд, а феновете са получили шоу, което няма как да бъде забравено.

След като ритуалът приключи, феновете имаха възможност да се снимат с групата, да вземат автографи или да разговарят с тях. Дори и някой да е имал съмнения относно това, какви хора стоят зад GRÁ, те са напълно премахнати. След кратък разговор с групата, разбирам, че това е най-емоционално наситения им концерт до момента и смятат да се върнат в България догодина, с повече дати, след като издадат следващия си албум. Следващата спирка на шведите е Свищов, където щe свирят самостоятелно, с по-дълъг сет. Мини-турнето им в България безспорно е едно от най-големите блек метъл събития за тази година.

Свищов е доста по-приветлив и приятелски настроен. Пристигаме в ранната привечер. Това, което се случи в малкото крайдунавско градче, повярвайте ще остане в аналите на блек метъла. Скромният клуб „Disorder“ няма сцена и бекстейдж. Това налага групата да се приготви за ритула си на улицата до тур буса. Всичкят грим и аксесоари се правят буквално на тротоара. Както GRÁ се пошегуваха: „Върнахме се в ранните години на блек метъла. Но се радваме, че приехме предизвикателството. Знаехме за условията, но решихме, че е по-добре да ни видят още хора, отколкото да имаме свободен ден.“  Цялата обстановка ми напомни на историческите снимки на Peter Beste из забутаните улички на Норвегия, от които надничат злокобно гримирани лица.

maugrim

Влизаме и сме в очакване на началото, а клуба се пука по шевовете. Може би оскъдното пространство беше причината публиката да е малко статична, защото жизненото пространство беше толкова, колкото да намериш къде да стъпиш. На GRÁ обаче това сякаш не им се хареса. След като свършиха предвидения сет обявиха „Kraft“ на бис и се втурнаха между феновете. Това изведнъж отприщи такъв заряд енергия, че всички полудяха. GRÁ сякаш казваха без думи: „Това искахме. За това сме тук!“

Времето посветено на феновете беше повече от емоционално. Някой бе довел със себе си дъщеря си, малко момиченце, видимо на не повече от 10 години, което обаче се държеше като истинска дарк лейди. Тя получи специална снимка с GRÁ. Dimman ѝ подари една от палките си. Настъпи и най-тежкият момент – раздялата. Ранното им отпътуване за Солун не им позволи да останат колкото им се искаше. Тръгнаха си тъжни и влюбени в България и родните фенове. Споделиха, че толкова мило и гостоприемно отношение дори в родната си Швеция не са получавали. Скоро ще се видим пак. Обещано е!

Тук искам да благодаря на всички, които превърнаха един концерт на обикновена ъндърграунд група в най-значимото за блек метъл общността в България, събитие. Да, признавам не ми беше лесно да опиша всичко това. Не мога да благодаря на всеки персонално за това, че беше там с GRÁ, но… Благодаря на промоутъри и организатори за това, че направиха A COIN FOR CHARON 2016 факт! Благодаря на всички колеги фотографи и репортери! Благодаря на подгряващите групи и Déhà! Благодаря и на вас феновете, някои от които бяха на повече от едно шоу на GRÁ, за това, че отделихте средства и енергия и направихте така, че да бъдем едно цяло. GRÁ са ви повече от признателни за това!

 

graset

  1. #1 написан от Ани Попова (преди 1 година)

    И тук да уточня – малката дъщеричка от концерта в Свищов всъщност е дългокосо момче – Александър, на почти 12 години. И е редовен зрител на всеки концерт в клуб Disorder. :)

  2. #2 написан от Satania (преди 1 година)

    Наистина се извинявам. Може би още в клуба трябваше да питам. Ще редактирам текста. Благодаря и адмирации, че го водите на такива събития.

  3. #3 написан от Ани Попова (преди 1 година)

    Няма проблем! И аз благодаря! :)

  4. #4 написан от AVA (преди 1 година)

    Един от най-вълнуващите и емоционални концерти за мен! Обичам да слушам блек метъл на живо, а ТОЧНО ТОЗИ блек метъл, изпълнен с тази енергия ми въздейства изпепеляващо!
    Радвам се, че имаше публика, радвам се, че имаше кой да напише този репортаж, радвам се, че имаше кой да организира такива концерти. Абе, радвам се :) … колкото и да не е блек 😀

    • #5 написан от Kamael (преди 1 година)

      Мда. И аз се изненадах от многобройната публика. Концертът в София бе в работен ден и нищо не подсказваше, че ще се съберат толкова хора. А за магията на живото свирене – няма смисъл да коментирам. Групите ми отнесоха главата с адмосвера и енергия.

    • #6 написан от Satania (преди 1 година)

      Всичко, което ни радва и ни прави щастливи е блек. Доказано! 😀

  5. #7 написан от AVA (преди 1 година)

    „Всичко, което ни радва и ни прави щастливи е блек“ – това трябва да влезе във всички книги с мъдри цитати 😀
    „адмосвера“ – а това във всички речници за НЕправопис 😀

  6. #8 написан от Kamael (преди 1 година)

    „Адмосвера“ е нова дума, която да пукна ако знам защо съм написал така 😀 😀 😀

  7. #9 написан от Elling (преди 1 година)

    АДмосфера и си стискаме ръцете :) Страхотна дума!!

  8. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  9. Коментари за тази публикация
В началото