РОК РАЗХОДКА: Седмичен рок обзор

TONY IOMMI  навърши 65 години.

„Двигателят“ на BLACK SABBATH, TONY IOMMI, навърши 65 години във вторник, 19 февруари. За да отбележа по някакъв начин това събитие, съм подготвила кратък преглед на кариерата му.

Всички, които се интересуват от хеви метъл, знаят кой е ТONY IOMMI и са чували поне веднъж негов риф: “Iron Man”, “Paranoid”, “Sabbath Bloody Sabbath”, “Heaven and Hell – все паметни парчета.

Но, докато стигне до там, че младежите да се учат да свирят на китара с неговите рифове, IOMMI извървява дълъг и трънлив път. Всичко започва, когато младият Франк Антъни чува за пръв път THE SHADOWS и HANK MARVIN. Тогава решава, че иска да се занимава с музика. До 1966, китаристът се подвизава в банда, наречена Rockin’ Chevrolets. След това се насочва към „THE REST”, където се среща с бъдещия барабанист на BLACK SABBATH – BILL WARD.

Двамата заедно основават блус бандата Mythology и си свирят щастливо, докато не се появява певец на име Джон Озбърн (Ози) и басист – Тери („Гийзър“) Бътлър. Четиримата основават Polka Turk Blues Company, но това име не се задържа дълго. Момчетата решават да го сменят с лесно запомнящото се Earth. За кратко време, IOMMI напуска новите си приятели, за да свири с IAN ANDERSON в JETHRO TULL. За щастие през август, 1969, китаристът се връща в групата, която вече се нарича BLACK SABBATH.

От този момент нататък, тази група се превръща в дом за него. Но във всеки дом има и неразбории – такъв е  случаят  и тук. В края на 70-те оригиналният състав на групата се разбива – Джон Озбърн (Ози) е уволнен, а на негово място идва Рони Джеймс Дио. Макар и да е отличен певец, макар и песните, направени с него да са на високо ниво, BLACK SABBATH никога не успяват да си върнат предишните позиции (както всяка банда, всъщност!). Следват безброй ротации в групата – щафетата на микрофона поема IAN GILLAN, бирмингамецът TONY MARTIN също се пробва като вокалист на SABBATH, но резултатът не е особено добър, дори COZY POWELL (за който е много подходящо да споменем, че е на „всеки барабан палката“) свири известно време в групата.

Както и да е, IOMMI пуска три самостоятелни албума („Iommi” 2000, “The 1996 DEP Sessions” 2004, „Fused”- 2005), които като ли че остават в сянката на „големия проект BLACK SABBATH”. И въпреки това … Първият самостоятелен албум на „бащицата“ не предлага нещо коренно различно в музикално отношение. Имаме тежки, бавни, дуум рифове, смяна на темпото в някои от парчетата, което явно идва от творческата му плодовитост, както и майсторски изпълнени сола. Но все пак се явява най-оригиналният албум от трите самостоятелни тави на китариста, тъй като вокалният състав е различен във всяка една песен. Всеки един вокалист допринася с нещо свое, върху звученето и цялостната концепция на песента.

През 2006, TONY IOMMI стартира нов проект, наречен Heaven & Hell, заедно с Vinnie Apice, Geezer Butler  и Ronnie James Dio. Издават един студиен албум, пълен със здрави парчета. Това е The Devil You Know, който излиза през 2009 и дебютира в Billboard 200 на 8-мо място. Продава 30 000 копия само през първата седмица, след излизането си. Групата се разпада през 2010, когато за нещастие Рони Дио умира.

На 11. 11. 2011, оригиналните членове на Black Sabbath направиха официално изявление, че се събират, за да издадат албум и да направят световно турне. За продуцент на начинанието избраха ексцентричния Рик Рубин. С течение на времето всичко това се оказа твърде хубаво, за да е истина и се получиха някои неприятни за групата и мениджмънта им скандали, в които главен герой стана барабанистът Bill Ward. Трудно е за един фен да вземе конкретна страна в спора (става дума за хонорари), което определено се отрази зле на имиджа на Black Sabbath. Както и да е, да речем, че преодоляха всичко това! Сега се очакват новите песни на групата, които ще влязат в първия от трийсетина, че и повече години, оригинален Sabbath албум. Ще се казва „13“ и ще излезе през лятото тази година.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото