Рок динозаври прегазиха София – AEROSMITH на Локомотив

Всяко чудо за три дни, най-голямото за четири, гласи един изтъркан лаф. Какво общо би имал с провелият се на 17.05.2014г. концерт на Aerosmith? Беше очаквано с трепет събитие, самият концерт беше звездно преживяване, но най-важното след подобни събития е колко време ще се помнят и обсъждат. А определено този концерт ще се помни… дълго, много дълго. Не само защото подобни звездни продукции рядко навестяват скромната ни родина, но и защото Aerosmith е група, с чиято музика са отрасли няколко поколения. Сигурна съм, че почти няма рок и метал фен между 15 и 60 години, който да не може да запее поне една тяхна песен или да не знае кои са. Символ не само на бунтарството на 80-те и 90-те, но и емблема на едно цяло течение в рок-музиката.

Както споменах на 17.05.2014г. софийският стадион „Локомотив“ бе разтърсен от рок-динозаврите Aerosmith по покана на СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЕРПРАЙСИС.

Ранна привечер. Одисеята, която спокойно може да бъде наречена „Неволите на родния фен“, започва. Откриваме се по автобусните спирки пъстри, и разнородни като възраст, но с едничка цел, да се доберем до заветния стадион, който за повечето от нас сякаш е на друга планета.

Честта да подгряват Aerosmith е отредена на родните D2. Група, която не се нуждае от представяне на феновете, и която доста израсна музикално през последните години. Започват като по хронометър точно в 20.00 часа. Дидо лее свеж хумор от сцената. Озвучаването, което обикновено е най-обсъжданата и болна тема за подобни събития е на завидно ниво. Групата демонстрира добро сценично присъствие и професионализъм. Изпълниха както композиции от новия си албум, така и станалите визитна картичка за групата „Тук и сега“ и „Не Мога Да Спра Да Те Обичам“. Стегнат около 30-минутен сет и се оттеглят, а ние оставаме в очакване на големите звезди.
Aerosmith
се качват на сцената малко след 21.00 часа в оригиналния състав, който се събира през 1970г. Joe Perry както винаги много елегантен и с вечното шалче около врата, Steve Tyler, пъстър, ексцентричен и безумно енергичен за възрастта си. Но звездите са звезди не само защото са далеч, а защото съумяват да разпръскват светлината си винаги и навсякъде, и при тях понятието възраст някак се размива сред заряда, който успяват да дадат на почитателите си.

Откриват с „Walkin’ the Dog“, композиция от първия им албум, излязъл през далечната 1973г, а след това ни канят да „изядем богатите“ със станалата хит през 1993г „Eat the Rich“, а албумът, от който е песента печели „Грами“, става най-добрият албум на годината и е продаден в над 20 милиона копия. Да, малко сухи факти, и съм сигурна, че повечето от аудиторията няма нужда от тях, но е редно все пак да отбележа „в какво се забъркахме“ през онази вечер. Ами… „правихме любов в асансьора“, „поплакахме“ си, спомняйки си не само страхотните композиции, но сигурна съм в много от нас те са извикали и незабравими спомени от онези времена, когато… се живееше и малко „на ръба“ и се питахме : „There’s somethin’ wrong with the world today/ I don’t know what it is…“  Вярвам обаче, че тръпката да живеем на ръба все още е жива в нас, поелите риска да бъдем там и да си попеем заедно със Stive. И макар че Joe ни призова “ Stop Messin’ Around“, страхотно блус парче, изпято и изсвирено от него, не съм сигурна, че се вслушахме особено в съвета му. Но за сметка на това здраво си потанцувахме. Направихме и кратко романтично бягство с „Armagedon“ и незабравимата  „I Don’t Want to Miss a Thing“. „Извървяхме пътя“, но Aerosmith като истински звезди ни пожелават да „продължаваме да мечтаем“, „Sing with me, sing it for the year/Sing for the laughter and sing for the tear /Dream on/Dream until your dream come true“ . Да, за много от нас тази вечер беше една сбъдната мечта. Тръгваме си заредени със „сладки емоции“, които ще бушуват дълго в нас. Събитие, за което ще разказваме не само цитирайки сухи факти как и защо се е случило. Събитие, което остави следа в нас и когато заговорим за него, винаги ще ни залива море от чувства – сладко-горчивата носталгия на отминаващите години, успокоението, че нашите „герои“ са още тук и ни радват с музика и присъствие и, разбира се, радостта, че имахме късмета и удоволствието те да свирят за Нас.

Set list:
01. Wаlkin’ the Dog (Rufus Thomas Cover)
02. Eat the Rich
03. Love in an Elevator
04. Toys in the Attic
05. Oh Yeah
06. Cryin’
07. Jaded
08. Livin’ on the Edge
09. Last Child
10. Rag Doll
11. Stop Messin’ Around (Fleetwood Mac cover) (Joe Perry on lead vocals)
12. What it Takes
13. Janie’s Got a Gun
14. I Don’t Want to Miss a Thing
15. No More, No More
16. Come Together (The Beatles cover)
17. Walk This Way
Бис:
18. Dream On
19. Sweet Emotion

ГАЛЕРИЯ

Aerosmith
Aerosmith
57 снимки
D2
D2
34 снимки

  1. #1 написан от Филипов (преди 3 години)

    Да си напиша коментара.

    Резюме – накефен. Поредната група, с която съм отраснал и дочаках да видя на живо. Дали пак ще наминат насам – божа работа.

    Озвучаване и сцена – без забележки. Беше същата сцена, на която бяха „голямата четворка“ и Rammstein. Като публика според мен 18-20000. Някои пишат и за 20-25 хиляди. Поне за мен паркиране, влизане и излизане – без проблем. Накрая имаше задръствания под напълно незаинтересованите погледи на полицаите.

    Както съм традиционно отпред, виждаше се всичко. Добре че се бяха погрижили за няколко камери и екран да могат да видят и хората на по-далечните места, както и седящите какво става на сцената. Добре, че не валя дъжд, както беше метеорологичната прогноза.

    Музика и изпълнение – супер. Малко са вокалистите, които и на тази възраст са запазили гласа си. С една дума групата се раздаде.

    Но . . . за накрая.
    Видях, че Тейлър показа 4 пръста – че ще пеят 4 песни. Да само че изпяха само 2. Икономисаха по незнайни причини втория бис с „Crazy“ и още нещо. Да го кажа вулгарно – изнизаха се като прани гащи. Точно по същия начин недовършено ми беше и с Manowar на Sofia Rocks.

    Не помня толкова скоростно събиране на такъми с друга група. Не знам причината, но някои хора ми казаха че отляво на сцената (като гледаш към нея) тогава се е вмъкнала група пожарникари с пълно снаряжение и каски.

  2. #2 написан от Един-ЧовеЧеЦ (преди 3 години)

    До авторката:
    Бъдете така добра, в следващото отразяване на подобен род събитие, към „сухите“ факти да включите и малко актуални, от самият концерт… Съвсем спокойно мога да кажа, че статията е „празна“ от към съдържание и по-нищо не се различава от Set list приложен в края… Май той е по-актуален!

  3. #3 написан от Satania (преди 3 години)

    Хубаво е човек да знае слабостите и пропуските си, а най-доброто мерило за това сте точно вие, читателите. Да, признавам, малко й липсва художественост и детайлност, но ме притиснаха срокове и други задължения.
    Благодаря за коментарите и критиките, а също и за това, че четете нашата медия!

  4. #4 написан от Критик (преди 3 години)

    „статията е „празна“ от към съдържание и по нищо не се различава от Set list приложен в края“

    Не само това, но и авторката дори не е отметнала въпросния сетлист сама на концерта, а се е самообслужила (за да не използвам друг израз), копирайки го директно от друг сайт, който, между другото, си пусна репортажа след концерта, а не спа два дена. И не само сетлистът е от там. Това едно на ръка.

    Друго? „…а албумът, от който е песента печели „Грами“ – не, не печели. Дори не е бил номиниран. Два сингъла от него печелят „Грами“, ама човек първо трябва да почете малко повече, преди да седне и да пише глупости.

    И накрая, един съвет към авторката: репортаж не се пише с гледане какво са написали други хора и използване на няколко клиширани и отдавна изтъркани израза. И не търсете оправдания за слаб материал, с изсмукани оправдания като „притискащи срокове“. Те няма да ви помогнат с нищо. Човек, когато не може да върши някаква работа, по-добре да я остави на някой можещ, а не да се излага като кифладжия.

    • #5 написан от valkyrja (преди 3 години)

      Хайде пак, преписвали сме били. Стига, бе, хора, разбирачи и хора-разбирачи, как репортажите за един и същ концерт няма да си приличат? А? Нали в крайна сметка пишем за едно и също нещо? Да не споменаваме, че масово и от нас се преписва, ‘ма нейсе, преживява се… Никого не сме търгнали да съдим за авторски права. Още :)
      Колкото до ‘не спа два дена’ – да сме машини, пà не сме – човеци сме. Имаме нужда от време, за да осмислим преживяното. Да го облечем в думи. Да те видим теб, Критиче, (това е звателен падеж, не умалително обръщение, държа да отбележа) колко можеш да напишеш репортаж. И оригинален да е, че копираните ги връщаме :)
      Със здраве. Дано пък да ти е било кеф да оплюеш статията.

    • #6 написан от MadButcher (преди 3 години)

      Уважаема приятелко/приятелю, тук, за разлика от „другия“ сайт, ви търпим тъпите коментари и обиди и не ги трием, както правят те 😉

  5. #7 написан от Филипов (преди 3 години)

    Имам чувството че останалите автори и кометатори въобще не са били на концерта и се дъвчат само заради спорта.

  6. #8 написан от F-0FF (преди 3 години)

    Eхо, шопите, пропътували с градския транспорт до …“така отдалеченото място“, някой бихме път от другия край на страната и не мрънкаме, че сме дали пари за билетче или такси, просто защото сме дали много повече за гориво и за прекосяване на цялата страна и не споменаваме това под път и над път, колко видиш ли ни прецакали организаторите, да си занесем задника на другия край на града в който живеем…хайде стига се лигавихте, ъм?

  7. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  8. Коментари за тази публикация
В началото