ROCKSTADT EXTREME FEST 2018, ден първи: Уроци от старата школа

За шеста поредна година, в продължение на четири дни, едно малко румънско градче в Трансилвания се появява на европейската метъл карта – разбира се, става дума за Ръшнов, а събитието, което отново притегля няколко хиляди почитатели на тежката музика отблизо и далече (с отлична локация, качествен лайн-ъп и прилични цени), е ROCKSTADT EXTREME FEST 2018.

Достигаме крайната си дестинация рано на 2 август. По програма фестивалът ще започне едва след 6-7 часа, та имаме достатъчно време да отдъхнем от пътуването и да се ориентираме в обстановката. Кратка борба с лакти и рамене за място под слънцето и вече разпъваме палатката в къмпинга, след което отиваме да се сдобием с пропуските си под формата на цветни гривни, които ще ни осигурят достъпа до фестивалната зона в следващите дни.

По традиция ROCKSTADT разполага с две сцени, като на голямата в 16:00 се качва първата банда за тазгодишното издание – румънците SYN ZE SASE TRI. Познати, естествено, на местната публика (която е и основна съставна част на присъстващите на целия фестивал изобщо), петимата излизат в пълно бойно снаряжение и свирят симфоничен блек/дет метъл, навяващ асоциации с гиганти като BEHEMOTH и DIMMU BORGIR, а стегнатото им изпълнение, от което си личи богат опит и рутина, ги превръща в отличен откриващ акт.

Syn Ze Sase Tri-1

Буквално секунди след края на сета на SYN ZE SASE TRI, на малката сцена се качват DIZIDENT. Момчетата са на не повече от 16-18 години и са все още в началния етап на развитието си, а представянето им е далеч от перфектно, но пък… това не им пречи да участват на един от най-големите фестове в родината си. Тълпа от фенове на същата възраст (твърде вероятно съученици и приятели), не съвсем изяснена стилова насоченост, кавър на “Crystal Mountain” на DEATH… Стартов пакет за всяка една тепърва прохождаща група.

Навалицата все още не е голяма, та, когато се прехвърляме отново към голямата сцена, успяваме да се наредим на оградата за OBSCURE SPHINX. Бърз чек и полските слъдж метъли, зад които виси банерът с обложката на последния им към момента албум „Epitaphs” (2016), започват да редят протяжните си композиции, изпълнени с тежки рифове и атмосферични семпли. Несъмнено център на вниманието е фронтдамата Wielebna, която излиза босонога на сцената и впечатлява не само с визия и глас(ище), но и с атрактивно сценично поведение.

Obscured Sphinx-7

Макар първоначално да не влизат в списъка ни с предварително набелязани банди, решаваме да хвърлим по едно ухо и око на INGESTED. Стандартни от прическите до последната нота на бруталния си деткор, англичаните са точно това, което очакваме от тях, но не можем да не им признаем, че се превръщат в първата група на феста, която наистина съумява да раздвижи и поизпоти тълпата срещу себе си, призовавайки я (чрез натрапчивото британско произношение на вокалиста си Jay Evans) към поредния “big fockin’ circle pit”.

Сетът на ENSLAVED е не много по-различен от това, което чухме в София преди броени месеци, само по-кратък, тъй като са им отредени едва шестдесет минути. Музиката на норвежците съвсем не е клубна и е някак си далеч по-подходящо да ѝ се насладиш, заобиколен от карпатски гори от всички страни, и това става ясно още с откриващата “Roots Of The Mountain”. Изпълнението е до известна степен саботирано от некачествен звук, вокалите на Grutle Kjellson и Håkon Vinje са трудно доловими, но това не попречва на групата да забие и други свои концертни гвоздеи като “Storm Son”, “One Thousand Years Of Rain” и “Sacred Horse”. Впоследствие ENSLAVED споделят, че са изгубили по-голямата част от багажа си по път и инструментите, с които свирят, са на румънските им колеги от BUCOVINA, на които са отдадени заслужените овации.

Enslaved-16

Крайно трудни за описване са швейцарците IMPURE WILHELMINA. Вероятно една от най-интересните групи на ROCKSTADT, от чисто музикална гледна точка четиримата успяват да натъпчат в музиката си всичко от алтърнатив рок до блек метъл, да правят изключително плавни преходи между всички тези стилови забежки и да накарат крайния резултат, колкото и да е странно, да звучи хомогенно. Усещат се някак не на място в контекста на останалата част от лайн-ъпа и изобщо не изключваме възможността догодина да са в афиша на някой от големите мейнстрийм фестивали.

Точно след швейцарците идва ред и на мащабното шоу на DIRTY SHIRT. Една от най-тачените групи в родината си в последните години и сами по себе си многобройни (седмина), румънците са съпроводени и от състава на фолклорен ансамбъл „Трансилвания“ като част от турнето “FolkCore DeTour” (ако приемем, че вече съществува такъв обособен жанр, то за DIRTY SHIRT той е нещо подобно, но и съвсем различно от това, което тук сме свикнали да наричаме „фолккор“ покрай една наша известна банда – бел.авт.). Комбинацията от авторските груув рифове на седморката, обогатени и без това с доста елементи от традиционната източноевропейска музика, и румънски народни песнопения в изпълнение на самия ансамбъл привлича няколко хиляди души пред голямата сцена и подсказва, че DIRTY SHIRT са един от големите хедлайнери не само на първия ден, но и на целия фестивал.

Dirty Shirt-4

Някъде тук е времето, по което за пръв път осъзнаваме неприятния факт, че може би ще се наложи да пожертваме част от сета на някоя от групите, които искаме да видим, докато се редим на опашките за храна. “Rockstadt Chefs”, за които ви споменахме преди фестивала, са страхотна идея, но изпълнението ѝ просто не предвижда чак толкова много хора. Тъй като обособената кухня е близо до малката сцена, от мудно придвижващата се опашка ставаме свидетели на целия 45-минутен концерт на хардкораджиите GET THE SHOT (непоправимо банална група, това е единственото изречение, което отделяме за тях) и закъсняваме за началото на…

… хедлайнерите на вечерта – легендите OBITUARY. След полунощ е и промъкването в тъмнината през внушителната тълпа, дошла да види американските ветерани, се оказва сложна задача. Е, OBITUARY са OBITUARY и от разстояние – характерната стойка и дрезгаво джафкане на къдрокосия John Tardy, непоклатимата ритъм секция и не особено разнообразните, но пък притежаващи уникален почерк композиции. Разбира се, олдскуул дет метъл величията правят точно това, коет се очаква от един хедлайнер – обръщат внимание както на парчета от най-късните си албуми (“Sentence Day”, “A Lesson In Vengeance”, “Visions In My Head”), така и на осемдесетарското (“Slowly We Rot”) и деведесетарското (“Chopped In Half”, “Turned Inside Out”, “Threatening Skies”, “By The Light”) си творчество. Решаваме, че това е подходящият завършек на първия фестивален ден и още преди отзвучаването на последните акорди се насочваме към къмпинга.

Orbituary-4

Следва продължение.

Снимки от първия ден на ROCKSTADT EXTREME FEST 2018 – на нашата FB страница!

  1. #1 написан от опааа (преди 5 години)

    Оbituary били …БРИТАНСКИ ветерани, викате, а? 😉

    • #2 написан от A-Lex (преди 5 години)

      Ха-ха, разбира се, че са американци, благодаря за поправката. 🙂

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото