Клишето е неистина. Това е мнението на Никола,Tuber & TDK poster вокалист на ТДК. Хубавото е, че в този случай не е прав. Описвайки събитието на 21.05.2016 вечерта ще ми е трудно да избегна клишето. В случая дори може би е наложително да използвам поне няколко в положителна насока, естествено.

 Малко след 20:30ч. вратите на “Mixtape 5“ се отварят, за да може клубът да приеме не малката група меломани (и обикновени пияници, би добавил някой) събрала се отпред. Надеждите на всички събитието да докара достатъчно публика, че да се преместим в голямата зала в крайна сметка се оправда. Радвам се предимно поради две причини:
1. Повече място за всички.
2. По-хубав звук (това може би е леко спорно, защото и малката зала не е хич лоша).

Бонус:
 Бандите ще стъпят на по-голяма сцена, което си е по-голям кеф хем за тях, хем за публиката.

Продължаваме напред. ТДК.
 Слушал съм и гледал само нещата им в youtube и меко казано нямах търпение да ги видя в действие. Тези опасни майни обаче надминаха всякакви мои очаквания (ето го и първото клише за момента). Започнаха с трибют към Димитър Воев от Нова Генерация, което подлуди повечето фенове в залата (клише номер две) и продължиха с, както го нарекоха и те самите, „пост-естрада“. Освежаващо е човек да чуе млада българска група, която пее на собствения си език и да не се срамува от това. През цялото време на тяхното изпълнение бях със зяпнала уста не вярвайки какво виждам пред себе си (клише нумеро тре) – банда откачени изроди, които смесваха стилове с такава лекота и финес, че направо ти се реве. Малко ми напомняха на Faith No More в начина си на звукоизвличане с добавена щипка Tool, малко народни мотиви, текстове на велики български поети и още нещо (май тая работа с клишетата се отдава на бездарни писачи като мен). По-нагоре говорехме за неистина и неискреност. Това беше нещото, което отсъстваше от изпълнението на ТДК. Да виждаш как изпълнителят пред теб гори в собственото си произведение говори поне две неща:

  1. Групата уважава творчеството си.
  2. Групата уважава своята публика като им предлага най-доброто от себе си (спирам да броя вече).

 Доста енергичните пловдивски агенти запотиха залата и оставиха публиката да вика за още, но беше време да отстъпят мястото си на сцената за гостите от Гърция.

Tuber.
 Втора моя среща с тях след миналогодишното им участие на Wrong Fest 2015. В ревюто за концерта на Baroness в Прага споделих, че не се имаме много с изцяло инструменталните банди. Понякога обаче има изключения и едно от тях е именно групата от южната ни съседка. Това, което ме спечели на тяхна страна още миналата година беше перфектната стена от звук създаваща атмосфера, която те потапя в пясъците на аризонската пустиня. Като малък минус мога само да отбележа факта, че след доста енергичните ТДК, Tuber трябваше да посвирят поне няколко парчета, че да ми „влязат“ като хората. Факте е, че успяха. Факт е, че са по-добри на живо отколкото на запис и факт е също, че групата е станала доста популярна откакто последно ги гледах, защото видях доста екзалтирани фенове да си танцуват и подскачат в ритъма на пустинния пост-рок.

В заключение:
 Страхотен звук и за двете банди, добра организация и ТДК. ТДК, които откраднаха шоуто. Останалото беше само студения нощен вятър на американска пустиня.

 Благодаря ви Wrong Fest, ще се видим скоро!

Автор: Георги Димитров