Москва, Русия. Дом на неизброимо количество интересни и оригинални неща. Сред тях и power метъл групата Ретрием. Звездата им изгрява през 2004, когато издават Иди к судъбе – албум, който събужда интереса на руските фенове и дава на бандата вид летящ старт. Пет години по-късно на бял свят идва разчупеният Белый город, а 2012 е белязана от сингъла Зверь.

Исках да надникна в света на руснаците по не една и две причини, но основното ми желание беше да популяризирам доколкото ми е възможно това, което момчетата правят. В родния си край петорката събира добра публика, особено във времето около шоуто им като подгряващи на Dragonforce.

В неделната майска вечер виртуална компания ми прави Руслан Мермович, главен (и) китарист на Ретрием, който е предостатъчно услужлив и откровен. За съжаление времето ме притисна и не можах да му задам доста от въпросите, които си бях намислила – например за това, как в страната, известна като рай на хакерите, можеш да разпространяваш музиката си по правилния начин. Или любимата ми питанка – от какво черпи вдъхновение творецът в него. Онова, което успях да разбера (при това с огромно удоволствие), споделям с вас:

Радвам се, че мога да с поговоря с теб, Руслан! Представи себе си и групата на обществото!
Здравейте, читатели, ние сме московската група Ретрием, а аз съм Руслан Мермович, китаристът.

Разкажи ни накратко историята на бандата.
Накратко… от 2003 насам свирим, през 2004 се появи първият ни албум, през 2009 вторият, 2012 излезе сингъл, а в момента записваме нов албум на английски и руски. По-кратко от това не мога, хаха!

Обложката на Иди к судъбе

Разбира се, само при споменаването на нов албум няма как да не те попитам за старите! Как изобщо се решихте на запис и имаше ли някаква единна идея зад него, концепция?
Първият, Иди к судъбе, излезе по време, по което power-ът беше много известен. Слушахме групи като Stratovarius или Labyrinth… изобщо имаше интересни групи. Концепция в дебюта ни обаче няма, хаха! Песните са събрани от всякакви периоди, разнообразието ни определяше.
Вторият, Белый город, е по-прогресив. Фокусирахме се върху звученето повече, отколкото върху лириките, искахме да направим тавата интересна от музикална гледна точка. В този период рязко сменихме посоката и започнахме да слушаме повече Dream Theater и Symphony X.
Сингълът, Зверь, е доста по-агресивен от предишните ни записи. В него се усеща как изведнъж пораснахме в качествено отношение. Може да се каже, че това е гордостта на певеца ни Илья Коровкин. Той написа текста за нея – смесица от нещастие, отчаяние и омраза.

Новият албум още по-агресивен от сингъла ли ще бъде, или ще е по-скоро връщане назад към корените, така да се каже?
Никога не се връщай назад, казвам ти аз. Новото ще си бъде ново! Но, разбира се, ще се осланяме на безценния си опит, албумът ще е сплав между най-доброто от миналото ни и популярни музикални похвати. Така че ще има запомнящи се мелодии, агресивни рифове и модерни аранжименти.

Тези ‘модерни аранжименти’ означават ли, че ще залагате повече на електроника, отколкото на класическите инструменти?
Не бихме се откъснали току-така от стила си. И преди сме си правили експерименти с електрониките, но беше по-скоро в търсене на различното. Така ще е и в новия албум.

Докато сме на тази вълна – мислите ли скоро да разкриете заглавието и песните от него?
Ами, до момента сме на 70% от записите и сме ошлайфали основната идея, която пронизва всички песни. Името на албума, както и песните, ще покажем наред с обложката.

А каква е основната идея?
Сбито и без да издавам много – много, става дума за нещо, което всеки човек носи у себе си, чувство, което ти дава сили и ти носи радост от съществуването…

Няма да се опитам да позная дали това е надеждата, хаха! Но като съм започнала – тя ли е това, което кара бандата да продължава напред?
Е, не е надеждата, съжалявам! 🙂 Надеждата не е единственото нещо, което ни крепи. Ние сме адски добри приятели… нещо повече – ние сме семейство!

Щом вие сте семейство, феновете си като деца ли възприемате?
Хаха, е, така не го бях поглеждал! Само че едно нещо мога да твърдя със сигурност – обичаме феновете си!

Нещо малко по-сериозно сега. Как в страна, толкова нетолерантна на моменти, каквато е Русия, се приема музиката ви? Имам предвид, съществували ли са някога проблеми пред вас, свързани с изразяването на личното ви мнение чрез нея?
Ох, не исках да засягаме политически теми, но истината е, че специално на нас никога не ни се е налагало да изстрадваме подобни неща.

Добре, няма да дълбая в тази тема тогава. Преди малко спомена за Stratovarius. Наскоро техният вокалист Timo Kotipelto беше вокален треньор във финско шоу за таланти. В тази връзка, какво е отношението ти към подобни формати? Мислиш ли, че са подходящи за основа на кариера, или по-скоро отнемат чара на музикалния опит?
У нас си имаме подобно шоу и е доста интересно да осъзнаеш колко много таланти всъщност ражда Русия. Освен това е адски ценно от гледна точка на това, че дава поле за изява на младите, дава им възможност да бъдат забелязани.
Относно Timo – не знаехме, че е взел участие в подобно нещо, но сигурно е било страхотно преживяване за него и всички останали.

Илья Лемур и Павел Чухра в действие

В тона на разговора за сцени и звезди – ако Ретрием можеха да си изберат едно-единствено шоу, на което да свирят тази година, кое щеше да е то?
Вакен, разбира се! Преди две години участвахме в конкурс, за да отидем, но спечели една друга банда, свириха деткор.

Ех, и при мен Вакен влиза в плановете напред във времето! Пробвайте се пак, току-виж сме се засекли някой път, хаха! Встрани от това градче и този фестивал, кое е любимото ти място, на което би се върнал отново като човек и като музикант?
Най-готиното място, на което сме свирили беше в Крим, казваше се Rock Wave. Tам бяхме заедно с топ банди от Русия и Украйна. Бихме се върнали, защото условията бяха невероятни! Друго любимо време ни беше концертът с Dragonforce. Страхотно преживяване, наситено с емоции.

Поглед напред – какви са плановете ви за лайв изпълнения тази година?
Следващото ще е в Пенза, където бяхме поканени от местна банда, през лятото сме в Твер, недалеч от Москва, а по-късно отиваме в Санкт Петербург.

Като спомена местните банди – коя е любимата ти съвременна руска група?
Харесвам Ekstrovert от Иркуцк и Sad Grez, с които ще свирим в Пенза. Иначе съм повече по европейските, отколкото по американските групи.

За последно: какво ще кажеш на почитателите и читателите?
Слушайте музиката, сърцето си и живейте живота си!

Благодаря ти за отделеното време, Руслан!
За мен беше удоволствие!