Югът, и по-точно Сицилия, Италия, е родното място на симпатичните Rage Of South, които, използвайки похватите на позабравения ню метъл, изпращат гневното си послание към съвремието ни посредством дебютния си албум I See, I Say, I Hear. Откъдето и да го погледнем – от музиката до текстовете на парчетата – си личи, че четиримата правят това, което им е на сърце, стремят се към израстване, увличат се доста по клишетата, но въпреки това успяват да създадат впечатление за свежест и енергичност, кръв тече във вените им, ако разбирате какво имаме предвид. Десетте (без да броим 40-секундното интро) композиции са по-скоро някъде около средното ниво, но това е добър повод да си припомним, че музиката е преди всичко за забавление и е хубаво понякога да не търсим претенциозност там, където очевидно я няма. Основният проблем на албума е не достатъчно доброто продуциране – по-упоритата работа в тази насока несъмнено щеше да придаде допълнителна острота на грууви рифовете, които на моменти и без това издишат откъм тежест на фона на не особено добрия звук на барабаните. Е, предполагам, че трябва да имаме предвид, че албумът е изцяло продуциран от самата банда и като за първи опит зад пулта резултатът е повече от задоволителен. И ако това звучи като оправдание, то ние сме длъжни да припомним на момчетата, че следващия път трябва да се постараят повече. Не че не си знаят. Успех!

Оценка: 6/10