Приказки за загубата, разказани от VELIAN и OPHAN

Не за първи път две разнородни събития се събираха в една вечер под покрива на “Mixtape 5”. Това беше така и миналия четвъртък (28 април) и, докато към голямата зала се стичаха желаещите да присъстват на трибют на великите QUEEN, в B-Side се стягаше концерт с не дотам комерсиална насоченост – този на софийските метъл банди VELIAN и OPHAN.

Пропуснахме да преброим присъстващите в по-малкото от двете помещения на клуба и всъщност точният брой не беше важен колкото факта, че хората бяха достатъчно, че да не може да се каже, че концертът е имал ниска посещаемост, но и да бъдат възможни такива иначе не чак толкова съществени жизнени процеси като дишане и придвижване. Съвсем свободен бе и достъпът до бара и богато обзаведения мърч щанд.

В 20:45, 15 минути по-късно от предварително обявения начален час, VELIAN се изправят насреща ни в цялата си прелест. Приказката започва с “Fireflies” – вероятно най-разпознаваемото им парче, а лирик видеото се прожектира върху екрана, разположен зад петимата, позволявайки на публиката да си поприпомни текста в движение. Мултимедийното представление продължава по време на целия сет, като текстовите видеоклипове към парчета като “Building Cages” и “Burning Halo” се редуват с кадри от фотосесиите на бандата и, разбира се, с двете части на епоса “Fairytale Of Love And Loss” – “Graveyard Of Love” и “Maiden Of Stone”. Там някъде, някак между другото, се вмъква и кавър на “Forever” на NEVERMORE. Предвидливо, за да се осъществи преходът към доста по-различните стилово OPHAN, тежките “Power”, “Godless” и “Silent Assassin” са оставени за накрая. Въпреки закъснението, сетлистът не е съкратен и с минутка и нещата успяват някак да се вместят в график. Заключителни думи и многобройни покани да останем и за втората група – и VELIAN слизат от сцената, за да се смесят с тълпата.

Първоначалната идея на този концерт бе OPHAN да направят промо на своето EP „The Wheel Of Fortune”. Колегата Hyperion сподели в ревюто си за него, че тази музика „не е за слушане на живо“ и след четвъртък вечер се питам дали не е бил прав. Докато приказката на VELIAN е изпълнена с купища метафори и има своята меланхолична и, да кажем, фантастична атмосфера, то разказът на OPHAN, тягостен, реалистичен и труден за преглъщане, докосва най-тъмните ъгли на съзнанието и изисква един съвсем истински музикално-литературен анализ. Мултимедия няма, но се разчита на други аудио-визуални средства, с които възприятията на слушателя/зрителя да се поставят на изпитание – 4/5 от бандата излиза в черно (о, не, не става дума за дрехи), за да се „слеят с пейзажа“, докато само вокалистът Тихомир не е „оцветен“, привличайки по този начин сетивата на чисто физическо ниво. OPHAN стартират сета си с парчета от по-старото си творчество, но не след дълго преминават на основното ястие за вечерта – EP-то “The Wheel Of Fortune”, изпълнено от край до край. Всяко едно от парчетата изисква пределна концентрация, за да бъде възприето, всяко едно от тях представлява състояние по време на битката със смъртта – нагледно представена чрез „двубоя“ между единствената бяла фигура на сцената и черната гостенка, изпълзяла неочаквано от тълпата. Битка, която рано или късно винаги губим.