Концерт на BROND, VOKYL и DEADSCAPE

Оказва се, че да комбинираш напълно различни жанрово, поне на пръв поглед, групи в един общ метъл концерт, не само, че не е нещо неуместно, а напротив – едно много добро решение. В това се убедихме само преди няколко вечери, присъствайки на съвместната изява на три родни банди: BROND, VOKYL и DEADSCAPE. Под звуците на тяхната музика, малката зала на столичния клуб *MIXTAPE 5* се успя да се превърне в своеобразна трибуна, представяща многообразието и различните прояви на тежкия саунд.

Около 19:30 часа пред клуба е спокойно – някъде към десетина фена търпеливо чакат вратите да отворят. В залата обстановката не е по-различна. Като цяло на събитието няма много посетители и вероятно може да отдадем това на поредицата празнични дни, които, по (добра) традиция, опразват столицата. Немногобройната публика обаче по никакъв начин, както се убеждаваме с напредването на вечерта, не охлажда ентусиазма и хъса на музикантите. Първи на сцената се появяват най-младите от тях – DEADSCAPE. С има-няма едва шестмесечна история зад гърба си (поне в този състав), това за групата е вече четвърта изява на живо. Веднага прави впечатление съставът – не е, обичайно, мъжки! Фонтменът, всъщност, е фронтдама! С много приятно сценично присъствие и справяща се чудесно с нелеката задача да ‘реве’ в синхрон с тежките рифове. Музикантите зад нея са четирима – и всички заедно създават музика в традициите на мелодичния дет метъл. Мелодия и меланхолия, тъмнина и агресия … усещат се скандинавските влияния. И неслучайно, наред с авторските парчета, групата прави кавъри на IN FLAMES и INSOMNIUM. Наистина добро представяне и за само тридесет минути време DEADSCAPE разкриват голяма част от своя потенциал. “Има много хляб”, както е приказката, в групата и се надяваме, че тепърва все по-често ще срещаме нейното име из концертните афиши.

DEADSCAPE задават силно начало за вечерта. И докато все още не сме се отърсили от впечатлението, което оставят, сцената вече е окупирана от следващите герои. VOKYL! Помня първата си среща с тях – преди малко повече от година, на концерта-трибют в чест на големия Chuck Schuldiner. Сред многото групи (повечето с дълга биография), които свиреха в чест на музиканта, VOKYL категорично се откроиха. Ясно помня и интереса, с който наблюдавах младите изпълнители, дръзнали да претворят нелеките композиции от късното творчество на DEATH. След това с още по-голям интерес преслушах авторските им парчета. Наред с изумлението ми, че пеят на роден език, силно ме впечатлиха сложните композиции, музикантският подход … И представянето им тази вечер само затвърждава създадените впечатления. VOKYL са група, която трябва да се наблюдава, даже по-точно – да се съзерцава. Защото в музиката им трябва да се вникне, за да се усети в цялата й многопластовост и разнообразие. В нея се улавя и меланхолията, вплетена неизменно в творчеството на групи като OPETH и мрачните пасажи в духа на DEATH, изляли се някъде от дълбоките дебри на ума. Вдъхновението е почерпено от големите музиканти, но явно е, че момчетата творят спрямо своя светоглед и усет към музиката. И крайният (внушителен!) резултат от всичко това е до момента е запечатан в две издания – дългосвирещ и мини албум (които не успяваме да открием в клуба – единствен, но голям, минус 🙂 ).

Като кратък миг е представянето на VOKYL. Всъщност не е и дълготрайно … може би около четиридесет, само, минути откъсване от реалността. Към нея ни връщат приветствията на вокала на групата, който, в разрез със сериозната и съсредоточена музика, не спира да се шегува и да общува с публиката. Която, убедена съм, остава с надеждата за още срещи – скорошни и дълготрайни! – с VOKYL.

И по този начин вечерта би могла успешно да приключи. Но! Има още!! Сякаш за да внесат смут и пълен контраст на създаденото до момента настроение, на сцената се завихрят BROND! Бързи, шумни, неочаквано различни. Музиката им е трудно определима, препраща и към sludge метъла и към пънка, а самите музиканти се дефинират жанрово като “Quad-Voiced-Riff-Station”. И така, от мелодия и съзерцание, преминаваме рязко към веселие и … подскоци. 🙂 Факт – феновете пред сцената танцуват, скачат, мятат коси, веселят се. Въпреки, че групата е вече трета и въпреки късния час. Веселят се, очевидно, и четиримата музиканти на сцената, които, едно следо друго, редят своите бързи парчета. Енергията е неизчерпаема и двустранна. “Да се забавляваме до край!” – сякаш това е посланието, кодирано в музиката на BROND. И краят на музикалното представление наистина е забавен!

Да, чудесно е, че в рамките на само една единствена вечер, успяваме да видим толкова разнолики прояви на съвременната българската метъл сцена. Която, очевидно, има много какво да покаже. Дори и да ни изненада!