Поздрави от Небула, с любов: TIDES FROM NEBULA и SATIVA в Live & Loud

Може би този репортаж ще прозвучи малко по-… непрофесионално, отколкото би трябвало, може би дори „репортаж“ няма да е съвсем точната дума в случая. Но нека не губим време, важното е онова, което се случи в понеделничната вечер в Live & Loud, а именно – сблъсъкът между светлинно-звуковите вълни, идващи право от Небула, и душевния прибой на около стотина души.

До не чак толкова отдавна дори не бих си помислил, че ще присъствам на подобно събитие, а пост-рокът ми беше твърде далечен като стил. Естествено, за всичко си има пръв път, хората (трябва да) се променят и (да) се впускат в експерименти,  а има толкова много прекрасна музика, която трябва да бъде откривана. Е, „първият път“ се оказа петото гостуване у нас на поляците TIDES FROM NEBULA, подкрепени от родните психеделични инструменталисти SATIVA.

Идеята за вечерта – местенце на бара, напитка и пълно, мълчаливо и неподвижно потапяне в музиката на двете банди. Едва ли има нужда да споменавам, че този план се проваля с гръм и трясък. Концертът започна след около 50-минутно закъснение, може би с идеята да успее да се събере повече публика. Може да се каже, че събитието е „само за ценители“, та не виждам как биха дошли повече хора, отколкото дойдоха, но нищо, отчитам това като плюс, тъй като по този начин всеки от присъстващите разполага с необходимото си жизнено пространство, което да използва, за да се поразкърши подобаващо.

Както и да е, време е да започнем нашето космическо пътешествие до Небула, а в наши екскурзоводи да се превърнат SATIVA. Четиримата, до този момент смесени с тълпата, излизат някак между другото на сцената – понесли чашите от бара, за виждащите ги за пръв път биха направили впечатление на обикновени фенове, качили се да поразгледат обстановката отвисоко, но се преобразяват, разбира се, в момента, в който попадат под светлините на прожекторите. По звука има още тук-там трески за дялане, които се изглаждат в движение и достигат високото ниво, което да ни позволи да не пропуснем нито един от елементите, нито един от многобройните пластове на музиката на SATIVA. Да наречеш репертоара ѝ просто „разнообразен“, вероятно би било обидно за бандата, но нека кажем, че тя предлага избор – можеш да стоиш спокойно и да се наслаждаваш, изучавайки математическите комбинации, чийто краен резултат се чува от колоните, но също така трябва да имаш предвид да затегнеш колана, защото някой от честите тежки слъдж рифове може да те пораздруса здравата.

За някои SATIVA могат да се сторят трудни за преглъщане, но дори и това да е така, сетът им преминава наистина неусетно. На сцената настава суматоха, докато я подготвят за TIDES FROM NEBULA. Не след дълго поляците излизат – трима, вместо четирима, в отсъствието на втория китарист Adam Waleszyński. Липсата му, разбира се, е важна, но останалите от бандата не ни дават възможност да се замислим над нея и да я усетим. Няколко думи за благодарност, напомняне, че за пети път преминават през София, този път за да представят новия си албум „Safehaven“ – и с разговорите сме дотук. Останалото преминава като на забавен каданс, слято в едно. TFN не пропускат да ни върнат и към предишните си три албума – „Aura“, „Earthshine“ и „Eternal Movement“. Всяко едно от парчетата им представлява експлозия от емоции, претворена в ноти, но също така и в цветове – съществена част от шоуто е редицата светлинни стълбове, чиито малки светлинки променят краските си с различна честота и скорост. Освен това, колкото и атмосферично и отнесено да е представлението, което се случва пред очите ни, няма как, просто няма как да не се заразиш от оттренираното сценично поведение на тримата и, докато в един момент се поклащаш лекичко на фона на унасящ пасаж, в следващия буквално да избухнеш в синхрон с бандата и ритъма на поредния експлозивен момент. Кратката пауза за бис в случая е абсолютно ненужна, кулминацията – моментът, в който Maciej Karbowski скача от сцената и свири, заобиколен от тълпата, а развръзката – когато отново той остава сам с клавира си на сцената, след като Przemek Węgłowski и Tomasz Stołowski един след друг се покланят и слизат от нея…