Огньовете на вечерното слънце – PHILM и BROND

Оммммммм.
Когато се сетя за този концерт, ме обхваща вселенското спокойствие. Philm и Brond са групи, които някак си ме провокират да стана едно със света и да умиротворят вътрешните ми азове (седем на брой, ако на някого му е интересно), като същевременно карат косъмчетата по главата ми да щръкват от удоволствие.

Феноменът Brond беше непознато явление за мен. От изслушани не повече от три песни си направих извода, че ‘ей тия трябва да ги гледам някой път’ и ето, че ми се удаде възможността да си изпълня заканата.
По моя преценка слабото присъствие зад оградата на Терминал 1 не пречеше на необузданата, първична енергия да се натрупва във въздуха и да изпълва пространството. Ентусиастите зад микрофоните сипеха огън и жупел над нас – подгряващи ли? Направо изпепеляващи.
Забавлявайте се със снимките им и страдайте, че сте изпуснали. Или пък недейте. За всеки случай си заплювам билет за следващия концерт на Brond.
Плюв.

Особено нетърпеливото ми четвърто аз броеше стотните до излизането на тримата другари от Philm на сцената. Може би по тази причина ми се стори, че чаках поне хилядолетие, докато, вече на прага на музикално-нервен срив, най-накрая дочаках Gerry, вокалисто-китарист. Типичен рокерски дух носи този човек със себе си – някак лежерен, непретенциозен (думата, която най-точно описва и цялостно вечерта на 7. март), а същевременно запомнящ се.

Разбира се, овациите на публиката обра Dave Lombardo. Когото аз лично искам да похваля за това, че не се впечатлява от фенските молби за Slayer-ски песни.
Лирическо отклонение: Хайде стига, хора, човекът е започнал нова глава в живота си, на всичкото отгоре тя има всички шансове да стане любима на хиляди слушатели.
Philm е проект с уникално звучене и особен заряд. Това е музика, на която съвсем спонтанно можеш да запалиш колата и да отпрашиш в неопределена посока с едно-единствено сигурно нещо: какво ще звучи от плейъра. А именно – Philm.
Край на лирическото отклонение.

‘My heart will be singing, singing out loooooooooooooud‘ заедно с новоизлюпената банда, която спечели сърцата на множеството. Една от колегите доста правилно нарече Dave своя ‘личен Господ’, не може да си толкова нечовешки добър в това, което правиш, и да не се причислиш към пантеона. Само че при тази група няма такива филмове като възгордяване. Безкрайното приятелско отношение и приятно, съвсем непревзетото поведение бяха основните настроения в клуба. Като други основни настроения се възцариха всеобщото убеждение, че по по-свеж начин надали биха могли да се случат нещата, както и безподобната екзалтация.

Philm, ‘you’ve given me a little bit, but a little bit is not enough‘. Нито те, нито ние имаме търпение да се върнат за концерт в България, затова в името на общото благо предлагам да съкратим мъките си и в най-скоро време пак да натоварим RBF да ни организират една разпивка, защото на тях така или иначе им се получава прекалено убедително.