ОЙ! ОЙ! ОЙ! вечер в Терминал 1

Български пънк? Разбира се, че става дума за група КОНТРОЛ!

 

12400837_10153830781169304_6904504942050273958_n

 

Отивайки към бар „Терминал 1“ всъщност си мислех, че съм израснала с тяхната музика, както може би и повечето от вас, още през 80-те години на миналия век. А това щеше да е само вторият ми концерт на КОНТРОЛ… Очаквах яко избухване… И ето какво се случи, след като в 21:00ч., вратите на бара се отвориха..

Бяхме от първите посетители. Само след 10-15 минути обаче барът започна се да пълни и буквално за още толкова време около нас гъмжеше от хора, очакващи нещо, оживени, но затаили дъх и сякаш пазещи се за едно много специално преживяване, държащи по чаша бира в ръка и казвайки си „Наздраве”.

Първият един час музика беше грижливо подбрана сет листа от г-н Краси Москов, който беше на пулта и пускаше познати, игриви парчета, каращи те да подскачаш … нооо публиката чакаше, а най-запалените фенове чакаха пред сцената.

Точно в 22:10 ч. барът се затъмни и на сцената излязоха те – група КОНТРОЛ – по пижама, скъсани дънки, потник с вратовръзка каре, та дори и по домашни чехли. В този момент хората избухнаха, сякаш по сигнал някой ги сръчка! Когато групата започна с първите си парчета, сред които бяха известните нам от няколко десетилетия „Не съм Нормален“, „Булка“  и „100-150“, ги последваха и малко по-новите творения на бандата, между които, за да не им е скучно на феновете, изпълниха и трашарското „Обичам те мила”…  Тогава сякаш падна бомба в заведението! Погото беше съвсем спонтанно, но и много искрено… Една млада дама беше полята с бира, но младежът се обърна към нея и ѝ запя: „… и устните, и устните, сладко разтворени…“ А може би тук беше моментът на въпросната дама да му върне жеста, че от сцената вече се носеше звучното „Жива да не бях, защо…“ 😀

Междувременно всичко утихна, защото КОНТРОЛ-ците, може би умишлено бяха подбрали бавна след бърза песен, за да „щадят“ публиката, тъй като до края имаше още много! Редуваха песни от най-първите албуми, до последните най-нови песни, сред които бяха „Герой“ и „Сам“, а феновете май не правеха разлика коя е нова, коя е стара – всички текстове се знаеха и всички пееха, (някои пък си пяхме фалшиво).

Разбира се това, което ставаше пред сцената радваше и самите групари – това се четеше по лицата им, те не спираха да забавляват, както себе си така и публиката си, получи се едно не свършващо главозамайващо забавление и на едните и на другите, с една дума чувствата бяха повече от взаимни!

След поговъздействащия „Ужас“ от страна на вокалиста Иван Гатев имаше заигравка с публиката, която го гледаше като малко дете и изпълняваше всичко, което той им кажеше… Последва тишина… На сцената се появи нещо (Оги Кьосовски), облечено в наподобяваща на расо дреха и започна тихо да нарежда с леко видоизменен текст, който аз няма да ви цитирам в чутия снощи „оригинал“…

„Heavy Metal сюжет,
1.куплет: Нощ. Гроб. Кръст. Смъъърт. Дяволът се чеше по  рогата. Пълнолуние, от което капе кръв.Силуети на призраци облечени в черно.
2.куплет: Дрънчене на вериги. Глас задгробен нежно шепне : ”О, Сатана ти си нашият водач!”
Голото поле потопено цялото в кръв навяваше
ужассссс.

Я, едно ангелче с крилца още мърда…ПРАС и то
умря… хахаха…”

„Без думи“ – ново мощно пого, нови разляти чаши, които и без това не бяха много пълни. Може би малко хора видяха, но ще ви издам една тайна… В джоба на пижамата на г-н Гатев има перца за китара…

Малко затишие и всички буквално крещяха, че са твърде красиви, за да живеят сами, а аз бях супер спокойна, че никой не ме чува как си пея и подвиквам. Още малко и… Ама кога мина час и половина?!? КОНТРОЛ имаха нужда от почивка, но не си я позволиха, а подхванаха култовите „Бий Хлапето“ и „Апатия“ обачеее… Искам да ви кажа, че това, което ще прочетете по-долу го виждам за първи път, а съчетанието беше плавно преминаващо от едно към друго състояние на духа. Какво имам предвид ли?

Както вече забелязвате думата „пого“ се повтаря доста често, защото и самото „То“ си беше почти неспиращо пред сцената. Когато група довършваше своята Апатия“ , спомената малко по-горе и зверски подкрепена от публиката с размятащи се коси и крещящи гърла, преминаха към „Seek and Destroy“. Публиката пееше, куфееше, пиеше, крещеше, а в края на парчето подскачаше! От сцената се дочуха някакви познати звуци.

PURPLE ли бе това, но неее, беше си почти Mr. Elton John

Ако щете ми вярвайте, но за първи път виждах пого на познати ритми от българско хоро, последвано от ново мощно избухване, а след него бавно поклащащи се, леко побутващи се в края на песента хора, чудещи се как под ягодите се прави пого с привкус на ориенталски ритми от въпросното „Леле Како“. Терзанията им свършиха скоро… Групата реши да си почива точно около една минута и последва бис… Ама те, хората, не бяха спрели да си пеят, така че продължиха: „Дайте ми, дайте ми…“ и т.н… Всички утихнаха за секунда, докато главната действаща, забавляваща публиката, двучасово усмихната и леко болна фигура по пижама съобщи последната песен… Разбира се, всички знаехме и нея. Някои я приеха на 100% със забавление, други просто стояха и слушаха, замислени върху текста и тогава последва игра с публиката, която гласеше нещо от рода на:

„А сега само дамите!“

И дамите запяхме:

„И ето идва най-щастливия ден… ля-ля-ляяя…“

После от сцената се чу:

„А сега кавалерите да ви чуя, всичкиии?“

И последва едно мощно, гласовито пеене, брех, не могат да се спрат, толкова си искат свободата и щастието… Това в кръга на шегата, разбира се.

Дружно си попяхме всички, позабавлявахме се доволно, пйнахме недостатъчно, че следващия ден бе работен… С края на последната песен концертът привършваше… Някои обаче съвсем не смятаха така и завика как искат още и още… Ей така се роди и вторият бис, една последна песен и едно изпълненото обещание от страна на КОНТРОЛ, че ще е „два часа сеч“!

В края на самия концерт г-н Иван Гатев ни призова редовно да си четем лексиконите, само, за да знаем датите на следващите концерти… Или с една дума – нека шоуто да продължи: Ой, ой,ой… :)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото