„Някъде отвъд“… Или една история за пътешественици, Чехия и още нещо.

Настана време. Пътят ни зовеше отново натам, където сърцето ни беше оставено преди точно шест години. Някои хора казват, че Вакен е ултимативното метъл-преживяване и фестивал без еквивалент, други се кълнат в Brutal Assault и Keep It True, но за нас Визовице със своят Masters of Rock си остава най-доброто място на Планетата. Някой ден ще напиша книга за фестивала на мечтите ни, но за момента ще се задоволя с кратко, типично хашлашко ревю на събитията от последните няколко дни и обзор на ситуацията около MOR 2016.

Всичко започна с любезното съдействие на Даката, който ни oсигури едно изключително комфортно возило, побрало нас, багажа и редица течни придобитъци с лек алкохолен градус, които редовно бяха подновявани през безниностанция, две. Традиционната вечеря при нашия човек в кръчмата му преди Нишката магистрала и газ по сръбските, унгарските, словашките и малко от чешките пътища. Ранна утрин, бусът е позициониран пред „Теско“ в Злин, разбор, зареждане с изобилно количество бири, кафета, тоалетни и подмивки. Поляната ни зове. Там си е, зелена както винаги и любезно запазила любимите ни места за къмпингуване. Скоростно построяване на лагера, забиване на знамето и газ към фестивалната зона за лов на билети.

Учудващо бързо се справихме с черната борса на прилични цени, пийвайки си от изобилните бирени артикули, предлагащи се в зоната. Следваща задължителна стъпка – култовият „Juke Box“, кръчма, приютяваща по традиция всички гангстери, пияници и мародери в познатата ни Вселена, асоциацията с Cantina-та от Star Wars e потресаващо реалистична. Дончо от Лясковец, опиканият от Hammerfall, редица междугалактически отрепки и кой ли още не, това е мястото, което задължително трябва да посетите, ако се озовете във Визовице. Раздумки, хилеж и… време за сън. Времето е приятно хладно, а героите са уморени.

Начало на ден първи от основната програма – клуб по интереси, един гледа едно, друг – друго, трети и четвърти – ядене и биропиене. Наливният „Радегаст“ е вкусен както винаги, ребрата са приятно препечени, наденичките цвъркат в бобеца, а крушовата ракия се лее като из ведро. Сцена голяма, сцена малка, банди бол, фестивал, мамка му! :) Прилична тълпа се е събрала пред „Ronnie James Dio Stage“ за изпълненията на Melechesh и Threshold, хората се вълнуват като за първи фестивален ден. Звукът мачка перфектно, бандите се забавляват, а целокупната фенска маса се налива като за последно. Кратка пауза, стегнат сет на Kissin’ Dynamite, енергични и позитивни, но не са моята манджа. :) Следва порция кинаджийски метъл, предоставен от моите любимци – Luca Turilli’s Rhapsody. Винаги съм се чудил как звучи една такава банда без симфоничен оркетър наживо във формата на летен фестивал, е получих отговор. Семплите си вървяха отдолу, добре подплатени от хоровото пеене на публиката. Кратък сетлист, включващ и някои от безсмъртните класики на оригиналните Rhapsody, за мой огромен кеф. Останаха ни сили само за Testament, които впечатлиха с декор, сетлист и звездно представяне, няма и как да е по друг начин, предвид състава, в който се появиха (Chick Billy, Steve DiGiorgio, Gene Hoglan, Alex Skolnick, Eric Petersen). Определено това не е любимата ми траш-банда, но като истински профита Testament удариха здраво и наистина безкомпромисно за радост на над 15 000 фенове.

Апокалиптика с вокал и авторски материал определено не предизикват никакъв интерес в мен, а за Rotting Christ сили не останаха. Палатките погълнаха изтощените ни тела, нашепвайки ни обещания за изцеление на умората и вливане на нови сили за следващия фестивален ден…

Ден втори. Изобилно количество местни банди, провокирали огромен зрителски интерес, в добавка Waltari и Amaranthe… Все тая… Чакаме Slayer. Тайфата ни се разцепи, кой напред, кой назад, но при излизането на детските ни кумири всичко се сля в едно. Групата е в убийствено добра форма, сетлистът мачка, а преобладаващите стари класики ни карат да куфеем до припадък. Може би най-затрогващият момент за целия фест се оказва разпъването на огромен сценичен транспарант с познатото лого на Хайнекен, отдаващ почит към Jeff Hanneman, изписан с „Hanneman-Angel of Death- Still Reigning-1964-2013„. Тук някъде и си поплакахме, искрено и по мъжки, под звуците на „Angel of Death„. Всичко свърши и всеки захвана да си прави кефа както намери – едни хукнаха към бирените канелки, други – към вкусната храна, а аз се наредих малко пред пулта, за да се насладя на второто изпълнение на Avantasia в рамките на 10 дни след Каварна Рок Фест. Няма какво толкова да се говори за нещо гениално, уникален подбор на вокалисти, оставили името си в историята с групи като Pretty Maids, Mr.Big, Magnum, Helloween, Sinbreed, Jorn Lande китаристите на Heavens Gate и At Vance, върху основата на цялостната идея и концепция на проекта, родена от лудостта на Тоби… Качество, граничещо с перфекционизъм и уникално удоволствие. С две думи – пълен кеф. Останаха ни сили и за малко от специалното фолк-шоу на Korpiklaani, които типично по пиянски, оплаля…финладски, доразвеселиха публиката в ранните часове на съботния ден. По бира и нагоре към хълма, палатките отново са там, под шатрата ни чака студена българска ракия и мариновани чешки кисели краставички… Време е за сън.

Събота сутрин. По покривалото на палатката ръми… Досадно е, допикава ти се адски, а те мързи. От някъде в лагера дъни Last Man Standing, гадните комшии кашлят като туберколозно болни, а от съседния четиризвезден „апартамент“ се разнася хъркане, от което и Тутанкамон би се съживил иззад златната си маска. Ставаме, кафета, бърз разбор и газ към РСВ-то на гарата, франкфуртската им чорба може да събуди и Пришълец, изпаднал в криогенен сън. Програмата ни е стройна – имаме да гледаме гордостта на немската пауър-метъл сцена Orden Ogan, следват Nahum, които убиват и извозват според предварителното проучване на малката сцена, 2/5 от сплотената ни компания се точат за Evergrey, ние мислим за почивка преди Primal Fear, очакват ни Amon Amarth като хедлайнъри на вечерта, а черешката за поне двама от нас е Freedom Call, обявени за след полунощ. Натоварено, вкарано в график и трудно, много трудно за всичко планирано.

Решаваме да започнем, излизаме от уюта на жепейската кръчма и… дъждът започна… Валя, че валя, без да спре, над 12 часа. Какво да облечем, какво да съблечем, скоро нямаше никакво значение. Бавно, методично и със завидно упорство небето над Визовице реши да си го върне за предишните два сравнително сухи дни, при това с лихвите. Дали това ни попречи въобще? Завзхeме първите редове и с нетърпение зачакахме една от бандите, заради която пропътувахме 3000 км. Ето ги, сравнително рано, но подкрепени от около 2 000 човека, които постепенно се увеличаваха. Orden Ogan, поредната млада надежда на немската пауър метъл сцена. Енергични, нахъсани, с прекрасен сценичен декор и присъствие, тези момчета дават сериoзна заявка за излизане в челото на стила, обвити в желание, умение и прекрасност. Раздадохме се подобаващо на тяхното едночасово представяне, а усмивките и удоволствието няма как да бъдат описани.

Бърза бира и газ към малката сцена. А там, в пълен блясък се появиха и забиха зверски Nahum. Като цяло не харесвам дет-метъл, но тия младежи вкараха страшен живец в съботния дъждовен следобед. Публиката бе изцяло съпричастна, заформиха се каламбури от всякакъв вид, характерни за жанра. Стената на смъртта, търкалото, уроди по плажни униформи, хвърчащи чехли във въздуха, разпрани дъждобрани по земята. А дъждът продължаваше да ни полива кротко и изобилно.

Кратка почивка, бърз набег до фирмения магазин на Йелинек за сливова с билки, врял гулаш и среща с момчетата от София на по краставичка и разумка. Време е за Primal Fear.

Дъжд, домашна ракия, нов приятел от Иран и… heavy metal до край. Ралф, Мат и компания излязоха и пръснаха. Групата, за която всички времеви постулати отдавна са разрушени. Рифове, крясъци, хармонии, всичко беше слято в едно под пороя над плаца в ракиджийницата на Йелинек… Остана малко време да се преоблечем, да пием по едно под удобната суха тента и да се засилим отново надолу… Беше време за огнедишащи дракони, огън, дим и Amon Amarth. Шоу, веселба, огромна скандираща тълпа от фенове… и леко досада за част от нас. Старата песен на нов глас, еднообразно, наистина ефектно, но до там. Време е за козуначено коминче, отупано със стъргани лешници и по сливова. Както и джолан в бира, пушени ребра на скара и доволно бира, в изобилие. Вече подсилени и подкрепени засилваме се за нещо любимо – Freedom Call. Клонингът на Gamma Ray от Бавария звучи перфектно днес, представят нов сингъл “Hammer of the Gods” към предстоящия нов студиен албум “Master of Light”… Малкото от останалите ни гласове се изгубват безвъзвратно, докато катерим заветния хълм. Знамето ни се развява, един спи, друг допива, трети съзерцава с влажен поглед огрялата ни луна и звездното небе, липсват само T-Fighter-ите… Сън…

Ден последен – неделя. Програмата ни е същата – чорби, подгряващи бири и газ навътре. Megadeth няма да имат честта да ни видят, те губят. За сметка на това ни чакат Brainstorm, при това рано, рано. Нагласяме се за влизане и… О, ужас!… Цялата фестивална зона е изпълнена с хора, гъсто е почти колкото на Slayer, а от сцената се разнася веселяшки пънк-рок, всичко живо куфее и танцува, пого, гмуркане в кални локви, поливане с бира, стриптийз и какво ли не. Забиват Alkehol, местният хиподилски еквивалент. Включихме се в тарапаната, полигавихме се, чичаците се насвириха и всичко живо се омете. Настана нашето време – оградите бяха уловени, а на сцената се възцариха в пълния си блясък любимците ми Brainstorm. И тук всичко загуби значение за час. Разкошен сет-лист, звук, сценично представяне и пълен комплект суперлативи. Буквално бих умрял на тази ограда. Попях с Анди, пофлиртувах с цялата банда, получих си трофей и крещях като тийнейджър пред магазин за алкохол. Те се раздадоха, аз се нааках от кеф… И тук някъде за нас феста свърши, позабавлявахме се още малко пред малката сцена, поядохме коминчета с крушова за последно по стара традиция, допихме си с квалитетна чешка биричка и бавно и полека се засилихме към палатките. Нито Таря ни интересуваше, нито пияниците, които се опитаха да преминат през лагера ни.

Ден пети: По войнишки – събиране на лагер, товарене в буса, зареждане на чешки сувенирни магнити от Теско (в стъклен вид, пълни с кехлибарена течност), по утъпканата пътека през граници, кръчми и градове, та обратно кой от къде е. Сърцата ни обаче продължават да тупкат заедно, така и ще бъде през още 360 дни в годината, след които отново ще поемем на път. Натам, където българският трибагреник ще продължи да се вее, а бирата ще бъде все така ледена и пенлива. Визовице, очаквай ни. Защото ние сме НИЕ!!!

ПП:По традиция материалът се посвещава на всички приятели, които поради ред причини не можаха да бъдат с нас.Обичаме ви !!!