Оцеляване на ръба с BEHEMOTH, BÖLZER и THAW

Буквално и преносно… Докато стоях онази вечер в клуб Mixtape 5 и жизненото ми пространство все повече и повече клонеше към отрицателна величина, се запитах, онзи, прословутият Беър Грилс, вместо да се шляе из пущинаците и да се занимава с глупости, да вземем да го хвърлим в подобен клуб по време на концерт на екстремна метъл банда, че да го видим тогава колко от рейнджърските му чалъми ще свършат работа… А сега сериозно.

Може би след неосъществилия се край на света, който беше определен за към края на 2012г., единствената по-очаквана и емоционално заредена дата се оказа 20.04.2015г. Много месеци преди концерта се споделяха трепети, емоции и очаквания. В последна сметка всичките намериха своя адекватен отзвук и заедно с натрупания от отминалото събитие резонанс, сега са дори с още по-голям заряд. Но за съжаление събитието вече е с отминал статус.

Както споменах, датата е 20.04. Дългоочакваният концерт на полските мозъкомелачки BEHEMOTH и съпорт банди. Организатор – BGTSC в лицето на Бойко Гюров. Този човек е като някакъв фокусник, който винаги има скрито асо в ръкава си, което да даде на феновете с по-екстремен музикален вкус. Пристигаме пред клуба малко преди началото на концерта и… очакванията (и страховете) ми напълно са се сбъднали. Народ, народ, народ. Едни вече заели стратегически места в клуба, други все още изчакващи, но едно е ясно – когато и да влезеш, все ще е късно. Mixtape-а вече е пълен. Борба за жизнено пространство и местенце, от където да мога поне някак да подавам любопитен нос над главите пред мен (леко невъзможна мисия, предвид размерите ми).

Забива първата група за вечерта. Без прелюдии, без обяснения, всъщност през целия сет никой от тях думичка не обели към публиката. Мрачна сцена, бавен саунд и тътнещи, агресивни, здраво набиващи барабани… това май най-много ме впечатли в тях. Черни суитчъри с вдигнати качулки, явно качулката е дрес кодът тази вечер. Накратко – ембиънт/ноиз групата Thaw от Полша. За разлика от другите творци в нашата екстремна вечеринка, които за седем години още нямат реализиран албум, Thaw са по-продуктивни. Два студийни албума за пет години, нелошо сценично присъствие, но… Странното около петнадесетминутно… ъъъ… Outro, ако мога така да го нарека, което завърши с директно дръпване на шалтера от страна на вокала, сякаш им вкара непланиран автогол. Доста хора напуснаха клуба. Издържалите като мен май приличахме на анимационни герои, около главите, на които кръжат чуруликащи птички. Което ме наведе на мисълта, че изразът „потопиха ни в магична атмосфера“ понякога просто означава „толкова сте досадни, че едвам изтраяхме да слезете от сцената“. Вероятно има какво още да учат, защото музикалните им идеи изобщо не са за пренебрегване.

Следващите, които ще излеят екстремизма си върху нас, са швейцарците Bölzer. Двама герои – HzR и KzR. Пестеливи, видно е не само откъм издаване на музика, за седем години, осем песни заедно с демото… Явно бяха пуснали дигитални, музикални помощници някъде задкулисно, защото саундът беше доста плътен и наситен със звуци, за да идва само от една китара и барабани. Поне ни спестиха някое безкрайно дълго „прощаване“ с публиката, като колегите си. Докато течеше техният сет, пространството в Mixtape-а застрашително продължаваше да се запълва. Bölzer слизат от сцената и се започва голямото суетене.

Хора от екипа на BEHEMOTH започват да изнасят и подреждат декори, да правят последни корекции по звученето на инструментите. Два огромни сигила на Луцифер отляво и отдясно, символът на Огъня в средата на сцената, който е и основен символ на групата от известно време. Няколко огромни змии, едно от многото проявления на Рогатия… А бедният клуб, приютил ни тази вечер вече се пръска по шевовете. На моменти усещаш, че стоиш на един крак, но не е трагедия, защото тълпата около теб така здраво те е приклещила, че няма падане и мърдане.

Светлините угасват, а публиката вече е в екзалтация. Мрачни, закачулени силуети се появяват един по един на сцената под тежките, умерено бавни звуци на „Blow Your Trumpets Gabriel“. Първият Архангел за вечерта е призован. Nergal излиза с две запалени факли сред тъмната зала и впечатлението, че ни предстои нещо величаво, уникално и незабравимо, се затвърждава. Вратите на Ада лекичко, но застрашително проскърцват с явната заплаха, че в следващите почти два часа ни очаква истински Армагедон, в който ангелите ще бъдат низвергнати, а древният Бог-Слънце ще заеме отново своето място. С „Ora Pro Nobis Lucifer“ призоваваме следващия Архангел. Луцифер, Носителят на Светлината и всички пеем: „Angelus Satani/Ora pro nobis Lucifer“ , за да избухнем накрая заедно с Nergal: „Habemus Satanas/Viva blasfemia/In coitus infinitus“. Да, имаме Сатана и той ще ни води тази вечер през мрачната вакханалия на едно незабравимо преживяване. Това е вечер на богохулство, на ерес, на чисти емоции. Въпрос на гледна точка е кой как ще приеме случващото се на сцената и посланията. Като обикновен театър, защото така трябва, или като нещо по-дълбоко. Това е без значение, всички там сме едно в този момент. Една душа, едно сърце, един пулс. „Decade Of Therion“ е песен, почти емблема за групата. BEHEMOTH е група, която винаги е различна и въпреки всичко си остава същата. Не губи старите фенове, но печели и много нови. На Черна Меса, като на Черна Меса. Някои символи е наложително да бъдат обругани и когато започва „Messe Noire“, Nergal взима огромна кадилница и доволно прикажда хората около сцената. „Ov Fire And The Void“ ни опустошава. Древните богове окончателно са призовани, всички сме в плен на масовата хипноза наречена музика. Всеки има любима песен на полските екстремисти. Е моята е „Chant For Eschaton“, която изпълниха по време на първия бис заедно с „At The Left Hand Ov God“. И това бе моят момент на амнезия… и сякаш не само моя…

И нали ние – човеците – сме си създали едно нещо наречено Време, дойде време и това хубаво нещо бавно, но сигурно да се превърне в минало. След неистови овации, сред много дим и червена светлина, от мрака бавно изплуват четири рогати същества. Древното Слънце е заело своето място сред пантеона на Боговете, а ние трябва да му изпеем своята прощална меса – „O Father, O Satan, O Sun!“… След това димът бавно обгръща силуетите на сцената и изтощените тела в публиката. Искрицата на Огъня е запалена и всеки от нас ще си я отнесе, за да му дава от пречистващата си, но и унищожителна енергия.

Шоуто свърши. Забулени от мрака и мъглата на Ада се хвърляме към следващия етап от нашето оцеляване. Голямото чакане. Крайниците крещят от болка, а мозъкът на моменти отказва да се подчинява, но в един момент се появява Nergal и всеки отново се втурва да търси своето място под Слънцето. Книги, обложки, плакати, билети и кой каквото реши, че върши работа, очакват заветните автографи. Всички доскорошни болежки са забравени, а аз, гледайки Nergal, приседнал на една маса, отново се замислям (нещо екзистенциалните мисли често ме посещаваха тази вечер). Мисля си през какво мина този човек, как събираше сили сам да иронизира заболяването си, и въпреки всичко продължава да прави това, което правеше. По същия безкомпромисен и отдаден начин. Дали го харесва някой, или не, дали е позьор, или не… само пътят, който е изминал, е достатъчен за уважение. Сдържан, но отзивчив, както и другите появили се на meet&greet-a, Orion и Seth. Звездният вече статус не ги е направил по-малко хора, както се случва с някои други. Но да не досаждам с размисли. Появилата се на следващия ден на страницата на BEHEMOTH снимка с българския флаг, говори много повече от всички думи.

Респект BEHEMOTH! Винаги сте добре дошли в България, а феновете ви тук, със сигурност ще стават все повече.

Set list BEHEMOTH:

Intro
Blow Your Trumpets Gabriel
Ora Pro Nobis Lucifer
Conquer All
Decade Of Therion
Intro
––––––––––
As Above So Below
Slaves Shall Serve
Christians to the Lions
Messe Noire
Ov Fire And The Void
Ben Sahar
Alas Lord Is Upon Me
––––––––––
At The Left Hand Ov God
Chant For Eschaton
––––––––––
O Father, O Satan, O Sun