Операция: завръщане в миналото

OperationMindcrime1Със сигурност седемнадесетият ден от месеца ноември, 2015 г. ще бъде запомнен от истинските почитатели на 80-тарското звучене на прог метъла. И няма как иначе, тъй като това бе денят на срещата им с част от култовата група от онези времена, носеща странното (и трудно за изписване) име QUEENSRŸCHE. При това точно с онази част, която няма как да бъде заменена и която най-често се приема като символ за една група. Да, именно вокалистът, фронтменът, певецът … или, в конкретния случай, Geoff Tate.

Tate се завърна още веднъж в България, този път с изцяло обновен музикален състав, подвизаващ се под името OPERATION: MINDCRIME. Въпреки че целта на турнето бе представяне на новата им концептуална творба “The Key”, истинският ‘магнит’ за феновете беше обещанието да изпълнят целия албум “Operation: Mindcrime”. Албумът, превърнал се в емблема на QUEENSRŸCHE, родил шедьоврите „I Remember Now”, „I Don’t Believe in Love”, “Breaking The Silence”… Песни, познати на едно, две, дори и повече поколения… факт, който ясно бе онагледен от разнородната тълпа, събрала се в уречения час пред столичния „Sofia Live Club“. Наистина, тук можеха да се видят и младите хора, най-често посещаващи подобен род концерти и по-зрели, дори позастаряващи фенове, някои от които повели за ръка своите подрастващи деца. Виждаше се и как всички са обхванати от нетърпението. Нетърпение, породено не само от желание за по-скорошна среща с любим изпълнител, но и от значителното забавяне на първоначално обявения час. Но пък времето винаги отминава и възнаграждава търпеливия. Най-сетне вратите на клуба се отвориха и …

… шоуто започна! Почти веднага на сцената се появи, за кратка разгрявка, атрактивна двойка – музикант, метнал през рамо акустична китара, придружен от млада дама, държаща в ръцете си саксофон. Наистина интересна комбинация! А в момента, в който засвириха (и запяха), интересът определено се повиши. Залата се изпълни със странна смесица от етно рок, носещ известен привкус на американско кънтри. И всичко това разчупено, доста нетипично, от саксофонни сола. Крехката наглед девойка с лекота боравеше с нелесния инструмент, а когато бе необходимо, го заменяше с дайре. От своя страна сценичният й партньор се справяше чудесно с вокалните партии и още по-добре с китарата. Както стана ясно, групата се подвизава под името FIRE & WATER (в състав Tomás McCarthy и Clódagh Kearney), идва от ирландския град Cork и определя стила си просто като “happyness“. 🙂

Определено забавното им изпълнение не трая дълго. БързоOperationMindcrime2 сбогуване, последвал момент на затишие, кратка подготовка… И тогава, един след друг се появиха главните герои на вечерта. Появиха се безмълвно и ‘заговориха’ със своите инструменти. Започнаха да разказват историята, залегнала в основата на “Operation: Mindcrime“, стъпка по стъпка, нота след нота, поставена с „Anarchy—X „ и завършваща с „Eyes of a Stranger”. Разбира се, най-голяма еуфория сред публиката предизвика появата на Geoff Tate – със солиден глас, сякаш недокоснат от годините и респектиращо сценично присъствие. Леко ексцентричното му поведение се допълваше чудесно от интересната визия: шапка на главата, леко затъмнени очила, обеци и риза с вратовръзка… Ексцентричният момент не липсваше и при останалите членове на групата. Из сцената се ‘размахваха’ расти, забелязваха се кожени каскети, ресни по дрехите, поотраснали значително бради … Всъщност музикантите, с които се представи Tate, никак не бяха случайни. Бас партиите бяха поверени на John Moyer, познат и от групите Disturbed и Adrenaline Mob, който изключително енергично се движеше из сцената (доколкото последната му позволяваше, предвид неголемите размери), а останалата част от ритъм секцията се допълваше от Simon Wright, изявявал се в Dio и AC/DC. Двете китари бяха в ръцете на Kelly Gray, съосновател на QUEENSRŸCHE и Scott Moughton. Зад клавира пък, нахлупил въпросния кожен каскет, се подвизаваше Randy Gane. Състав, който наистина по майсторски начин редеше мелодиите от класическия период на QUEENSRŸCHE. Clódagh Kearney (от подгряващите FIRE & WATER) пък отново се завърна на сцената, облечена тематично в ефирна бяла рокля, за да влезе в ролята на героинята от албума сестра Мери, и да се изяви като достоен сценичен партньор на Geoff Tate. Всяка нова песен, всяка начална нота, караше публиката емоционално да изригне, да издигне ръце, да запее… И много често тълпата изземаше функциите на вокала. Тълпа, която не беше многобройна, но която компенсира факта с много емоция и настроение.

След финалните акорди на „Operation: Mindcrime“, Tate и компания представиха няколко композиции от дебютния си албум „The Key”. Модерен хард рок, примесен с щипка прог и даже малко поп звучене… Макар и непознати, новите парчета се възприеха добре от публиката, която обаче (и за пореден път) истински изригна на класическата балада „Silent Lucidity”. Нежна и красива, наситена емоционално, отнасяща някъде далеч… И така, отнесено, изминаха близо два часа време. Групата окончателно се сбогува под звуците на „The Thin Line“, „Jet OperationMindcrime3City Woman“ и „Empire“ (от едноименния албум). Последваха бурните овации на жадните и искащи още фенове, което провокира музикантите да направят кратък поклон и да отвърнат на стотиците протегнати ръце.

Една чудесно изживяна вечер, един кратък миг откъсване от реалността, едно пътуване назад във времето… Далеч, във времето, в което се раждаше истинската музика, онази, която със звученето и посланията си, оставя завинаги следа след себе си.

 

Очаквайте скоро снимки в галерията на Мetal Hangar 18!

  1. #1 написан от П.Серафимов (преди 8 години)

    Kelly Gray не е от основателите на групата. Замерства Крис ДеГармо 16 години след основаването на групата.

    • #2 написан от ArthurDent (преди 8 години)

      По-скоро е имала предвид, че Kelly и Geoff са били заедно преди основаването на Queensryche в Myth.

  2. #3 написан от Седрик (преди 8 години)

    Абе, гласът на Тейт не е това, което беше , друг е факта, че той се справя много професионално и с малкото което има като възможности.

    • #4 написан от ArthurDent (преди 8 години)

      Разбира се, че не може да е същия от преди 25-30 години. Но за разлика от много други певци (вкл. и от вчера 😉 ), пееше много вярно макар и по-ниско. А щом мен не ме дразнеше това, смятам че е било добре. Понеже ОМ ми е любим албум от 1988г и съм го слушал 1000-ди пъти. Ето, например в двойното ДВД с двата ОМ един след друг не ми харесваше.

      • #5 написан от Седрик Дижон (преди 8 години)

        Тоя пък! Толко си предубеден, че няма накъде повече! Но, айде от мен да мине 😉 че не ми се влиза в спорове. Нали в крайна сметка най-важното е шолто. Ако ти се доспи посредата му , егаси ниско-пък-било-то-и-вярно пеещия Джофри! Long live the king! Long live the shol!

        • #6 написан от ArthurDent (преди 8 години)

          „Тоя пък!“ също има право на мнение, нали?! Или твоето е крайно, окончателно и обективно? 😉

          • #7 написан от Седрик Дижон (преди 8 години)

            Въпреки, че го приемаш така, тонът ми изобщо не е заяждащ се, Недко. Също като теб, само изразих субективното си мнение 🙂

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото