Операция: „Концепция“ (Streets: A Rock Opera)

Представяме ви един от шедьоврите в рок музиката – Savatage „Streets: A Rock Opera“ (Atlantic Records, 1991). Самата история е написана много години преди това от Paul O’Neill,  докато един ден Criss Oliva  я открива в дома му и решава, че това ще е следващия албум. Лириките и музиката, които създават Savatage са великолепни, но албума, както повечето стойностни неща, така и остава неоценен. Историята на „Streets,“ е историята на живота на един музикант, носещ прозвището  D.T. Jesus. То обаче му е дадено не от почитателите на  музиката му, а от клиентите му, за които стоката на  D.T. (съкратено от De-Tox или Down-Town) е   животоспасяваща, а той, той се превръща за тях в подземния спасител, „Месията“ , всъщност в един съвсем обикновен дилър на дрога, каквито има стотици в необятния Ню Йорк. Свирейки в клубовете D.T. Jesus постепенно набира популярност, музиката му е високо ценена, а самия той е невероятен изпълнител. Нещата потръгват като при много други музиканти. Той подписва с голям лейбъл и светкавично от локален герой се превръща в световно известна звезда, появява се по кориците на списанията и в съобщенията на пресата. Наркотиците обаче са станали такава неразривна част от живота му, че той съчетава продажбата с употребата им и постепенно развива силна зависимост към тях. Провалът му като музикант е съвсем близо. Турнета и концерти започват да се отлагат, самият той е в невъзможност да изпълни ангажиментите си към звукозаписната компания, крахът му е светкавичен. Така той  се озовава по улиците на Ню Йорк, изцяло в подчинението на наркотичната зависимост. Съдбата го тласка към една случайна среща (Strange Reality). D.T. Jesus среща един блус музикант, който е бил негов идол в детството му, но сега е една жалка фигура, с отдавна изгубена същност дълбоко в дебрите на наркотичния кошмар. Това въздейства силно на D.T. В него се появява силен страх за бъдещето, което го очаква, ако продължи да се носи по наклонената плоскост на дрогата.

Животът на D.T. се преобразява отново, след като той се разделя с наркотиците и се отдава на музиката. Въпреки скептичните настроения с помощта на своя мениджър и приятел Tex той успява да се завърне на музикалното поприще и да завоюва отново успех. Понякога част от миналото на човек обаче не е само тъмна сянка в спомените и леден образ в кошмарите му. Понякога действителността от миналото оживява и се завръща, надминаваща по сила и най-страшните кошмари. Една тъмна сянка от миналото на D.T. Jesus оживява в персоната на Sammy (Sammy And Tex). Sammy е дилър на наркотици, на който D.T. от периода си на зависимост към наркотиците дължи огромна сума пари от някаква нереализирана сделка. Sammy си търси парите и съвсем не иска да се задоволи с обещанието за скорошното  им изплащане. При спречкването между двамата Tex се намесва, за да помогне на D.T., но Sammy го убива и успява да избяга.

D.T. е шокиран от неочаквания обрат на събитията: тъкмо, когато е избрал да следва правия път, нещата се сгромолясват с пълна сила и всичко се обърква. Той излиза от клуба без цел и посока и се озовава в  катедралата St. Patrick’s. Тук D.T. се опитва да намери отговор от Бог на много въпроси, опитва се да разбере защо болката и злото съществуват, но всичко остава в един монолог. Ненамирайки отговори в катедралата той отново излиза на улицата, за да ги търси тук. Хаотичните въпроси са се превърнали в болезнени и динамични монолози. Какво ще се случи ако той вече не е на този свят и дали света ще стане по-добър без него? Ще липсва ли на някого въобще?   В този ред на мисли си спомня за една своя приятелка, единственото същество на света, което е чувствал близо до себе си, но с която са престанали да се виждат, след като той е започнал с дрогата. Опитва се да я намери по телефона, но  безрезултатно и безсилието и отчаянието му го тласкат отново към безпътицата на дрогата. Вървейки по улицата , борейки се със себе си и желанието да посегне към наркотиците вниманието му бива привлечено от тълпата, събрала се от любопитство около стар скитник, колабирал на улицата. Той е живял толкова дълго на нея, че кожата му е черна от мръсотия , вонята , която се разнася около него е нетърпима. D.T. му подава ръка, за да не се чувства самотен, стареца го поглежда с благодарност и издъхва. Натъжен D.T. се кани да продължи, когато забелязва призрачния образ на дете. Детето тръгва по стъпалата на сградата и той осъзнава, че е единствен го забелязва и го последва. Качвайки се на покрива той вижда детето да стои на ръба  на сградата, гледайки към звездите. Тогава D.T. разбира, че това е духа на детето, което стария човек е бил и че се моли за прошка за пропиления живот, за изгубените мечти и за позволение да се завърне у дома… Детето поглежда към D.T. и се отправя в небето като ярка светлина, а D.T. се завръща у дома, чувствайки се най-после в унисон със самия себе си, заспива и се унася  в чуден сън.