Операция: „Концепция“ (The Puppet Master)

Коледа е. Снегът вали и лекият ветрец разнася ледения дъх на зимата. Снежинките танцуват по каменната настилка по улиците на Будапеща – вятърът ги издига високо, а после ги оставя да падат хаотично върху измръзналата земя. Коледа е, но празничната атмосфера е отстъпила място на нещо загадъчно и магично, което излъчват гротескните кукли от витрината на един куклен театър.

Време е за представление!

Представлението в кукления театър започва в полунощ. Сцената е оскъдно осветена единствено от бледо жълтата светлина на димящите лампи, а куклите излизат една след друга, изправени в човешки ръст. Те преминават по сцената, танцуват сякаш изпаднали в някакъв опиумен унес… Но що за странни марионетки са това? Те нямат конци, на които да се крепят и да бъдат насочване от Кукловода!? Нямат конци…Нито една марионетка няма конци…Куклите танцуват, а представлението е толкова странно и плашещо. В мрачната атмосфера на слабоосветения театър заедно с шума от представлението във въздуха се носи и усещането за магия. Куклите слизат от сцената и завесата пада. Театърът потъва в мрак, мрак пропит с магия.

Да, магия! Магия е това, което вижда King  в очите на Victoria и двамата никога не ще забравят нощта, в която познават това необяснимо чувство. Магията е въплътена в първата целувка и магията го отвежда в полунощ в театъра на Laszlo, за да търси своята любима.  Victoria отива сама в този странен театър и повече не се връща у дома. Сега King е решен да я открие и разбере какво има зад падащата завеса в края на представлението. А там сенките са дебели и стари в тъмнината, в която той търси своята любов. King открива зад сцената стъпала, водещи надолу. Далеч от лунната светлина съзира огромното туловище на жена, в която той разпознава Emerencia – съпругата на Кукловода. Emerencia, която държи в ръката си нож. Но къде е тръгнала с нож в ръката през нощта?? King е решен да я последва. Дълбоко в градската тъма, в най-тесните улици King следва огромното туловище на Emerencia, която се запътва през сърцето на нощта към спещите бездомници. Приближава се без звук и … О, не! Колко е странно! Колко е странно да гледаш как живота се изплъзва и кръвта в мрака е черна, а не червена. И никой, никой не бива да узнае! Само луната става свидетел, но тя никога няма да проговори. Ножът е все още дълбоко в гърдите на нещастника, Emerencia го обвива бързо в чувала и го понася към гнездото си докато е топъл: обратно към театъра и оставя вратата зад себе си открехната…

King отваря очите си и се мъчи да установи къде се намира. Би трябвало да е в избата, но се чувства като във ада. О, каква гледка! Скелети облечени в човешки дрехи, марионетки с човешки очи, човешки очи навсякъде, буркани с кръв! И сред всичко това  той разпознава очите на Victoria. О, не! И тя е част от кошмара тук! Поглеждайки към сините очи на Victoria той изпада в шок! Не може да изрече и дума. Що за място е това!? В стаята горят черни свещи, древни символи са изписани по стената. Книги и човешки черепи са част от ритуала, извършван незнайно колко пъти на това зловещо място. Древен ритуал, свързващ по уродлив начин неживата материя от конци, телове и парцали с единствено останали от бездиханния труп очи. Кукловодът изрича древни слова от магическа книга. Поставен на операционна масa. King усеща, че вече никога няма да бъде самия той, че вече няма да го има. Кукловода, застанал със скалпел в ръка разчленява безпомощното му тяло, източва кръвта му в стъкленици. Вече ни би трябвало да е жив, но е… Очите са му живи. Погледът му все вижда как Emerencia изхвърля трупа му на боклука. Кукловода го е превърнал в марионетка или по-точно във жив мъртвец чрез древния магически ритуал.

Висящ на своята лавица King съзира  очите на Victoria. Да, не може да сбърка погледа на своята любима! Поставен срещу нея на пода, единственото, което усеща  King са теловете в него, чрез които Кукловода го държи изправен, а вярната му Emerencia влива кръв в безжизненото и уродливо тяло, за да може да стои и ходи. Сега той е Малкия барабанчик – кукла на конци, задвижвана от някаква демонична сила. Нито жив, нито мъртъв. Това е толкова невероятно, толкова абсурдно. King и Victoria са един срещу друг, в тела на марионетки, с телове на краката и раменете. Те тепърва се „учат да ходят“ и кръвта, която им вливат ги прави „живи“ за около час в мъждукащата светлина на сцената, а после се връщат на мрачните лавици – един срещу друг, където изживяват в мрака своето чудовищно превъплъщение. Но все пак са заедно. Уменията, които им предава техния създател Кукловода им позволява да ходят и без конци, а съзнанието им съществува чрез магията в погледите им. Victoria е заставена да танцува и тя събаря 6…6 стъкленици с кръв от лавиците. В гнева си Кукловода решава да я изпрати в друг театър, в Берлин. King и Victoria са безкрайно тъжни пред прага на новата си раздяла.  King обещава да открие някой ден Victoria. Ще я търси навсякъде  бродещ в мрака. Ще може ли да погледне в очите и отново. Животът няма щастлив край, животът е тъжна въздишка.

Коледа е. Снегът вали отново, а снежинките падат, сякаш под ритъма на ударите на малък барабанчик…

King Diamond – The Puppet Master (2003)

Metal Blade Records

P.S. Останалите материали в рубриката са тук.