Of Mice & Men – Restoring Force (2014)

Допреди няколко години, при споменаване на името „За мишките и хората“, човек се сещаше единствено за творбата на американския писател Джон Стайнбек. Времената обаче се променят и през 2009 година, отново някъде из Щатите, изведнъж на бял свят се пръква нова банда, избрала да носи точно това име – Of Mice & Men. През следващите 2 години тази група издава 2 последователни албума, с които привлича известна доза внимание върху себе си, а през настоящата 2014 излезе и третия им диск „Restoring Force“.

Интересното в случая е, че албумът бе посрещнат доста противоречиво още преди самото му излизане, като една от причините беше едно интервю на фронтмена на бандата Austin Carlile, в което се споменаваше, че новата творба ще е хибрид между Meshuggah и Nickelback. Това, което аз мога да кажа е, че „Restoring Force“ определено се различава от предшественика си, като това си проличава още от първото парче „Public Service Announcement“. В него (както и в други песни) може да се забележи онази ню метъл агресия от края на 90-те и началото на новия век, която просто побъркваше тогавашните тинейджъри, а и по-възрастните фенове. Вмъкването на някои типични Korn – елементи в албум, който по принцип носи метълкор звучене, е доста интересно хрумване…друг е въпросът обаче на колко хора този похват би допаднал. Защото „Restoring Force“ е творба, която съдържа както парчета, които биха се харесали на старите фенове, така и песни, които са ориентирани към потенциалните нови такива. В албума присъстват добре познати метълкор резачки като „Bones Exposed“ и „You Make Me Sick“, но също така и няколко доста по-мелодични парчета. Тук е моментът да кажа, че чистите вокали са силно застъпени в новия диск, а главен виновник за това е басистът Aaron Pauley, който се изявява като вокалист в сантименталната и радио-ориентирана „Would You Still Be There“, изненадващо нежната „Another You“, както и потенциалния хит „Identity Disorder“ (един от личните ми фаворити). Целият този контраст между чисти и дерящи се вокали внася едно музикално разнообразие в албума и е един от неговите плюсове. В тази връзка обаче един от минусите в творбата е, че на моменти заемките от Bring Me The Horizon са направо очевадни (например финалната и експериментална „Space Enough To Glow“), но сякаш това е неизбежно за повечето от метълкор бандите в днешно време.

Като цяло, Of Mice & Men са се опитали да създадат нещо като свой си собствен „Sempiternal“. Ако трябва да гледаме реално на нещата, Austin и компания имат за изяждане още доста хляб, докато стигнат колегите си от Острова… за сметка на това обаче бъдещето е пред тях.

Оценка: 7/10