NOVEMBER’S DOOM DAYS – DAY I

В рамките на два дни се проведе едно от най-уникалните концертни събития в нашата страна. Два дни, в които на едно място се събраха толкова много емоции – тъга, скръб, апатия, еуфория, мрак, обреченост. Едно събитие, което най-силно успя да съчетае меланхолията и отчаянието, събирайки изпълнители и фенове от цяла Европа. Смятам, че е редно статията за фестивала “November’s doom days” да започне от подгряващото парти на 24 ноември в клуб BlackLodge Bar.
Около 21:30, на 24 ноември, в BlackLodge Bar пристигат шведите VANHELGA и италианците FORGOTTEN TOMB. За мое голямо учудване, неголям брой почитатели са се събрали за срещата с групите. За съжаление нямам възможност да разговарям с FORGOTTEN TOMB тогава, но прекарвам дълго време беседвайки с VANHELGA. Групата се държи изключително дружелюбно и е приятелски настроена, готова да обърне внимание на всеки, който има желание да контактува с тях. От тях разбирам, че това е шоуто, за което те се чувстват най-подготвени. Споделят, че обичат да идват към тази част на Европа и че са очаровани да свирят в България. Казват, че скоро ще имат и концерт в Русия с друга емблематична група на депресив блек метъл сцената – грузинците PSYCHONAUT 4. Разговаряме относно идеите зад отделни техни песни, създаването на VANHELGA и плановете им за бъдещето. Времето минава бързо и неусетно. След дългия и приятен разговор идва времето да напусна клуба и да се подготвя за утрешния първи ден на фестивала.
Пропускам чакането пред клуб Live&Loud и започвам разказа си за вечерта на 25 ноември директно от представянето на първата група за целия фестивал – словенците DEKADENT. Te показват едно много високо ниво и със своя атмосферичен блек метъл омагьосват публиката. Определено доказват, че постигнатото за единадесетте години на тяхното съществуване не е никак малко и без съмнение си заслужава да се видят и чуят на живо. След краткия си, но запомнящ се сет, бандата слиза от сцената, отстъпвайки място на вече споменатите VANHELGA, които разбираме, че ще свирят втори, защото има закъснение на полета на ALBEZ DUZ. Научавам, че и по това време THURISAZ са пристигнали в България.
Около 22:15 излиза групата, която ми направи най-силно впечатление и която ми остави най-дълбоки спомени. VANHELGA. Едно име, което си струва да бъде запомнено. На сцената са, както винаги, със своите черни маски, освен барабанистът D. Franzén. Ако една дума може да бъде използвана за описване на цялата гама от емоции, които те носят със своето изпълнение, то това е „меланхолия“. Неподправена меланхолия, перфектно вписваща се в това време на късна есен, когато всичко вече върви към своя естествен край. Музиката им е нещо много повече от изкуство, тя е нещо, което не може да бъде обяснено. Кара те да стоиш загледан в нищото и да мислиш, отделен от този свят, витаещ в миналото. Спомени скрити под кожата. Карат те да знаеш, че това, за което мислиш, никога отново няма да бъде, че всичко ще си остане само в главата ти. Сякаш ме превеждат през един музей на меланхолията и отчаянието от съществуването. Химн за горчивината на живота. Времето не се усеща, всичко в клуба изглежда толкова нереално. Идва един безкрайно тъжен момент, в който разбирам, че техният концерт приключва и ще остане само един спомен – експонат в този музей на миналото, към който често се връщаме. Чуваме композиции от новия им шедьовър „Ode & Elegy„, сплита им „Urban Negativism„, предния им албум „Längtan„,както и други части от тяхната дискография. Наоколо се виждат почитатели, носещи тениски на групата, също техни дискове се купуват от щанда с мърч, което показва крайно добрата оценка на публиката. За мен това, без капка съмнение, е най-доброто представяне за целия фестивал. Позитивна музика за позитивни хора.
След кратка пауза идва ред на една от най-чаканите блек метъл групи в България – FORGOTTEN TOMB. Това е първото гостуване на известната италианска банда и определено доста хора са дошли, за да ги видят и чуят. След дълбоката меланхолия и потъване в спомени, които VANHELGA създадоха, идва ред на пълна мизантропия, омраза към света и към самия себе си. Чуваме най-различни емблематични техни композиции, като “Reject Existence” от албума им “Under Saturn Retrograde”, “Daylight Obsession” от придобилият култов статус “Springtime Depression”, както и други техни шедьоври. Тъгата се смесва с гневни и мрачни рифове, създавайки атмосфера, която не може да бъде сбъркана. Следва представяне на едноименната песен от последния им албум “Hurt yourself and the one you love”, излязъл миналата година. Може в точно тези думи да е закодирана цялата идея, стояща зад групата. Краят идва със задължителната “Disheartenment” от дебютния албум „Songs to leave”, след което групата напуска сцената, където започва приготвяне за последното представяне за вечерта – ALBEZ DUZ. Докато чакам успявам да проведа разговор с Herr Morbid, Algol и Asher от FORGOTTEN TOMB. Държат се дружелюбно и споделят положителните си впечатления от концерта, от тях разбирам,  че скоро ни чака нов студиен запис. След краткия контакт с бандата се връщам в клуба, където публиката, макар и леко намаляла, е готова да посрещне последните гости за вечерта.
ALBEZ DUZ се качват на сцената малко след полунощ. Германската група, определяща се като „окултен дуум рок“, има 3 албума зад гърба си, като последният, носещ заглавие “Wings of Tzinacan”, излезе на 28 октомври тази година. Бавна и смазваща мрачна музика в контраст с меланхолията и мизантропията, които владяха умовете ни досега. Сякаш под нас се е отворила бездна и бавно ни поема в себе си. Спускаме се във вечността на мрака, докато светът около нас започва да изглежда само като далечен мираж. Определено бандата си има фенове, като в публиката се забелязват и много чужденци, включително от страни като Австрия и Франция. Без съмнение групата се хареса на почитателите на класическия дуум като BLACK SABBATH и CANDLEMASS. Около 1:30 вечерта ALBEZ DUZ напуснаха сцената и дойде краят на първия фестивален ден.
За една вечер около 100 фена се потопиха в дебрите на една мрачна, меланхолична, носеща отчаяние и омраза към света музика, създадена от DEKADENT, VANHELGA, FORGOTTEN TOMB и ALBEZ DUZ. Предстои ни още една нощ, пълна с бавни, тъжни и носещи неутешимост композиции, 6 групи, които ни показаха какво е това дуум (и блек) метъл. Скоро очаквайте появата на разказа за втория ден на November’s doom days.